Лейба Давидович Бронщайн е роден на 26 октомври 1879 г. След 38 години на този ден ще избухне Октомврийският преврат, а 7 ноември ще се превърне в “красным днем календаря”. В бъдеще убитият от съветски агент Троцки ще бъде лишен от биография, която ще изчезне от Голямата съветска енциклопедия, а агитаторите постоянно ще воюват с троцкизма. Пламенният революционер до края на дните си не разбира истината, че революцията изяжда децата си. Освен това, в навечерието на Втората световна война той провежда гибелна за Съветския съюз политика.
Надареният с много таланти юноша би могъл да стане известен журналист. Ораторските му способности са несъмнени, той е най-яркият оратор, и то не само сред болшевиките, към които се включва сравнително късно. Това са силните страни на един от вождовете на Октомврийския преврат, както самият Троцки нарича революцията.
Обвиненията срещу Троцки, че е бил шпионин, ционист или антисемит, са несъстоятелни. Не защото липсват документални доказателства – може да се предположи, че те са били унищожени или обратното – избафрикувани, но благодарение на неговата революционна дейност. Троцки ненавижда Русия повече от Ленин. Смисълът на живота на тази метежна натура е перманентната революция в световен мащаб. Оттук идва ненавистта му към Сталин, но не като към “гениалната посредственост” – този израз е измислен от самия Троцки, а като към държавник. На Троцки Русия или Съветският съюз не са му нужни, а руснаците за него са разходен материал.
Но Троцки не е заклет враг на Русия; поведението му може да се обясни с “духа на времето”. Неслучайно режимът на Сталин заимства много от човеконенавистническата политика на Лев Давидович – “затягане на гайките” над селяните, продаването на държавни и национални съкровища в чужбина, защото след световната революция ще паднат всичките граници и няма да съществуват руски, американски, френски и пр. ценности. На духа на времето е присъщо насилието в името на светлото бъдеще. За да не усложнява картината, Сталинският режим обявява Троцки и привържениците му за шпиони.
От личности като Троцки има нужда революцията, но не и държавата. Затова той е революционер, но не и държавник. Историческата правота остава за Сталин, а не за най-големия революционен деец. Ленин бил готов да подаде ръка не само на Троцки, а на всеки, който споделя убежденията му. В т.нар. политическо завещание на Илич – другото име на писмото до конгреса, той не отдава предпочитание на нито един от възможните приемници – Сталин, Троцки, Бухарин и др.
Изказването на германския канцлер Бисмарк, че трябва да се завземе държава, в която е извършена революция, е много подходящо за Лев Троцки и за такива като него. Илич не успява да започне да строи държавата, а само отдава живота си за нейното разрушаване. Той съзнателно руши царската империя. Троцки е решен да разруши държавните устои заради тържеството на революцията.
Ако Троцки беше дошъл на власт, вероятно Русия би изчезнала от политическата карта на света. И това нямаше да бъде прословутият ционистки заговор, просто на власт щеше да бъде един идеалист, който жадува да облагодетелства човечеството, но би удовлетворил само една жалка група русофоби.
60 години живот отпусна Яхве на атеиста Лев Бронщайн, а повече от 70 години съществува държавата, която се опитва да запази остатъците от някога великата Руска империя.
През август 1940 г. Лев Троцки е убит с брадва за лед в главата. За да не смуче повече кръв вампирът, в сърцето му е забит и дървен кол…
Издaтeлcтвo PACПEP
