The National Interest: Как американските спецназ в Западен Берлин провеждат акции срещу съветите

The National Interest: Как американските спецназ в Западен Берлин провеждат акции срещу съветите
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    14.12.2019
  • Сподели:

Ако Студената война внезапно се превърне в "гореща", няма да има спасение за американския гарнизон в Западен Берлин. Позиционирани в центъра на комунистическа Източна Германия, американската Берлинска бригада, както и британските и френските гарнизони, със сигурност ще бъдат разбити от съветските и източногерманските сили. Тяхното присъствие помага да се запази свободата на половин Берлин от комунистическата власт. Всички обаче разбират, че това е задача за самоубийци.

Но има уникално американско подразделение с още по-опасна мисия. Става дума за малък отряд, който от началото на войната трябва да провежда партизански акции срещу Съветите и техните марионетки. Тази фраза си струва да се повтори: в дълбините на Източна Германия, точно в средата на огромна съветска група войски и обширен апарат на тайната полиция, малък отряд от американски спецчасти трябва да взривява съветски складове за снабдяване и да ръководи дейността на местните групи за съпротива, пише The National Interest.

 

Тук бледнее дори фразата "самоубийствена мисия"

През годините на Студената война това подразделение променя името си повече от веднъж. Но, както пише ветеранът от отряда Джеймс Щейскал в страниците на книгата си "Спецназ в Берлин. Тайните операции на елита на американската армия през 1956-1990 г." (Special Forces Berlin: Clandestine Cold War Operations of the US Army's Elite 1956-1990), цитиран от ИноСМИ.ru, те винаги знаят какво правят. "Те разбираха, че имат малко шансове, разбираха заплахата от войските на Варшавския договор, разположени само на няколко километра от тях. Въпреки това никой не се двоумеше, всички бяха решени да сдържат съветската военна машина."

Спецназът на сухопътните войски на САЩ се появява през 1952 г., а през 1956 г. в Берлин е изпратено подразделение на спецназа. То трябва да организира саботаж на жизненоважни съоръжения като станции за сортиране, мостове, системи за военно управление, свързочни центрове, складове за горива и смазочни материали, електростанции и вътрешни водни пътища. Щейскал пише:

"Повечето от железопътните обекти бяха концентрирани в 125-км участък, заобикаляйки Западен Берлин, защото в случай на избухване на военни действия съветите щяха да започнат да прехвърлят по-голямата част от своите сили и активи на запад от фронта. След унищожаването на тези съоръжения бойните групи от спецназа трябваше да продължат с инструкциите на главнокомандващия на американските сили в Европа - да водят партизанска война зад фронтовата линия на армиите на Варшавския договор. Специалните сили също трябваше да въоръжават и насочват действията на цивилното население срещу окупационните войски. За целта в оръжейния склад на бригадата се съхраняваха 10 000 оръжия."

Това е изключително трудна задача за подразделение с малко над 100 души

Парадоксално е, че задачата на спецназа е облекчена поради естеството на Берлинската стена. Тя е построена с цел да не пуска хората да бягат извън Източна Германия, а не в Източна Германия. Независимо от това, в случай на избухване на война, съветските и източногерманските войски ще започнат внезапно и мащабно нападение над Западен Берлин. Спецназът има много малко време да напусне казармата и да проникне в Източна Германия, преди съветската армия да започне да се движи на запад.

Спецназовците от Западен Берлин противостоят не само на Съветската армия и КГБ. Те имат също толкова страшен враг в лицето на американското правителство. ЦРУ трябва да създаде подземни партизански групи в Източна Европа, а Зелените барети да ги обучават и ръководят. Шпионският отдел обаче няма много късмет в това начинание.

Още по-важна е задачата, която спецчастите изпълняват и до днес: пряко участие в офанзивни операции като елитна щурмова пехота. До 1970-те години берлинският отряд все повече се подготвя за антитерористични мисии. През 70-те и 80-те години на миналия век вълна от тероризъм обхваща Европа. Появяват се фракцията "Червена армия", "Червените бригади" и Карлос Чакала и изкушението да се използват специални сили срещу тях е много голямо. Но разбиване на врати за спасяване на заложници - това е далеч от уменията, необходими за оцеляване в горите на Източна Германия.

Във всеки случай, когато стената пада през 1989 г., Западен Берлин става единен Берлин. През август 1990 г. берлинското подразделение е разпуснато. "Бивш войник от спецназа (който не служи в Берлин) веднъж ми каза, че съветите са имали снимки на всички членове на този отряд. Вярно или не, но документите, открити след обединението на Германия, сочат, че разузнаването на ГДР не знае нищо за това подразделение до 1975 година."

Щейскал дори признава, че би било много трудно берлинският спецназ да изпълни мисията си по време на войната. Независимо дали командосите са се занимавали с преследване или са наблюдавали източногермански шпиони, които тайно влизат в Западен Берлин, работата им е била напрегната, но много вълнуваща и интересна.

Берлинският спецназ обаче е на фронтовата линия, в най-известната гореща точка на Студената война, и почти никой не е знаел за неговото съществуване:

"Хората от отряда се движеха из града в цивилни дрехи с куфарчета, спортни чанти и по-късно с раници, в които се съхраняваха инструментите, необходими за изпълнение на задачите за деня. Те вървяха редом с обикновените берлинчани, знаейки, че може би ще им бъде заповядано да се бият по тези улици. В същото време им беше трудно да скрият гордите си усмивки, защото бяха привилегировани войници от спецназа, които имаха възможност да служат на тази далечна бойна линия и да изпълняват много важна мисия. На свои мероприятия тези войници често си спомняха славните спартанци, като същевременно не забравяха резултата от битката при Термопилите."

Прочетена 271 пъти

Станете почитател на Класа