През 2018 г. за първи път в човешката история хората над 65 г. надминаха по численост децата под 5-годишна възраст в глобален план. Броят на мъжете и жените над 80 г. вероятно ще се се утрои от 143 млн. души през 2019 до 426 млн. през 2050 г.
Населението над 65-годишна възраст нараства по-бързо от всички други възрастови групи, особено със стабилния спад на раждаемостта от втората половина на XX век насам. Според Световната здравна организация, нивата на раждаемост във всеки регион с изключение на Африка са близо до или под т.нар. "ниво на заместване на поколенията".
Населението обаче не само застарява: хората живеят по-дълго и удължават периода, който прекарват в сравнително добро здраве. С увеличаването на старите хора сред населението, нараства и тяхната група като потребители, работници и иноватори. С други думи, те не са просто обществен клас, който се нуждае само от услуги за по-старите и застаряващите хора.
Напротив, възрастните хора могат да продължат да участват пълноценно в икономиката като цяло.
Етапите от живота могат да бъдат измерени в относително равен брой дни: годините от 0 до 21, 21 до 40 и 40 до пенсионна възраст са все около 8000 дни.
"Ако доживеете до 65-годишна възраст, имате повече от 50% шанс да доживеете до над 85 години - това са още 8000 дни", казва д-р Джоузеф Кафлин, директор на лабораторията AgeLab към Масачузетския технологичен институт (MIT) пред BBC.
Докато старите хора живеят по-дълъг и здрав живот и продължават активно да участват в глобалната икономика, се отварят възможности за потенциалното превръщане на дълголетието в позитив за обществото.
През 2015, американците на възраст над 50 години стоят зад икономическа активност на стойност близо $8 трлн. Boston Consulting Group прогнозира, че към 2030 г. населението над 55 години в САЩ ще генерира половината от ръста на цялото вътрешно потребление в страната от глобалната финансова криза насам.
"Икономиката на дълголетието" би могла да отвори неизползвани възможности за растеж.
Предизвикателство към "старостта"
Глобалното застаряване на обществото като цяло се смята за вреден ефект върху икономическото здраве на държавите, тъй като намалява броя на работната ръка и увеличава бремето върху системите на здравеопазването и социалното осигуряване.
На срещата на Г-20 тази година в Япония, където застаряването за първи път попадна в списъка с приоритети за обсъждане, гуверньорът на Bank of Japan Харухико Курода каза, че застаряващото население може да представлява "сериозно предизвикателство" за централните банки.
Скорошен доклад на ООН предупреждава, че глобалното застаряване ще увеличи "фискалния натиск, пред който ще са изправени много държави в предстоящите десетилетия, докато се стремят да изградят и поддържат обществени системи за здравеопазване, пенсии и социална закрила за по-старите хора".
Това може да е особено тежко за много държави по света с нарастващ брой пенсионери.
Кафлин от MIT смята, че въпреки всичко не бива да се отказваме от търсенето на ползите в напредналата възраст като икономически фактор. Той твърди, че старостта е социален конструкт, който не отразява как реалистично живеят хората след средна възраст. По думите му бизнесът трябва да осигурява това, което старите хора наистина искат, а не каквото традиционните теории твърдят, че им е нужно.
Не става дума само за изкушения като коли за мъжете на възраст, а и за забавления, мода и много други.
"Въпросът е как да живеете ‘без възраст' - нещата трябва да са по-персонализирани, по-фокусирани върху благосъстоянието, върху лекотата на живота. Тези ценности са несвързани с поколенията", заявява Кафлин.
Ако очакванията на милениалите са свързани с възхода на т.нар. Uber-модел или "икономиката на поръчките", по-старите хора основно печелят от удобството.
Ако бизнесът е в състояние да се възползва от тази потребителска база в зрелия етап от живота им, това може да създаде огромни възможности за печалба. В крайна сметка, възрастните хора харчат, и то немалко пари. Докладът на KPMG за 2017 за онлайн потребителите в 51 държави разкрива, че бейби бумърите харчат най-много за покупки в интернет, със средно $203 на транзакция. За сравнение, "технологично грамотните" милениали всъщност пазаруват онлайн за средно около $173.
Най-големият пазар за икономиката на дълголетието може би е Япония, най-бързо застаряващата страна в света.
Съвременната японска култура се старае да удовлетворява ежедневните нужди на населението си - от малки удобства като очила за четене в пощенските клонове, банките и хотелите, до по-мащабни структурни подобрения като монтиране на специални бутони на пешеходни пътеки за допълнително време за пресичане.
Хората над 70-годишна възраст в Япония представляват поне 20% от сегашното население на страната. Културата на тяхното пълноценно включване се отразява и в начина, по който старите хора потребяват стоки и услуги наравно с по-младите поколения - в местни плувни басейни, на пакетни почивки и на тренировки и фитнес, както и на много други места.
Появата на "ново" поколение от стари хора онлайн - като Bon & Pon, които споделят снимки от пътешествията и заниманията си, като носят идентични облекла - е пример за това, че по-възрастните мъже и жени също потребяват и се наслаждават на живота точно като децата и внуците си.
Удължаване на професионалния живот на служителите
Ключов елемент от голямата продължителност на живота и увеличените "здрави години" е свободата на хората да работят. Когато служителите живеят по-здрав и дълъг живот, застаряващата работна ръка може да се използва това, което консултантите от Deloitte наричат "дивидент на дълголетието" - възможността да се увеличи икономическата производителност на труда от по-старите служители.
В Германия удържането на остаряващите служители на работните им места е въпрос на национална икономическа стабилност. Повече от 21% от германското население е над 65-годишна възраст. Агенцията за кредитни рейтинги Moody's заявява, че застаряващото население на Германия представлява риск за икономическата сила на страната; ако Германия някога изгуби своя AAA кредитен рейтинг, Moody's предупреждава, че най-вероятната причина ще е "ефектът от демографските промени върху германската икономика и системите за социална защита".
В контекста на напредъка в здравната грижа и продължителността на живота, 65-годишните германци в момента се очаква да живеят още около 20 години, по прогнози на ОИСР. Заради физическите изисквания на производствения бранш, задържането на служителите във фабриките до пенсионна възраст обаче ще продължава да бъде голямо предизвикателство.
Някои германски компании използват напредъка на технологиите, за да осигурят места за пенсионирани служители и да ги поддържат активни. Във фабриката на Porsche в Лайпциг се прилага ергономия, която да помага на работниците, обикновено работещи на многочасови смени, да се сменят от едно работно място на друго в рамките на деня. Цялата фабрика е със светофарна маркировка, обозначаваща ергономичен комфорт, така че мениджърите да планират смени, гарантиращи по-щадящ физически режим за телата на работниците.
Дали увеличената продължителност на живота е бреме или позитив, зависи от това доколко обществата ще се подготвят за предизвикателствата на застаряващото население, както и дали ще идентифицират и използват максимално ползите от него.
"Бейби бумърите са създали следващо поколение," коментира Кафлин. "Въпреки че вече не са млади, те се чувстват постоянно жизнени и енергични. Те не само очакват, но и в много случаи изискват нови продукти, нови услуги, нови изживявания, които да правят всеки етап от живота - ако не и всеки ден - малко по-добър."
