Как Китай "превъзпитава" уйгурските мюсюлмани

Как Китай "превъзпитава" уйгурските мюсюлмани
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    14.07.2019
  • Сподели:

Добре са, животът в Китай е прекрасен, уверяват те. В изправителни лагери в Синцзян изчезват стотици хиляди уйгури. Китай заплашва близките им в чужбина, за да спре протестите срещу масовото "етническо прочистване".

 

 

 

 

Смята се, че най-малко 1,5 милиона уйгури и други мюсюлмански малцинства са задържани в изправителни лагери в провинция Синцзян в северозападния край на Китай. Има сведения, че много от тези хора просто изчезват от домовете и родните си места. Посланици на над 20 страни призоваха Пекин да сложи край на масовото задържане на хора, принадлежащи към мюсюлманската малцинствена група.

Китай описва тези изправителни лагери като "центрове за професионално обучение", като оправдава съществуването им с борбата срещу "ислямския екстремизъм". Наблюдатели за човешките права твърдят, че това е форма на "етническо прочистване". Налице са също доказателства, че Китай оказва натиск върху уйгурската общност в чужбина. Стремежът на китайските власти е да попречи на активистите, които протестират срещу масовото интерниране на уйгури в изправителни лагери. Обект на преследване стават техните роднини, които все още живеят в Китай. Самите активисти разказват, че излязат ли на свобода, семейства им ги убеждават да прекратят протестите срещу програмата за интерниранe.

 

China Xinjiang Uiguren (Getty Images/AFP/J. Eisele)

 

Феркат Джавдат, 26-годишен уйгур, живеещ в щата Вирджиния, разказва пред ДВ, че китайското правителство се опитало да използва негови роднини като "заложници", за да го принудят да замълчи. Джавдат живее в САЩ от 2011 г. и вече има американско гражданство. Въпреки многобройните си опити, майка му обаче не успява да се сдобие с китайски паспорт. Властите не дават официално обяснение за отхвърлянето ѝ. Джавдат разказва, че първото изпращане на майка му в изправителен лагер е през 2017 г.. Тогава тя е задържана там 22 дни. След като е освободена, съобщава на своите близки в Америка, че не бива да говори с тях по телефона, защото това било нарушение на закона.

 

Ferkat Jawda (privat)

 

През февруари 2018 г. майка му отново е задържана в лагера за неизвестно време. Джавдат започва активно да говори за тежкото положение, в което той и членовете на неговото семейство са изпаднали. "Някои роднини ми казаха, че трябва да спра да говоря или никога повече няма да я видя", разказва той и допълва: ”Това не беше първият опит да бъда заплашен, че няма да видя повече семейството си”. През май 2019 г. младият мъж получава изненадващо телефонно обаждане от майка си. Нейната история е много сходна с тази на други уйгури, които са били в лагерите.

 

China - Dabancheng - Umerziehungslager (Reuters/T. Peter)

 

“Тя казва, че в “училището”, както нарича изправителния лагер, с нея се отнасяли добре”. Помолила сина си освен това да спре да разказва нейната история и да не участва в организации, които са против китайското правителство. Няколко дни след този разговор  Джавдат разбира, че майка му отново е изпратена в лагер."Чувствам се предаден от китайското правителство, защото се опитва да използва майка ми, за да ме накара да мълча", казва той. Споделя също, че това го мотивира още повече да продължи да говори за случващото се. Джавдат смята, че само така ще може да спаси майка си.

"Програма за етническо единство"

Подобна е историята на сестрите Сара и Анна (имената са променени - за защита на самоличността им). Те успяват да избягат от Китай миналата година, Сара заминава за САЩ, а Анна за Европа. Губят връзка с родителите си през ноември 2018 г. Усъмняват се, че те са били отведени в лагер. Месеци наред двете момичета се опитват да се свържат с тях - без успех. През март 2019 г. Ана получава обаждане от офиса на баща си, от което разбира, че той  "живеел в селото" и бил много зает с "програма за етническо единство", създадена от Китайската комунистическа партия (ККП). Програмата възлага на членовете на партията да живеят и следят семействата на уйгурите в Синцзян. По-късно същия ден Анна успява за първи път отново да се чуе с родителите си. "Почти се разплаках, когато ги видях на дисплея - майка ми беше толкова бледа и изпосталяла, а баща ми си беше обръснал косата", разказва Анна. Всичко това й подсказва, че са били изпратени в изправителен лагер и че е по-добре да не им задава въпроси за онова, което са преживели.

От тогава сестрите редовно разговарят с родителите си в Китай, но след всеки телефонен разговор им се напомня да не споделят политически коментари в социалните мрежи. След като едно видео на сестрите, разказващи историята на своите родители, е публикувано онлайн, тонът на разговорите се променя драстично. Контактът помежду им дори прекъсва за няколко месеца. Майката и бащата настояват дъщерите им да заличат ви

"Майка ми продължаваше да повтаря колко прекрасен е животът им и ме попита защо сме разказвали подобни неща пред камерата, нима сме искали да разрушим спокойния им живот в Синцзян", обяснява Ана. Тя е категорична, че не може да изпълни искането на родителите си, защото това би означавало, да изпълни исканията на китайското правителство.

Китай е твърде "могъщ", за да бъде променен

Джавдат успява да се чуе отново с майка си през май тази година, след като тя е освободена от изправителния лагер. Оттогава двамата разговарят редовно, но тя продължава да настоява той да не разказва публично нищо за нея. Младият мъж не желае да изпълни нейното искане, макар да знае, че тя е поставена под строго наблюдение. "Един офицер от комунистическата партия дори се опита първо да ме убеди да посетя Синцзян, но по-късно ми каза, че Китай е могъща страна и това, което правя, няма да промени нищо."

Риан Тум от Синцзян, който е учен в университета в Нотингам във Великобритания, обяснява пред ДВ, че властите в Синцзян са известни с тактиките си на сплашване, подобни на тези, които са преживели Джавдат, Сара и Анна. "Има случаи, когато хора, които са излизали от изправителните лагери, са били заставяни да подписват декларации, че няма да разказват какво се е случило с тях", изтъква Тум.

След като Анна споделя новината, че родителите й са били освободени от лагера, няколко юзъри в Туитър определят нейната история като успешна. Тя не е съгласна с подобни оценки и заявява, че родителите й все още живеят в опасни условия.

"Не мисля, че моят случай е успешен, защото родителите ми все още не са напълно свободни", каза тя. “Само защото получаваме телефонно обаждане от член на семейството или защото някой  е освободен, не означава, че случаят е завършил успешно. Трябва да разберем, че това е борба, която няма да приключи скоро."

 

Прочетена 414 пъти

Станете почитател на Класа