Мнозина явно горят от нетърпение да оплачат германската икономика. "Свличаме се в пропастта", "Германия е в рецесия", тръбят от различни места. Да, лошите новини се продават

по-добре, но истината е друга.

Коментар на Хенрик Бьоме

В четвъртък (14.11.) - точно в осем часа сутринта - Германия официално ще влезе в рецесия. Защо ли? Точно в този ден и час ще се появят новите статистически данни за икономическия растеж през третото тримесечие на годината. И ако съдим по онова, което вече знаем, пред тях ще стои знакът минус. Тъй като и след второто тримесечие имаше минус, значи Германия явно вече е в рецесия. „Най-сетне!", ще кажат някои черногледци: „Какво ви казвахме през цялото време! Свличаме се в пропастта..." Такива приказки не са рядкост. Истината обаче е друга.

Несигурност има навсякъде

Първо, в случая става дума за т.нар. техническа рецесия, при това - незначителна. Тя се появява, само защото някой някога е измъдрил това правило за двете поредни тримесечия. Второ, повечето експерти са единодушни, че положението няма да се влоши сериозно, нито пък - дълготрайно. Защото в края на годината германската икономика все пак ще отбележи прираст, дори и да е само с половин процент.

Не ме разбирайте погрешно - много фирми изживяват понастоящем критичен период. Търговските войни, не само между американците и китайците, им създават затруднения. Също и безкрайно точещият се Брекзит. Всичко това спъва световната икономика.

Германските машиностроители ясно го усещат по намаляващите поръчки, химическата индустрия - също.  Автомобилостроенето и доставчиците на автомобилни части се намират в период на невероятно преустройство - най-голямото, откакто се произвеждат автомобили. Автомобилостроене, машиностроене, химическа индустрия – и трите най-големи клона на германската индустрия не вървят особено добре, а това несъмнено оставя следи.

Надеждни ли са моделите, с които се прогнозира?

Но има и друго: изглежда, че несигурността, която е овладяла доста фирми, постепенно се пренася върху наблюдателите, които са длъжни да правят някакви прогнози за бъдещето. И явно им се струва, че изобщо нищо вече не е наред. Само защото светът междувременно е станал много по-сложен, а редица методи за прогнозиране са правени още преди десетилетия.

Дигиталната революция не е взета предвид в нито един модел за изчисления. Затова се стига и до изненади: през август например се оказа, че индустриалната продукция се е увеличила, макар прогнозите да предвиждаха точно обратното - намаляване. Същите тези анализатори тогава побързаха да уверят, че това е само временен ефект, още през септември отрицателните симптоми щели отново да доминират.

Така ли беше наистина? Нищо подобно. Оказа се, че през септември индустрията ни е изненадала с плюс. Говори се дори, че тя отново е стъпила на солиден фундамент. Затова, а и поради стабилизирането на други ключови индикатори за конюнктурата, наблюдателите напоследък смятат, че най-голямата икономика в Европа още в края на годината отново ще поеме курс към растеж. Лоша вест за всички, които се надяваха на срив в германската икономика.

След дълъг растеж идва време на „охлаждане"

Често се забравя обаче, че Германия преживя цяло десетилетие на неспирен растеж. Много фирми изобщо не бяха в състояние да поемат нови поръчки, защото работеха на предела на възможностите си и не разполагаха с никакви свободни капацитети. Често изтъкваният недостиг на квалифицирани работници също беше израз на огромното вътрешно търсене. Доскоро имаше и опасност  от сериозно прегряване на икономиката, с всички отрицателни последици от това - като например драстично растящи цени. В този смисъл много фирми имаха нужда от „охлаждане“.

Да не забравяме и това, че говорим за цикличното развитие на конюнктурата, което включва периоди на подем, но и на спад. Разбира се, всичко това не помага на автомобилостроителя, произвеждал доскоро скоростни кутии за Даймлер или VW, които вече не търсят големи количества от тях, защото се преориентират към електромобили. Предизвикателството, пред което са изправени фирмите, е да успеят да се нагодят към всички промени. Но това всъщност винаги е било така. Без тази способност, с която се отличават особено малките и средни германски предприятия, икономиката на Германия днес нямаше да е онова, което е: един глобален играч.