Тръмп направи пробив за...

Тръмп направи пробив за...
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    12.08.2019
  • Сподели:

"Тръмп е по-малкото зло в сравнение с лидерите на една политическа партия - Демократическата партия - които приемат и защитават радикална идеология, основана на джендър изследванията. Той е по-малкото зло в сравнение с една политическа партия, която защитава абортите фанатично, т.е. без да допусне и най-малката критика или резерва. Той е по-малкото зло в сравнение с една политическа партия, която яростно се противопоставя на религиозната свобода, особено когато тя влиза в конфликт с правата на хомосексуалистите и с образователната й политика. И той е по-малкото зло в сравнение с една политическа партия, чиито лидери - вместо да вярват в равното третиране на всички граждани от закона - одобряват несправедливата дискриминация на “белите мъже”... Доналд Тръмп разруши идеологическата хегемония: на естаблишмънта на Републиканската партия и на нейния агонизиращ рейгънизъм. Вярно е, че при Тръмп няма интелектуална дълбочина. Но той има заслугата, че направи пробив, за да може да се създаде нещо ново". Американският консервативен есеист и журналист Род Дреер е много критичен към Доналд Тръмп. Въпреки това, ако трябва на всяка цена да избира между демократите и Тръмп, той ще избере Тръмп. В интервю за “Фигаро” той обяснява защо.

 

 

Род Дреер е един от основните редактори на американското списание The American Conservative. Той е автор на книгата «The Benedict Option - A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation» (“Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация”), която имаше голям успех в САЩ.

- Как реагирате, като консервативен автор, на смятаните за расистки туитове на Тръмп?

- Не харесвам начина, по който Доналд Тръмп говори за “раса”, но не мисля, че това, което медиите наричат “расизъм” от негова страна, е нещо реално. След като Доналд Тръмп нападна депутата демократ от Балтимор, медиите веднага обявиха президента за “расист” и то само защото ставаше въпрос за чернокож депутат, който освен това е родом от Балтимор, град с голямо чернокожо мнозинство. Това е абсурдно.

Няма никакво съмнение, че Тръмп засилва расовата тревога. Но левицата е виновна за същото. Доналд Тръмп нападна преподобния Ал Шарптън, нюйоркски чернокож активист, известен с расизма си срещу белите и антисемитизъм. Само за един ден трима кандидати за президент на Демократическата партия - Джо Байдън, Камала Харис и Елизабет Уорън - публикуваха туитове в подкрепа на Шарптън. Това е невероятно…

Тръмп обаче наистина е лицето на консерватизма в САЩ и аз съжалявам, че това е лицето на расовата враждебност. Но лицето на либерализма в САЩ изобщо не е по-добро: то е нещо като двуликия Янус, който не толерира расизма срещу чернокожите, но приема расизма срещу белите; всичко това се приема, защото е описано с Оруеловия термин “многообразие”.

- Не харесвате вашия президент, никога не сте го криели. Въпреки това го наричате “по-малкото зло”… в сравнение с какво?

- Той е по-малкото зло в сравнение с лидерите на една политическа партия - Демократическата партия - които приемат и защитават радикална идеология, основана на джендър изследванията. Той е по-малкото зло в сравнение с една политическа партия, която защитава абортите фанатично, т.е. без да допусне и най-малката критика или резерва. Той е по-малкото зло в сравнение с една политическа партия, която яростно се противопоставя на религиозната свобода, особено когато тя влиза в конфликт с правата на хомосексуалистите и с образователната й политика. И той е по-малкото зло в сравнение с една политическа партия, чиито лидери - вместо да вярват в равното третиране на всички граждани от закона - одобряват несправедливата дискриминация на “белите мъже”.

Не гласувах на президентските избори през 2016 г., защото структурата на американската политика е такава, че гласът ми така или иначе нямаше да бъде преброен. Живея в Луизиана, щат, който до голяма степен е за Тръмп. Независимо дали бях гласувал или не, това нищо нямаше да промени. Ситуацията ще бъде същата на президентските избори през 2020 г., но се чувстам донякъде виновен, че не изразих позицията си. Така че със свито сърце ще гласувам за Тръмп, ако изобщо гласувам. Това е защитен вот, защото дори и Тръмп да не е нещо добро за Америка, перспективата демократите да поемат Белия дом ме тревожи още повече.

