Ситуацията, която се разви в Ирак през последната седмица, не може да се нарече извънредна. Решението на властите да използват сила срещу демонстрантите, които дълго време отправяха постоянни искания - осигуряване на работни места, подобряване на условията на живот и борба с корупцията, не беше просто грешка. Доведоха до обратните резултати - протестите обхванаха почти цялата страна и приеха формата на активна съпротива, включително с използване на оръжие. За четири дни най-малко 105 души бяха убити по време на демонстрациите, включително 16 членове на силите за сигурност. Около 4000 души получиха огнестрелни рани. Десетки правителствени сгради, както и офисите на няколко управители и партии, бяха заловени и изгорени.
На 2 октомври със заповед на министъра на отбраната Н. аш Шамари въоръжените сили бяха поставени в режим на висока готовност. На разсъмване на 3 октомври правителството на Ирак наложи комендантски час в Багдад, който забранява движението на пешеходци и превозни средства из целия град, с изключение на спешните служби и пътуванията до международното летище. Последното обаче беше отрязано от демонстрантите - дори председателят на парламента Мохамед ал Халбуси, който спешно се завърна от чужбина, беше принуден да стигне до резиденцията си с хеликоптер. На този фон следващата ракетна атака по центъра на Багдад беше почти незабелязана - една ракета избухна в турското посолство, а втората удари мост над река Тигър.
Властите спряха мобилните оператори и блокираха достъпа до Интернет. В провинциите Неджеф, Вавилон и Мейсан се наложи комендантски час. В южната провинция Зи Кар беше въведена пълна забрана за движение на хора и превозни средства ден по-рано, но сблъсъците с полицията продължиха - 9 души бяха убити. Протестите се разпространиха и в провинциите Басра, Уасит и Кербала.
Прави впечатление, че нито едно изявление на президента на страната за всички дни на протестите не последва. Премиерът Абдел Махди също мълча три дни и едва на 4 октомври отправи апел към нацията, чийто смисъл беше, че той счита исканията на демонстрантите за законни, обосновани и справедливи, но тяхното удовлетворение отнема време. Ръководителят на правителството призна, че е наследил корупционната система, която се развива от 2003 г. Стотици милиарди долари са откраднати чрез злоупотреби. Войната срещу терора изчерпа всички ресурси на страната и я принуди да заеме милиарди „за възстановяване на силите за сигурност и други основни нужди“. Обърнете внимание, че говорим за страна, която е на четвърто място в света по запаси от петрол, където една четвърт от близо 40 милиона души живеят под прага на бедността.
Муктада ал Садр не пропусна да се възползва от ситуацията, като призова за оставка на правителството и незабавно провеждане на предсрочни избори. Местните наблюдатели го намериха за странно, тъй като преди това той се обърна до Ал Садр, за да използва влиянието си в парламента и да помогне за разрешаването на кризата. Той обаче реши да забрани на фракцията си да участва в заседанията, парализирайки работата на законодателната власт. Подобни действия бяха остро критикувани - нарастват обвиненията срещу Ал Садр, че той се стреми да ръководи протестите, без да предлага никакви решения. Възможно е това да играе срещу него и ако сега се проведат парламентарни избори, движението му може да получи не повече от 15 места в парламента вместо сегашните 53.
Нарастващото безпокойство предизвиква позицията на иракското шиитско духовенство като цяло. Мнозина помнят как великият аятолах Систани навремето издаде фетва и инициира създаването на шиитска "народна милиция" за борба с „Ислямска държава“, но не направи нищо по отношение на подобряване на условията на живот или борба с корупцията. Изявлението на представителя на върховния шиитски лидер Саид Ахмед ал Сафи за необходимостта от засилване на борбата срещу корупцията чрез създаване на друг независим комитет предизвика само раздразнение в обществото.
Иракските власти намекват, че „настоящите демонстрации са планирани преди няколко месеца", а някои страни използваха добре обоснованите искания на населението, за да наложат собствените си програми. Техеран подкрепи тази версия - на 3 октомври те обявиха краха на „израелско-арабската конспирация“ с цел убийството на генерал Касем Сюлеймани. Според представители на КСИР опитът е бил подготвян дълго време и е бил планиран за началото на септември.
Разглежда се версия за участието на САЩ в организацията на безредиците. В интернет има съобщения за неизвестни снайперисти, които са стреляли по полицията и протестиращите.
Вашингтон би могъл да реши, че иракският премиер не е достатъчно активен в преследването на курса, който се очаква от него. Желанието на Адел Абдел Махди да се дистанцира от подкрепата на „сделката на века“, атаките срещу Израел, поддържането на търговски и икономически връзки с Иран, въпреки американските санкции, както и „липсата на воля“ при решаването на други въпроси, включително гаранции за дългосрочно военно присъствие на САЩ в Ирак, може да насърчават американците да играят ва-банк.
Антон Веселов Превод: В.Сергеев
