Последните изследвания, базирани на данни, събрани от роувъра на НАСА Кюриосити, който изследва повърхността на Марс, разкриват, че утайките на кратера Гале съдържат високи нива на сулфати и предполагат, че преди 3,5 милиарда години там са съществували находища на солена вода, които са се изпарили поради климатичните колебания.

Според изследването, публикувано в списанието Nature Geoscience, експертите са анализирали измерванията, направени от Кюриосити в тази точка на червената планета през 2017 г. и са открили следи от система от езера и потоци с голямо количество соли, особено сулфати на калций и магнезий, които изчезнали, когато марсианската среда от древната влага се е превърнала в замръзналата пустиня, която е сега.

"Знаем, че през този период средата на Марс се променя драматично. Атмосферата му активно ерозира поради слънчевия вятър", заяви пред AFP Уилям Рапин от Калифорнийския технологичен институт и ръководител на научните изследвания. "Ние сме убедени, че това дълбоко е променило климата му", добави той.

Солите са намерени в участък от скали, наречен „Остров Сътън", на височина 150 метра. Изследователите сравняват тази територия с южноамериканските планини, където солените езера се захранват от потоци и планински реки и се влияят от климатичните промени.

„По време на по-сухите периоди езерата Алтиплано стават по-малко дълбоки и някои могат да изсъхнат напълно", каза Рапин.

Тази констатация, според него, кара учените да се питат колко дълго е продължил този преход и да търсят другото възможно парче от „загадката": „Кога и за колко време Марс е успял да поддържа форми на живот на микроби на повърхността си?"

Роувърът е най-големият робот, кацнал на друга планета и използва 17 камери. Той беше изстрелян през ноември 2011 г. и достигна Марс през август 2012 г.

Кюриосити кацна в кратера Гале, чиято структура е от особен интерес, тъй като в средата му има висока планина, с много слоеве скала, които позволяват изучаване на историята на водата на червената планета.