Направих това и през 1991 година. Тогава избирателите в Луизиана трябваше да избират новия си губернатор между двама ужасни кандидати: Едуин У. Едуард, известен корумпиран човек, и Дейвид Дюк, бившият лидер на Ку Клукс Клан. Никога не съм си представял, че мога да гласувам за Едуардс, но при тези обстоятелства нямах избор. По онова време много хора (включително и аз) залепиха етикет на колата си: “Гласувайте за мошеника: важно е”. През 2020 г. нашият етикет ще бъде: “Гласувайте за човека с оранжева коса: важно е”.

- Пишете, че е “добре да бъдем консервативни”. Защо?

- Добре е да бъдем консервативни днес, защото най-накрая виждаме да се очертава интелектуално разнообразие вдясно. Дълго време всеки, който възразяваше на неолиберализма вдясно, се мъчеше гласът му да бъде чут. Доналд Тръмп разруши идеологическата хегемония: на естаблишмънта на Републиканската партия и на нейния агонизиращ рейгънизъм. Вярно е, че при Тръмп няма интелектуална дълбочина. Но той има заслугата, че направи пробив, за да може да се създаде нещо ново.

Аз съм от онези консерватори, които се чувстват по-близки до някои части от новата френска десница, гравитираща около списания като Limite или L’Incorrect, консерватизъм, който досега беше чужд на американците. Всичко това се променя: през юли група интелектуалци се събраха във Вашингтон за конференцията “Националния консерватизъм”. Беше направен първият сериозен опит да се изгради консерватизъм за епохата след Тръмп.

Но много консерватори, удобно настанили се в естаблишмънта на Републиканската партия, се надяват, че след като Тръмп си тръгне, всичко ще бъде както преди. Аз не мисля така, защото едно младо поколение консерватори - професори и мислители, които не са затворени в изчерпания рейгънизъм - най-накрая работи за изграждането на интересна философска и политическа теория, от която да се роди нов здрав консерватизъм. Без Доналд Тръмп нищо от това не би било възможно.

Въпреки това Тръмп остава отговорен за отровния образ, който консерватизмът има днес особено сред младите: така че ще отнеме време тази нова част от десницата да бъде взета насериозно.

- Какви са днешните предизвикателства пред консерватизма, особено в САЩ?

- Честно казано, не мисля, че най-големите ни предизвикателства са в сферата на политиката. Нашият проблем днес е културен и се състои в радикалното разпокъсване на обществото и обезкореняването на хората. Четете Уелбек, той разбра всичко. Но политиката може да бъде един от начините да отговорим на кризата, през която преминаваме.

Консерватизмът в Европа трябва да отговори ефикасно на екзистенциалната заплаха, каквато е миграционната криза. Може ли Европа да спре вълните на нелегалната имиграция, без да загуби душата си? Да се надяваме! В Съединените щати, както и в Европа, консерватизмът трябва да даде конструктивен отговор на отказа от солидарност в глобализираните общество. Американският народ (в смисъла на гръцкия полис) се разпада…

Но също така консерватизмът трябва да защитава хората от идеите на идентичностната левица и особено от идеологиите, основани на джендъра. При пътуването ми в Полша това лято ме увериха, че някои американски и френски компании, навлезли в страната, принуждават служителите си да подкрепят тези идеологии. Всичко това е част от разрушаването на семейството, провеждано от прогресистите. За какво са консерваторите, ако не успеят да спрат този процес? Те трябва на всяка цена да бъдат сила, способна да се противопостави както на неолибералната икономическа политика, така и на новите идеологии.

Малцина американски консерватори разбраха къде е истинската заплаха. Това е заплаха за индивидуалната свобода и личния живот, породена от това, което Шошана Зубоф нарича “надзорен капитализъм”. Ако държавата беше събрала личната информация, до която имат достъп Google, Facebook, Amazon и другите гиганти от Силициевата долина, всички щяха да полудеят, при мисълта, че държавата, също като ЩАЗИ, прави досие на всеки един от нас. Именно това се случва днес, но в големите компании, така че никой не се тревожи за опасностите и безнравствеността на подобно явление.

