За престъпленията на румънските фашисти не се говори много. А на съвестта им тежат стотици хиляди избити евреи и роми. Румънският Хитлер - Йон Антонеску за някои и до днес е герой.
Диктаторите на кървавия 20-и век са прочути: Хитлер, Сталин, Мусолини, Мао Цзедун, Иди Амин, Франко, Пол Пот. Има обаче и убийци на "втори план", чиито деяния са ако не придобили давност, то до голяма степен забравени. Това са фашистите-марионетки като Миклош Хорти в Унгария, Анте Павелич в Хърватия - и Йон Антонеску в Румъния. Неговото управление се сгромолясва преди 75 години. След което веднага на власт идват комунистите - Николае Чаушеску го знае всеки.
За престъпленията на румънските фашисти в днешните учебници не пише много. За разлика донякъде от времето на комунизма, преосмислянето на тази мрачна глава от румънската история не е на дневен ред. А по време на управлението на Антонеску в кланетата и в резултат на етническите "чистки" са избити стотици хиляди евреи; 25 000 роми са депортирани. През 2004-а година международна комисия оповестява преценките си, че убитите евреи са между 280 000 и 380 000, а убитите роми - до 20 000.
Вождът Антонеску умира през 1946, точно както и Чаушеску през 1989-а - застрелян е. Но в посткомунистическа Румъния и извън националистическите кръгове на Антонеску се гледа донякъде идеализирано: виждат в него патриот, герой на антиболшевишката съпротива, пазител на независимостта на Румъния. Улици носят неговото име, издигнати са му и паметници. Поради недостига на информация, тази представа за него се разпространява и сред младежта, а и сред населението като цяло - и така подхранва теорията, че Румъния не носи вина за Втората световна война.
Връзки с Райха
Антонеску е роден през 1882-а година в Питещ. През Първата световна война прави кариера в румънската армия. Факт е, че Румъния печели от благоразположението на Франция в края на войната и от следвоенните договори. Но по-късно, когато настъпва краят на френския патронаж и натискът спрямо новите румънски области нараства, най-вече от страна на Унгария, Румъния е обхваната от автократична вълна. Голямото германско малцинство в страната, както и търговските връзки с Райха допринасят допълнително за сближаването с хитлерова Германия.
След загубата на територии, които взима Съветският съюз, и след принудителните отстъпки спрямо Унгария и България, фашистката "Желязна гвардия" организира преврат срещу крал Карол Втори. Последният му отчаян опит да запази властта си е да удости генерал Антонеску със званието "Condukator" ("Държавен вожд") с диктаторски пълномощия. Но той незабавно се съюзява с "Желязната гвардия" - и със сина на Карол Михай, който заема трона.
Тайни преговори със СССР
В контекста на мностранните военни заплахи основна грижа на Антонеску е запазването на териториите и на държавната независимост. Същевременно до 1944-а Румъния активно участва в Холокоста. През юни 1941-а влиза във войната на страната на Германия. Новият режим обаче не отбелязва никакви военни успехи, покрай което и отношенията с Берлин се обтягат. В края на 1942-а се стига до неофициални мирни преговори със западните съюзници, през 1944-а Антонеску повежда дори тайни преговори със Съветския съюз.
Съветската офанзива от август 1943 слага край на режима - "маршалът" е предаден на Съветския съюз и крал Михай Първи обявява война на Германия. След като през април 1946-а е върнат обратно на Румъния, генералът е осъден като военопрестъпник и е разстрелян на 1 юни.
