Протестите в Москва и Хонконг имат за цел да държат в силно напрежение властите в Русия и Китай. А това са основните противници на световното либерално статукво.
Както протестите в Москва, така и тези в Хонконг, имат за цел да подкопаят властта в две държави, които от години отправят открито предизвикателство към либералното световно господство. Управляващите в Китай и Русия смятат, че държавата, а не частните мегакорпорации, наднационалните институции или някаква суперсила трябва да има водеща роля в развитието на всяка страна. От години Пекин и Москва показват, че националните интереси могат да бъдат защитавани ефективно, а не да бъдат пренебрегвани в името на някакви митични пазарни принципи или международни солидарности, били те евроатлантически или всякакви други. И, естествено, всяка държава, която си позволи да отправи подобно предизвикателство към глобалния либерален елит, получава удари.Те могат да бъдат от най-различен характер, но един от любимите начини за разклащане на стабилността на една държава е организирането на т.нар. “цветни революции”.
Тези цветни революции са любими на чуждите кукловоди, защото изглеждат “спонтанни” и “автентични”. Невнимателният наблюдател спокойно може да реши, че става дума за “независими прояви на активното гражданско общество”. Само че за да се стигне до подобна “независима проява”, всевъзможни чужди фондации, неправителствени организации, агенти за влияние са работили в продължение на много години. Целта на техния упорит труд е колкото се може повече хора да бъдат убедени, че няма живот извън либералния мейнстрийм. Няма нищо друго извън догмите за пазарното превъзходство, лошата държава и правилата, налагани от Вашингтон. Изключително активни са и грантовите анализатори, които получават стабилно чуждестранно финансиране, за да говорят непрекъснато подобни неща в медиите.
В резултат на масовата обработка на съзнанието редица хора започват да вярват, че правителствата на собствените им държави са съставени от зли и корумпирани хора, а чуждите управляващи са ангели небесни. Най-лесно е да промиеш съзнанието на млади хора. Затова и на днешните антиправителствени демонстрации в Хонконг и Москва виждаме основно млади хора. Те искрено смятат, че когато нарушават закона, се борят за свобода и демокрация. Големият успех на организаторите на подобни прояви е, че успяват да ги превърнат в нещо модерно, в купон, в който е престъпление да не участваш. Слагаш снимки от протестната си активност във Фейсбук и Инстаграм и получаваш много лайкове от френдовете. Приказките за свобода и демокрация са само клише, а редовите протестиращи нямат достатъчно мозък, за да разберат, че са просто пешки в чужда игра. Толкова млади, а вече глупави, както обича да казва Димитри Иванов.
Да, формални основания за протест винаги могат да бъдат намерени. В Москва това е недопускането до местните избори на определени кандидати, а в Хонконг – законът за екстрадицията в Китай. Само че бързо тези основания минават на заден план, а напред излиза истинската причина – а тя е да бъдат държани в напрежение руските и китайските власти. Дори и да не са особено многочислени протестите, пак е нещо. Според активистите протестъри на най-голямата акция в Москва са излезли 60 хиляди души. Даже да приемем, че не преувеличават, на фона на 12 милионната столица това е капка в морето. Няма как от това да произлезе Майдан. Но пък е чудесен повод да бъдат обвинени управляващите в Русия в авторитаризъм и недемократичност.
Изобщо всички противници на глобалното либерално статукво са “тоталитарчици”, а всички, които изпълняват безпрекословно заповедите на чуждите центрове, са “демократи”, като властите в Саудитска Арабия, например. Толкова е просто, че чак е обидно.