В момента пиша книга за възхода на мекия тоталитаризъм в либералните демокрации. Затова по-рано тази година се срещнах в Прага с Камила Бендова, дисидентка, подписала навремето “Харта 77”. Тя ме накара да проумея колко сме били безразсъдни да не се противопоставим на този технототалитаризъм. “Ако бяхте преживели това, което ние сме преживели, щяхте да знаете, че рано или късно информацията, събрана за вас, ще бъде използвана срещу вас”, ми каза тя. Може би ще кажете, че това е параноя. Аз го наричам мъдрост. Консерватизмът трябва да избере своя лагер: да бъде на страната на личността срещу капиталистическия надзор.

- Достатъчно силна ли е американската десница в дебата на идеи, за да отговори на идеите на демократите?

- Аз съм песимист. Битката, която ни очаква, се основава на политиката на идентичността. И тази битка ще бъде много грозна, защото се води на лично  ниво. Популярността на Тръмп никога не е надхвърляла 50 процента: така че единственият начин да спечели тази надпревара е да съживи своята база от активисти. Но демократите ще направят същото, за да сразят Тръмп. Предвиждам най-грозната и негативна политическа битка в модерната ни история.

Не виждам как могат да бъдат спрени силите, които разрушават Съединените щати. Една от мъртвите зони на американската десница е убедеността, че политиката е единственият начин да се отговори на идеологията на левицата. Защото най-големите промени, преживени от американското общество, не са дошли от политиката, а от технологиите и културата. Познавам консерватори, които се оплакват от демократите, а същевременно купуват смартфони на малките си деца. Мислят ли до какво ще доведе това?

Една консервативна политика може (и трябва) да защити организациите на гражданското общество, но не може насила да направи хората морално отговорни. Така че съм песимист, защото виждам, че повечето американски консерватори смятат, че гласувайки за Тръмп, ще се противопоставят на днешния безпорядък. Но Тръмп не е решението на нашата криза: той е само един от симптомите й!

- Каква е прогнозата ви за президентските избори през 2020 г.?

- Ако Джо Байдън е кандидатът на демократите на президентските избори, те със сигурност ще спечелят. Байдън е човек, който създава впечатление, че е стабилен и “нормален”. Дори консерваторите са уморени от анормалността и нестабилността на Тръмп. И въпреки левия завой, избран от Байдън, нашият президент трудно ще го представи за луд левичар. Но същевременно самият Байдън ще трябва да се бори за издигането си като кандидат срещу твърдото ядро на Демократическата партия, което жадува за нещо ново. Избирателите демократи са изправени пред дилема: да победят Тръмп, или да направят истински ляв завой.

Ако демократите изберат друг кандидат, а не Байдън, тогава Тръмп има всички шансове да спечели. Но с Тръмп всичко е възможно…

Какво ще се случи след изборите, ме тревожи много повече. Ако Тръмп бъде преизбран, част от левицата ще полудее и можем да се опасяваме от насилие и то не само от най-радикалните. Но ако Тръмп загуби, можем да очакваме да обикаля Съединетите щати, заявявайки на висок глас, че са му откраднали изборите. Тогава той ще направи всичко, за да разклати новоизбрания президент и ще насърчи най-верните си привърженици към вероломство. Човек почти би си помислил, че живеем във Ваймарската република или в Испания през 1931 година.

- Вие сте автор на книгата “Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация”. Има ли място в политическия живот “бенедиктинската опция”, която предлагате?

- В Съединените щати “бенедиктинската опция” трябва да накара законодателя да защитава религиозната свобода, особено правото децата ни да учат в религиозно училище. Но най-фундаменталният политически урок, който дава “бенедиктинската опция”, е че ни учи да работим заедно в малки местни общности. Модерното общество е толкова разпокъсано, че дори неделната литургия в нашите енории понякога е единственият момент през седмицата, в който човек не се чувства самотен. Така че трябва да започнем да възстановяваме смисъла на политиката във възможно най-малкия мащаб.

Мисля обаче, че има нещо още по-фундаментално от това. Виждам, че нашето общество изпада в нова мрачна епоха. И именно общностите, основани на принципите на “бенедиктинската опция”, ще запазят живата памет за нашата култура в дългосрочен план. Тези общности ще посеят семената на възраждането. Моят “бенедиктински залог” иска да съхрани християнската вяра и култура, носена от християнската цивилизация, за да я преведе през изпитанията на времето. Политиката сама не може да изпълни подобна задача.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

Прочетена 202 пъти

Станете почитател на Класа