Изявленията на европейски лидери през последно време насочват към обрат в международната политика. Русия все по-уверено се устремява към глобално лидерство, докато САЩ отстъпват от своите водещи позиции.
В статия на портала Project Syndicate бившият външен министър на Испания Ана Паласио отбелязва, че Русия вече се счита за „главен посредник между световните сили“, въпреки че само преди няколко години международната общественост я възприемаше като „деструктивен фактор“ след присъединяването на Крим. Тя подчертава решаващата ѝ роля за урегулиране на конфликтите в Донбас и в Сирия и определя като значителна победа на Путин приемането на формулата „Щайнмайер“, даваща надежди за мирно споразумение.
Дейността на Русия във Венецуела и страните от Африка се приемаше като агресия, но сега отношението към нея се променя, особено след съгласието на президента на Украйна Зеленски да се примири с предлаганите формулировки. Според Паласио това е „важна стъпка в нормализацията на руското присъствие в други страни и връзките ѝ с Европа и САЩ“. Признава се успехът на Путин в стремежа му да възроди Русия като глобална държава. Принос за растежа на влиянието й е и решението на ООН за приемане на нова конституция на Сирия, предложено от Русия още през миналата година.
Расте убеждението в европейските лидери, че отстъплението на САЩ се дължи на грешни позиции на Вашингтон – процес, започнал още при Обама. Макар преобладаващото мнозинство все още да счита САЩ за определяща водеща сила, това е повече следствие на наследения навик. САЩ повече не демонстрират готовност да упражняват лидерство в света. Дори процедура на евентуален импийчмънт на Тръмп ще доведе до нежелани последици.
През юни 2018 г. канцлерът на Австрия Себастиан Курц заяви, че Русия в качеството си на свръхдържава трябва да съдейства за установяването на мира в Сирия и Източна Украина. Обобщавайки резултатите от преговорите на Путин с президента на Австрия Александър ван дер Белен, той отбеляза растящата ѝ отговорност за умиротворяване на конфликтните региони по света и надеждите за прогрес в отношенията с Европа.
Официално изразеното мнение на руския президент е, че неговата страна не възнамерява да упражнява въздействие върху други държави и не се стреми към статут на свръхдържава. „Не искаме да се върнем към състоянието на бившия Съветски съюз, който налагаше на своите съседи как да живеят, каква политика да водят и всичко останало. Такива политически взаимоотношения са непродуктивни, с излишни разходи и безперспективни.“
След петгодишни санкции и политическо противопоставяне европейските лидери започват да променят мнението си за ролята на Москва. В края на август 2019 г. френският президент Макрон при срещата си с Путин отбеляза необходимостта да се преразгледа подходът към взаимоотношенията между Русия и ЕС. „За мен няма съмнение, че Русия е европейска страна. Европа се простира от Лисабон до Владивосток. Руските граждани трябва да си подадат ръка с европейските. Москва има право на място в европейското семейство.“
Наред с това все по-голямо недоволство в Евросъюза предизвиква външната политика на президента на САЩ – отказът от споразуменията за ядрено разоръжаване, ескалацията на конфликта с Иран и въвличането на Европа в него, подкрепата на Брекзит. Съществените европейски загуби от антируските санкции също изиграха своята роля.
Сега думата имат нашите русофоби. Ще обявят ли бившата испанска външна министърка, канцлера на Австрия и френския президент за руски шпиони и ще поискат ли арестуването им от Интерпол?
Васил Сивов
