Западът не можа да разбере Русия

Западът не можа да разбере Русия
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    08.11.2019
  • Сподели:

Западът не успя да разбере как Кремъл възстанови част от загубения си блясък след падането на СССР. Затова натрупа грешки и плаща висока цена. Демонстрация в четири точки.

 

 

В западните столици често смятат, че Владимир Путин е злодей и непримирим враг. Демонизацията на руския президент позволява да не се замислят за причините, за макар и намаляващата, но реална популярност на стопанина на Кремъл. Никога не бива да се забравя, че когато Владимир Путин дойде на власт в края на 1999 г., той наследи една страна, която беше само бледа сянка на миналото си могъщество. Ориентирайки се към твърди мерки, а не към представителна демокрация, Путин, за голямо учудване на западния елит, успя да върне на страната си статута, който тя заслужава.

Западните елити винаги са се отнасяли към президента на Русия със снизходително пренебрежение, достигащо до русофобия, целяща да прикрие грешките, илюзиите и капаните, в които Запада се оплете след като СССР стана Русия.

1. Геополитическата грешка на новата Студена война

Проучването на архивите за Националната сигурност на САЩ потвърди това, което ние вече знаехме. През 1990 г., една година след падането на Берлинската стена, ръководителите на западните държави обещаха на Михаил Горбачов, последния лидер на умиращия Съветски съюз, да не разширяват НАТО на изток. После държавният секретар на Джордж Буш-младши, Джеймс Бейкър, се закле, че Алиансът няма да се придвижва в източно направление. Скоро след това Русия изведе войските си от всички страни в Централна и Източна Европа, подписа Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа, унищожи част от въоръженията си, закри базите си в Куба, Виетнам, Африка и страните от Балтика. НАТО, напротив, загубил своя официален враг, привлече в своитередици нови членове от страните, бивши членки на Варшавския договор и даже някои от републиките на бившия СССР. Като че ли целта беше на мястото на Студената война да дойде нова Студена война.

След 2001 г. американците разгърнаха цяла мрежа от военни бази около Русия, включително в България, Румъния, Полша и Чехия… Говореха дори за приемането в НАТО на Украйна и Грузия, което повлия на поведението на Русия в отношенията с тези две страни. Това е все едно Москва да разположи свои военни бази в Мексико, Куба, Венецуела и Канада. Но всеки път, когато ставаше дума за отношенията между Путин и НАТО, именно руският президент бе наричан потенциален агресор. А в действителност, кой кого провокираше?

2. Икономическата илюзия на експортния американски модел

Някои предсказваха, че след разпадането на СССР ХХI век ще стане „век на САЩ“.Американците имаха безумната мечта да американизират Русия, надявайки се в същото време да разпалят пожар в развиващия се Китай. В края на 1991 г. американските съветници пристигнаха в Москва като на завоювана територия, за да окажат според техните думи „техническа помощ“ на руснаците. Борис Елцин, който току-що беше сменил Горбачов се оказа обкръжен от доста специфични съветници. Сред тях бяха Джефри Сакс, привърженик на неолиберализма, който редовно се отчиташе пред Белия дом, където по това време беше президентът Бил Клинтън. По съвета на американските експерти Елцин прибягна до „шокова терапия“, която доведе до взрив на масова корупция, под бурните аплодисменти на Запада.

На 21 септември 1993 г. Елцин обяви, че разпуска Събранието на народните депутати и Върховния съвет. Когато "Белият дом" в Москва беше окупиран от депутати, оглавили съпротивата срещу решението на Елцин, той даде заповед на армията за щурм. В резултат на това загинаха 200 души. В момента, в който Елцин се съгласи да действа според указанията на САЩ и прие жестоки пазарни закони, сам си надяна примката на шията. Академик Стивън Френд в коментар за действията на руския президент твърди, че „за цялата история на човечеството никога не е имало такова стремително разрушаване на икономика в мирно време“. Тези години станаха арена за разграбване на ресурсите на страната от олигарсите. В периода от от 1991 г. до 1998 г. Брутният вътрешен продукт на Русия намаля с 50 процента. И едва през 2006 г. успя да се върне на нивото от 1991 г. В тези черни за страната години селскостопанското производство преживява срив в пъти по-голям от времето на насилствената колективизация при Сталин. Така за много от руснаците западната демокрация се асоциира с „шуробаджанащина“, безстопанственост, нищета и разорение.

