Аллах направи подарък на Ердоган

Аллах направи подарък на Ердоган
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    16.07.2019
  • Сподели:

"Прочистване" - тази думичка, която отеква само три часа след потушаването на опита за преврат, ще постави отпечатък върху цяла Турция през следващите три години. Джан Дюндар си спомня за деня, който промени всичко.

 

 

 

В нощта на опита за преврат турският президент Ердоган е заедно със семейството си на почивка в Мармарис. Когато чува новината, реакцията му е светкавична: веднага установява видеовръзка с телевизионния канал СиЕнЕн Тюрк. В импровизираното си обръщение Ердоган призовава хората да се противопоставят на превратаджиите. До този момент Турция е преживяла не един и два преврата, но такова обръщение не е виждала. В предишните случаи властниците просто мълчаливо сдават властта си.

 

Ердоган

 

Призивът на Ердоган дава ефект: под оглушителния вой на прелитащите изтребители, хората масово излизат на улицата и застават срещу превратаджиите и техните танкове. Над 300 души са убити през тази драматична нощ, но в крайна сметка страната си отдъхва.

"Дар от Аллах"

В момента на опита за преврат Ердоган е изнервен до краен предел. Дори го хваща страх, докато лети от Мармарис за Истанбул. „Моля ви, кажете ми честно: на чия страна сте?" - пита той пилотите на самолета. Когато пристига на летището, президентът навярно си дава сметка, че е изправен пред следния избор: или да използва всенародната подкрепа за демокрацията и да я превърне в нов национален проект, или пък да изгради върху нея свой едноличен режим.

Ердоган избира второто. Още на летището в Истанбул той нарича опита за преврат „дар от Аллах" и заявява: „Време е да прочистим нашата армия".

„Прочистване". Тази думичка, която отеква само три часа след потушаването на опита за преврат, ще постави отпечатък върху цяла Турция през следващите три години. Защото „прочистването" се разпростира не само върху привържениците на Гюлен в армията, но и срещу всички противници на Ердоган. На 20 юли, пет дни след опита за преврат, Ердоган провежда седемчасово правителствено заседание, на което стартира свой собствен контра-преврат. Под претекст, че трябвало да бъде ликвидирана опасността, той въвежда тримесечно извънредно положение.

Пътят към тоталната власт

Това е само първата крачка към смяната на режима. Ердоган орязва правомощията на парламента, на правителството, дори на правосъдието и започва да изгражда система, в която цялата власт се концентрира в ръцете на един човек. Всички опоненти изведнъж се превръщат във врагове. Ердоган издава над 30 декрета, с чиято помощ осъществява своето „прочистване".

Уволнени са повече от 125 000 държавни служители, полицаи, учители, съдии, адвокати и университетски преподаватели, закрити са 1 500 организации, опозиционните медии са подложени на цензура или направо закрити, много журналисти се оказват със запушена уста. Благодарение на споменатия „дар от Аллах" Ердоган си пробива път към тоталната власт.

Естествено, три месеца извънредно положение не стигат за тази цел. Ето защо Ердоган го удължава - цели седем пъти. Когато властта му се натъкне на някакви граници, президентът просто я разширява. През пролетта на 2017 година, в навечерието на конституционния референдум, той започва истински лов на вещици и създава климат на страх, за да убеди хората да гласуват в полза на неговия авторитарен режим на „здравата ръка".

Но парламентарната власт на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не е достатъчна, поради което Ердоган взима съдбоносно решение: привлича на своя страна десните екстремисти от Партията на националистическото действие (ПНД), с които се обединява в тъй наречения „турско-ислямски синтез". Тъкмо този съюз успява на 16 април 2017 да демонтира стогодишната парламентарна демокрация и да впише президентската република в турската конституция. През юни 2018 се провеждат предсрочни президентски и парламентарни избори, на които Ердоган укрепва властта си.

Оттук нататък извънредното положение вече не му трябва. Просто защото то става част от турската нормалност. И всичко, случило се през последните години, постепенно започва да ни изглежда като една закономерна история на успеха на Реджеп Тайип Ердоган. Ала тази история още не завършила.

Началото на края?

Защото поляризиращата политика на ПСР и ПНД доведе до сплотяването на демократичен фронт срещу Ердоган. Наред с това Турция влезе в икономическа криза, след като унищожаването на контролните механизми в парламента, правителството и правосъдието създаде условия за разхищения и корупция.

Така повечето маневри на турския президент затънаха в калта. Бюрокрацията, която стана изцяло зависима от президентския дворец, се оказа парализирана. Сред населението се надигна чувство на несигурност.

След масовите уволнения Ердоган тъй и не успя да намери способни бюрократи за държавната администрация. Не дадоха плодове нито усиленият полицейски контрол, нито решението му да направи зет си министър на финансите, нито пък агресивните кампании срещу американци, християни, гюленисти или кюрди.

На местните избори тази пролет Ердоган претърпя болезнени загуби. Той изгуби властта си в такива големи градове като Истанбул и Анкара, които четвърт век бяха под негов контрол. И докато опозицията се обединяваше, в неговата собствена партия се появи разлом. Така на 15 юли, три години след опита за преврат, за Ердоган прозвучават не победоносните фанфари, а предупредителните камбани.

 

Прочетена 545 пъти

Станете почитател на Класа