Миналата седмица, след три месеца на все по-яростни протести, подкрепената от Китай управа на Хонконг оттегли законопроекта за екстрадиция на заподозрени в континенталната част, който щеше да премахне правото на гражданите на справедлив процес, пише за Financial Times Кевин Маккарти, лидер на републиканците в Камарата на представителите на американския Конгрес.Демонстрациите, едни от най-големите откакто Великобритания прехвърли суверенитета на Хонконг на Китай през 1997 г., се подкрепят от масата от обществото. Гражданите на Хонконг искат свободите им да бъдат защитени, а автономията на територията им да се зачита.
С оттеглянето на законопроекта за екстрадиция управителят на града Кари Лам направи първата си пряка отстъпка спрямо протестиращите. Тя обаче отказа да удовлетвори другите им основни искания. Те включват универсално избирателно право, независимо разследване на полицейските нарушения и амнистия за арестуваните протестиращи.
Пекин разглежда протестите като проблем на националната сигурност. И той има последната дума за това как реагира управата на Хонконг. Вероятни са по-репресивни действия, ако по-меката реакция се провали. Оттеглянето на законопроектаа може просто да е примамка, която е част от смяната на тактиката.
Много коментатори сравняват случващото се в Хонконг с демократичните протести на площада Тянанмън в Пекин през 1989 г., които завършиха с трагедия. Но има един по-оптимистичен прецедент: профсъюзът „Солидарност” в комунистическа Полша.
Създаден през септември 1980 г. от работници в корабостроителницата „Ленин“ в Гданск, „Солидарност“ е първият независим синдикат в съветския блок след Втората световна война. Той изигра решаваща роля за падането на комунизма, защото защитата му на идеала за самоопределение го направи мощен символ на съпротивата срещу съветското господство.
Успехът му ни показва две неща. Първо, широките народни движения не се потушават лесно, дори чрез сила. Полското правителство забрани „Солидарност” и арестува лидерите й, но движението и неговите идеали не можеха да бъдат задушени. Те оцеляха в нелегалност и се издигнаха като политическа сила, когато правителството легализира синдиката през 1989 г.
Второ, САЩ трябва да изиграят своята роля. След като през 1981 г. полското правителство обяви военно положение при опита си да обуздае „Солидарност”, САЩ реагираха бързо и мощно. Те наложиха санкции на правителството, преустановиха помощта за селското стопанство и поставиха ограничения върху износа на технологии за Полша. Най-важното е, че президентът Роналд Рейгън даде да се разбере каква е позицията на САЩ. „Тяхната кауза е и наша”, каза той за „Солидарност” в своето коледно обръщение през 1981 г.
Днес Конгресът на САЩ има няколко опции, ако китайското правителство реши да усили натиска върху Хонконг. Едната, наскоро предложена от лидера на мнозинството в Сената Мич Макконъл, е да се оценят отново специалните отношения между САЩ и Хонконг.
Законът за правата на човека и демокрацията в Хонконг от 2019 г., който е подкрепен от много от протестиращите в града, би направил точно това. Предложен от конгресмена Крис Смит през юни, той би изискал от правителството на САЩ да проучи дали Хонконг е достатъчно автономен, за да оправдае специалното отношение към него. Тъй като Пекин разшири влиянието си върху града, спазването на правата на частната собственост и свободата на печата, от които зависят тези специални отношения, бяха изложени на риск.
Законът ще изисква правителството на САЩ да разследва евентуални нарушения на правата на човека срещу протестиращите, включително обвинения в произволни задържания и полицейско насилие. Ако са нарушени права, САЩ могат да наложат санкции, за да накажат отговорните.
През 1821 г. президентът Джон Куинси Адамс казва за Америка, че "докъдето стандартът на свобода и независимост се разпростира, там са и нейните сърце, благословия и молитви". Днес този стандарт достига Хонконг. Сърцата ни са с хората там. Америка трябва тържествено да обещае да застане редом до тях в борбата им за свобода.