3. Умението да налагаш правото си

Всички знаят, че силата на държавата вече не се измерва с броя на ядрените бойни глави или с Брутния вътрешен продукт. Нейното „право“ е в най-малко забележимата част от „мекото влияние“ или в т. нар. „мека сила“, която влияе върху много неща и най-вече върху последствията след важни събития. Така например, бившата представителка на икономическото разузнаване Клод Ревел казва, че „след падането на Берлинската стена американците се опитаха да наложат своите правни стандарти на бившите съветски страни“. Общият закон означава сходен културен опит и единен делови език.

Обърнете внимание: В началото на 90-те години американците изпратиха в Юридическия институт за Централна и Източна Европа юристи в разпореждане на страните от източния блок с цел преразглеждане на техните институционални и правни рамки. По този повод Клод Ревел казва: „Трябваше да се въведе право, при което съдията ще бъде по-важен от закона и максимално ще отслаби правното регулиране“. Разпространителите на нормите и привържениците на отслабването на стандартите за правно регулиране изиграха централна роля в Източна Европа. Като критерий за постигнат определен успех се считаше рейтингът за водене на бизнес, наложен от Световната банка в съответствие със способността на САЩ да разрушава системите за социална защита и да отстранява административните препятствия, които дават преимущества на страните от бившия съветски блок. Резултатът бе, че през 2006 г. в топ 10 на световните „реформатори“влязоха Грузия и България. Поздравяваме ги!

4. Санкциите или формулата на провала

През 2014 г., във връзка с началото на конфликта в Донбас и анексирането на Крим, САЩ и ЕС наложиха икономически санкции на Русия. До този момент такава принципност не беше забелязана по отношение на други страни. Например към към Израел, който от 1967 г. нарушава всички резолюции на ООН и постоянно отлага създаването на палестинска държава. Ето такива са високите принципи, съчетани с прилагане на двоен стандарт. Може ли да се каже, че тази постоянна политика на „тоягата“ има някакъв ефект? Разбира се, съратниците на Путин, чиито имена са в черния списък, се чувстват малко сковано, защото финансовите им авантюри зад граница станаха, меко казано, трудни. Но трудностите засегнаха на първо място западните компании, работещи в Русия. Те първи попаднаха в капана, който собствените им правителства бяха заложили.

Но промяната на събитията не спря дотук. В отговор на западните санкции, Владимир Путин наложи ембарго върху всички хранителни продукти и селскостопанска продукция от Европа. В резултат на това, руският пазар затвори вратата под носа на европейските компании от различни отрасли, за радост на конкурентите им, заели веднага освободилите се места. Това е много добре известно на френските фермери. Накрая Русия усети преимуществата на наложения с помощта на Запада протекционизъм, който донесе изгоди за местните компании. Те увеличиха производството си, създадоха нови работни места и дадоха тласък на руското селско стопанство, което преди това беше в упадък, а след санкциите пое по пътя на растежа. За всеобща изненада Русия стана световен лидер в износа на зърнени култури и най-вече на пшеница. Така въведените от Путин контрасанкции накараха потребителите да забравят за неговите антиобществени действия. Що се касае до въпроса за Украйна, то той си остава. Този въпрос е формула на провала.

 

 

Автор: Франк Дедио и Жак Дион, Marianne  Превод от френски: Никола Стефанов
Прочетена 124 пъти

Станете почитател на Класа