Настояваме за пълно и безусловно изтегляне на руските войски от Украйна, включително и от Крим

Западните лидери са длъжни да оказват натиск върху президента на Русия, а не върху Украйна, казва бившият помощник-държавен секретар на САЩ

Интервю на Валерия Егисман, Voice of America

- Г-н Крамер, как оценявате резултатите от срещата на "Нормандската четворка" през миналата година?

- Мисля, че срещата в Париж постигна доста скромни резултати. Имаше един важен политически рисков момент - въпросът за провеждането на избори в окупираните украински територии в Донбас. Ако президентът Зеленски се беше съгласил това да стане без руските войски да са напуснали украинската територия и без контрол върху границата, то той щеше да постави Киев под невероятен политически натиск. В този смисъл, Зеленски "избягна куршума". Но аз се опасявам, че европейците оказват натиск върху неправилния човек. Те оказват натиск върху Зеленски да реши конфликта, докато натискът трябва да бъде насочен срещу Путин.
Трябва да отбележим и това, че ние не видяхме никаква роля или присъствие на САЩ. Според мен, по този начин президентът Тръмп недвусмислено дава да се разбере, че повече го интересува нормализацията на отношенията с Русия, а не толкова подкрепата за Украйна.

- Президентът Путин не направи никакви отстъпки и заяви, че "Минските споразумения" не подлежат на ново обсъждане. Според Вяас, възможни ли са някакви отстъпки в бъдеще от страна на Кремъл?

- Никога не съм смятал, че "Минските споразумения" са добри. Като начало в тях изобщо не се споменава Крим. Мисля, че това е лошо споразумение, което Порошенко подписа, защото тогава руските войски се придвижваха на украинска територия. Смятам, че те са остарели и трябва да бъдат денонсирани. 
А Западът трябва да бъде абсолютно сигурен в това, какво иска от президента Путин: това трябва да бъде пълно и безусловно изтегляне на руските войски от Украйна, включително и от Крим.
И докато това не се случи, всички санкции трябва да останат в сила и никакви избори в така наречените ДНР и ЛНР не трябва да се провеждат. Там не могат да се провеждат избори докато руските войски са окупирали тези територии. Украйна трябва да възстанови пълния си контрол над своите територии до руско-украинската граница и трябва да се случи пълно прекратяване на военните действия. 
Но аз се опасявам, че е възможно временното прекратяване на огъня да се превърне в постоянно решение  и да преминем от "горещ" към "замразен конфликт", което няма да е добър изход за Украйна.

- Казахте, че Тръмп е по-заинтересован в развитието на отношенията с Русия? Защо мислите така?

- Посещението в Белия дом беше обещано на президента Зеленски още когато той спечели изборите със 73% от гласовете, но такава среща още не се е състояла. Междувременно министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров беше приет в Овалния кабинет от Тръмп.
Според мен, това е отражение на това, че президентът Тръмп поставя отношенията с Русия като приоритет. Това е ужасен сигнал. 
Аз не разбирам защо Лавров беше приет от Помпео, от Тръмп – Русия не е направила абсолютно нищо, за да има връщане към нормализация на отношенията или дори към някакво "презареждане.
Ние виждаме, че същото прави и Макрон, който заяви, че е нужно да се "върнем към по-стабилни отношения с Русия". 
Смятам, че това отслабва единството и решимостта на Запада и прави уязвими позициите на Украйна. 
Украйна е нападната от Русия, тя се нуждае от помощ от Запада и от американска военна помощ. Заедно с лидерите на Запада трябва да виждаме нейния президент, а не руския министър на външните работи. 
И въпреки всичко, точно това се случва във Вашингтон.
Украйна се оказа в невъзможно сложно положение в резултат от вътрешнополитическата ситуация в Съединените щати. И твърденията, че уж Украйна се е намесила в нашите президентски избори през 2016 година също крайно негативно се отразяват на американо-украинските отношения.
Мисля, че единственият човек, който се усмихва, когато републиканците повтарят този нонсенс е президентът Путин.

- Каква, според Вас, трябва да бъде американската политика към Русия?

- От моя гледна точка тя трябва да бъде много по-твърда. Смятам, че ние трябва да разширяваме санкциите, а не да говорим за тяхното смекчаване. 
Ние видяхме, че през миналата година под натиск от Германия и Франция, Русия беше върната в Съвета на Европа. Продължаваме да сме свидетели на руски кампании за дезинформация и намеса в западните избори, за което предупреждават разузнавателните служби на САЩ. Виждаме действията на Русия в Сирия, където тя, по същество, извършва военни престъпления.
Ние виждаме как Русия демонстрира сила във Венецуела и действията на Пригожин, неговата наемническа армия "Вагнер" в много африкански страни. 
През последните години поведението на Москва се влошава, а не се подобрява.
Но ние, вместо внимателно да следим действията на Русия и да и оказваме натиск чрез допълнителни санкции и да не допускаме участието и в международни организации, напротив, приветстваме връщането и в Съвета на Европа.
Ние виждаме, че натискът върху Русия отслабва и, аз смятам, че това е голяма грешка. Твърдо вярвам в необходимостта от по-твърда политика спрямо Русия.
Президентът Тръмп често казва, че би било много добре "ако си оправим отношенията с Русия". Разбира се, би било. Само, че аз мисля, че това е неправилна формулировка. Правилният въпрос е могат ли САЩ и Русия да имат нормални отношения докато Владимир Путин е на власт, без при това да жертват своите ценности, интереси и интересите на други страни? 
И отговорът на този въпрос, за съжаление, е отрицателен.

- Как виждате перспективата пред "съюзната държава" Русия-Беларус?

- Досега срещите между Путин и Лукашенко не доведоха до някакви убедителни резултати от гледна точка на Съюзния договор между двете страни. Лукашенко вече 26 години – той е на власт по-дълго отколкото който и да било друг лидер в Европа – майсторски балансира между Русия и Запада, но натискът от страна на Москва се засилва
Интересно е и това, че това води до голям възход на белоруската идентичност и национализъм в страната. Ние видяхме протестиращите срещу по-тясна интеграция с Русия. Белорусите знаят, че това означава загуба на независимостта.
Цялата тази идея е изглеждала привлекателна за Лукашенко през 90-те години, когато президент беше Елцин и президентът на Беларус смяташе, че той ще е глава на Съюзната държава.
Но когато на власт дойде Путин, тази динамика се промени и Лукашенко доста бързо разбра, че той ще бъде "младшия партньор" в това споразумение.
Надявам се, че Западът и международната общност ще разберат, че това е заплаха за независимостта и суверенитета на Белаорус и тази заплаха действително се засилва. Защото Съюзната държава е единственият път Путин да запази властта си и след 2024 година.

- Може ли Лукашенко по някакъв начин да излезе от този договор?

- Предполагам, че би могъл да откаже да постави подписа си. Но Путин може да направи на Лукашенко такова предложение, на което ще бъде сложно да се откаже. 
Под негово ръководство през последните две десетилетия и половина станахме свидетели на непрестанно размиване на независимостта и суверенитета на Беларус, защото Лукашенко повече от всичко е заинтересован да остане на власт, отколкото от развитието на страната.
Той разбира се, може да опита да изгражда отношения със Запада. Западът също има интерес от това. Вече се очаква възстановяването на дипломатическите отношения между САЩ и Беларус и връщане на посланиците. Европейският съюз свали практически всички санкции срещу Минск.
Беларус се разглежда от Запада в геополитически рамки като страна, на която трябва да се помага да защити и запази своята независимост и суверенитет. 

Превод: Faktor.bg