Кажи ми какво купуваш, за да ти кажа кой си

Кажи ми какво купуваш, за да ти кажа кой си
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    19.08.2019
  • Сподели:

Българите дават най-ниска оценка за състоянието на страната си, искат да карат автомобили родно производство и са особено песимистично настроени спрямо бъдещето, сочи изследване за потребителските навици в Европа.

 

 

 

Времената се менят - това е основният извод на проучването на БНП Париба, от което ясно се вижда, че поради или въпреки повсеместната глобализация и индустриализация хората все повече търсят близост, естественост, автентичност и сигурност. Искат да знаят какво потребяват с акцент върху регионалните продукти, давайки си сметка, че така могат и да подкрепят регионалната икономика.

Все пак какво е значението на "регионалността" за гражданите в различните европейски държави? Как се развива тази тенденция в отделните страни и в кои случаи е уместно да се говори за регионално потребление? Защото хората решават да купуват именно местни продукти и какво би могло да им попречи да го направят? Отговорите на тези въпроси определено са интересни - особено за предприятията и търговските вериги, които получават по този начин ориентир.

 

Deutschland Vorräte Einkaufswagen (picture alliance/dpa/O. Berg)

 

Половината от запитаните европейци казват, че предпочитат да купуват продукти, произведени в собствената им страна (на първо място са хранителните стоки с 87 процента), за 22 на сто от гражданите произходът на продукта няма абсолютно никакво значение, а 17 процента заявяват, че не ценят особено местните продукти - точно обратното. Основните причини за предпочитането на родното производство са три - загриженост за околната среда, подкрепа за местната икономика и за местния трудов пазар.

Същевременно се откриват различия в отношението към регионалните продукти в различните части на Европа - за западноевропейците това са продукти от техния регион, докато средноевропейските потребители разбират под понятието по-скоро национални, респективно европейски продукти.

Оценката на България не е добра

Изследването стига до заключението, че настроението на потребителите като цяло се е подобрило значително - покрай настъпилите подобрения в собственото им положение. Смята се, че тази тенденция е трайна, но се отбелязва също, че нещата лесно могат да се преобърнат, ако растежът отслабне, а социалната несигурност се увеличи. Прогнозираният растеж (на БВП) в Европа за годината е 1,8 процента, на който фон България се класира много добре с прогноза от 3,1 на сто. По-добри са само показателите на Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Макар и минимално - 0,1 процент - подобрение има и в личната ситуация на българите, но пък в това отношение влошаване се наблюдава само в три държави - Белгия, Франция и Швеция.

Като цяло оценката, която българите дават за състоянието на страната си, е най-ниската в сравнение с данните от другите държави - 3,7 по скалата от 1 до 10 (срещу 7,4 в Норвегия, която е шампион в категорията). А що се отнася до личното състояние: по същата скала българите го изчисляват на 4,8 или на предпоследно място преди унгарците. Най-добре в това отношение са датчаните - както излиза от проучването.

Българите са и в групата на хората, които смятат, че покупателната им способност през последните 12 месеца е намаляла - така мислят 40 процента от анкетираните. Но пък във Франция същият показател е 59 на сто, докато в Дания - само 17 на сто. Принципно се открива стабилност в това отношение в европейски мащаб - при 44 на сто не са настъпили изменения. В 8 от 17-те включени в проучването държави покупателната способност се е увеличила, а най-високо в класацията са норвежците - с 46 процента ръст.

Що се отнася до склонността към спестовност, в България е отчетен значителен ръст от 17 процента, въз основа на който излиза, че 53 процента от гражданите биха искали да пестят повече. Но пък получават и "бронзов" медал отговаряйки утвърдително на въпроса "Дали в следващите месеци бихте искали да харчите повече?". България е класирана на трето място след Румъния и Италия. А на кои им се харчи най-малко? Нищо изненадващо - на швейцарците. Все пак от това, че на българите им се харчи, ни най-малко не следва, че имат възможността да го направят - само три процента заявяват, че разполагат с нужните средства за това.

Българите са песимисти

А дали са готови българите да плащат повече, за да купуват стоки, произведени в региона? На челните позиции - като привърженици на качеството на местните продукти - са австрийци, италианци, германци и румънци със средно 90 процента одобрение. В България пък само 50 на сто казват, че намират качеството на тези продукти добро.

Това, което се радва на успех, са българските хранителни продукти - те се харесват на 94 процента от анкетираните (само италианците харесват храните си повече - 96 на сто). Следват мебелировката и дрехите - със 74 процента одобрение, козмтичните и хигиенните продукти - с 61, електрониката - с 18 и - невероятно, но факт: 11 процента от анкетираните българи биха искали да карат коли българското производство.

Авторите на проучването отбелязват, че българите се различават от съседите си по това, че гледат особено песимистично към бъдещето - и в личен, и в общ план. Освен това са сред малкото страни, които дефинират "регионалните продукти" като продукти, произведени в тяхната държава. Ако на потреблението на този вид продукти се гледа като на нещо важно, то е предимно по патриотични съображения - екологичният аспект отстъпва на заден план.

Проучването е било осъществено в 17 държави, в които са били анкетирани 13 800 души на възраст между 18 и 75 години. Основният извод е, че европейските потребители ценят регионалните продукти, тъй като държат на доверието и качеството. Потреблението на този вид продукти създава усещането, че действаш отговорно. За което потребителите са готови да плащат и повече.

 

 

 

Прочетена 275 пъти

Станете почитател на Класа