Да не си правим илюзии за Виктор Орбан: той ще продължи да подкопава демокрацията в Унгария и да тласка страната към авторитаризъм и диктатура. Коментар на Кено Ферзек.
Едва ли има нещо по-важно за унгарския премиер Виктор Орбан от това да бъде номер едно във властта и в управлението на страната си. Затова той приема много лично всяко изборно поражение. След изненадваща загуба през 2002 година Орбан сътвори едно от най-прословутите си изречения: „Родината не може да е в опозиция!". Говорейки за родината, той имаше предвид своята собствена партия, нейните избиратели и най-вече самия себе си. Според близки до Орбан източници, това изборно поражение му е причинило тежка травма. Тогава той си бил обещал, че когато отново стане премиер ще направи така, че да не може повече да пада от власт след избори.
Но се случи отново – за първи път от 13 години насам Орбан претърпя изборна загуба. През октомври партията му Фидес неочаквано беше победена на местните избори. Твърдото ядро избиратели ѝ остана вярно, а в малките населени места постигна добри резултати. Но нанесеното ѝ поражение в някои по-големи унгарски градове, включително в столицата Будапеща, има важно символично значение. Системата, създадена от Орбан с цел да отслаби опозицията, се смяташе за непобедима. И е лесно да си представим какъв удар е било за него това поражение от същата тази опозиция, която преди изборите Орбан беше определил като „жалка".
Драстични мерки срещу опозицията
Сега Орбан отвръща на удара, за да може да имунизира своята система срещу подобни поражения в бъдеще. Пример за това са новите законови промени, част от които унгарският парламент вече прие, а други предстои да бъдат гласувани. Палитрата от мерки включва ограничения за създаването на фракции в парламента, засилване на контрола в областта на културата и орязване на данъчните правомощия на общините. Особено драстични са санкциите за провинения на депутати по време на заседания. Мерките са толкова всеобхватни и дават на председателя на парламента такава власт за налагане на санкции, че практически ще запушат устата на опозицията. И без друго след промените във вътрешния правилник, предприети през 2013 и 2014 година, до голяма степен унгарският парламент се превърна в машина за гласуване, а опозицията - в безгласна буква. Шефът на парламента Ласло Кьовер, който е яростен привърженик и пропагандатор на дясноекстремистките конспиративни теории, не пропуска и най-малкия шанс да санкционира депутатите от опозицията и парламентарните журналисти. През последните месеци унгарският премиер се държа по-скоро умерено. Зад това се криеше желанието му неговата страна да получи поста на еврокомисаря по разширяването. Този ресор открива нови възможности пред Орбан - така той може сериозно да влияе върху политиката на Западните Балкани и да подкрепя авторитарните лидери в региона. И този негов ход се оказа успешен.
Без илюзии за Орбан
След като унгарецът Оливер Вархели получи поста, Орбан свали маската: възобнови кампанията си срещу Джордж Сорос, срещу гражданското общество и опозицията и срещу „упадъчния" либерален Запад - на думи и на дела (със закони). Поредното доказателство, че не бива да си правим никакви илюзии за Орбан: той ще продължи да подкопава демокрацията в страната и да я тласка все повече към авторитаризма и диктатурата. А фактът, че правомощията на унгарския парламент бяха орязани точно в деня, когато в Брюксел се занимаваше с наказателна процедура срещу Будапеща за подкопаване на правовата държавност, говори красноречиво за това какво значение отдава Орбан на ЕС и неговите основни ценности.
