Европа не за първи път пада в този капан. Мадуро обещава и лъже, за да печели време, а европейците се оставят да ги води за носа. Фатално е, че те отново се подвеждат.
Коментар на Йохан Рамирес
Лъжа е твърдението на президента Мадуро, че ще преговаря с опозиционните партии. И Европа не за първи път позволява да я водят за носа. Първият път беше в началото на годината, когато избухна сегашната криза във Венецуела. На събитията тогава ЕС реагира със създаването на "международна контактна група".
Но още първите ѝ действия бяха доста смущаващи, тъй като очевидно тя не беше осъзнала необходимостта от политическа промяна в Каракас. Контактната група си даде срок от 3 месеца, за да предложи мерки за прекратяване на конфликта. Това бяха три дълги месеца.
Вярно е, че политическите преговори изискват време. Но режимът на Мадуро изобщо не преговаря - той протака, защото знае, че времето лекува всяка рана. Разликата е само в резултата: докато демокрациите отстъпват, диктатурите устояват.
Нов трик на режима
Европа падна в капана на преговорите. Във Венецуела всеки знае, че това е трик на режима в Каракас - както беше и на преговорите в Доминиканската република през 2017 година. Всеки път, когато Мадуро бъде притиснат до стената, спасителната формула гласи: диалог. И винаги досега трикът е действал. За съжаление Европа не е наясно, че инструментът на преговорите отдавна е загубил всякакъв смисъл във Венецуела.
Освен споменатите разговори през 2017, през 2016 година се провалиха и други преговори - за провеждането на референдум срещу Мадуро. Тогава няколко страни инициираха "международна група за посредничество", която отново не постигна нищо. Но също и през 2014 година, насред вълната от кървави протести в страната, беше създаден "Национален съвет за мир". Практиката да се имитират преговори е позната още от политическата криза във Венецуела през 2002 година, когато управляваше Уго Чавес.
Резултатът от това винаги е бил един и същ: опозицията накрая е изчерпана, а режимът остава на власт. След което международната общност отново призовава за диалог и всичко започва отначало.
Защо е абсурдно това споразумение
Споразумението, постигнато сега между Мадуро и някои опозиционни депутати, е абсурдно. Въпросните депутати са политически „хамелеони", които често сменят предпочитанията си. Навремето те подкрепяха и Уго Чавес. В търсене на лична изгода те не се колебаят да преминават от един лагер в друг - в зависимост от това накъде духа вятърът.
Затова е доста смело те да бъдат определяни като представители на опозицията. Госпожа Могерини обаче вече се готви за преговори, а пресата ѝ приглася с подходящи заглавия. Така Европа отново пада в същия капан, защото все още не е разбрала, че диктатурата във Венецуела няма намерение да преговаря сериозно; че Мадуро е лъжец, и че вниманието трябва да бъде насочено в съвсем друга посока - към хуманитарната катастрофа в страната.
