В Либия бушува гражданска война, в която участват много страни. Турция е една от тях. Правителството в Анкара гони икономически интереси. Но не само. Хюлия Шенк обяснява какви цели преследва Турция в либийския конфликт.

Битките около либийската столица Триполи стават все по-ожесточени. В конфликта са замесени много страни. Една от тях е Турция. Тя подкрепя международно признатото правителство на премиера Файез ас Сарадж, което воюва срещу самозваната Либийска национална армия, водена от генерал Халифа Хафтар. Намесата на Анкара, която се държи все по-самоуверено, никак не се харесва на генерала. Затова и през последните дни тонът му към Турция стана доста груб: Либийската национална армия забрани търговските полети между двете страни; тя наложи и забрана на турски кораби да акостират на либийския бряг; освен това заплаши Турция с арести на нейни граждани. Миналата седмица шестима турци дори бяха задържани за няколко часа. Но след остри заплахи от страна на Анкара те бяха пуснати на свобода. 

Какво точно прави Турция в Либия?

Либия е държава с богати запаси на петрол и земен газ, а и граничи с важни търговски трасета в региона на Средиземноморието. Затова и не е никак чудно, че към дестабилизираната страна бързо се насочиха редица чужди апетити. Това се отнася и до турското правителство. Търговията е една от основните причини, поради които Анкара се намеси в Либия, казва Ойтун Орган от Центъра за стратегически изследвания на Средния изток (ORSAM).

"Множество турски фирми бяха активни в Либия още по времето на Кадафи. След като избухна гражданската война (бел. ред.: има се предвид войната, избухнала през 2011 и довела до свалянето на Кадафи) страната загуби голяма част от предишното си икономическо значение, а интересът към инвестиции в Либия спадна сериозно", обяснява експертът. Турция обаче продължи да поддържа тесни връзки с либийското правителство, а турските фирми продължиха да получават поръчки - например за изграждането на крайбрежна пътна отсечка в Триполи. Заради новоизбухналия конфликт с генерал Хафтар обаче много от тези строителни проекти бяха замразени. А поради това турските фирми в Либия отчетоха сериозни загуби, обяснява Ойтун Орган. "Колкото повече области завземаше Либийската национална армия, толкова по-малки ставаха шансовете за фирмите да си възвърнат загубите."  

За турската намеса в Либия има обаче и идеологическа причина. Генерал Хафтар е подкрепян най-вече от Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет. Всички те смятат, че Мюсюлманското братство представлява сериозна заплаха и затова воюват с всички сили срещу организацията. По време на войната от 2011 в Либия обаче Турция подкрепяше групировки, близки до Мюсюлманското братство. 

Според Ойтун Орган обаче това не е най-ключовият момент. Все пак турската подкрепа не е насочена само към ислямската политическа организация. "На първо място Анкара подкрепя международно признатото либийско правителство - страната доставя оръжия, което е напълно законно от гледна точка на международното право." С подкрепата си за правителството в Триполи Турция застава заедно с Катар срещу могъщия блок зад Саудитска Арабия - констелация, която откриваме и в други части на Близкия Изток.

За да спрат Либийската национална армия, още през април 2019 Турция разговаря с правителството в Триполи за по-тясно сътрудничество по въпросите на сигурността и отбраната. Твърди се, че Анкара вече е доставила оръжия на милиции, които се сражават на страната на либийското правителство. 

Към това се добавя фактът, че наскоро Турция започна проучвателни сондажи за откриване на петрол и земен газ в региона на източното Средиземноморие. Това решение предизвика конфликти, защото ЕС окачестви действията на Турция като неправомерни. Оттогава насам регионът се превърна в конфликтна зона за международната политика. "В тази битка за надмощие Турция се нуждае от съюзници - правителството в Триполи играе тъкмо тази роля", коментира Ойтун Орган.

На прага на задочна война

Ойтун Орган вижда Турция на прага на задочна война, водена от чужди държави в Либия. Този конфликт навярно ще ескалира и допълнително. "В момента двата блока от сили се намират в относително стабилно равновесие. За Турция това е важно и желателно. Но това означава също, че Либия де факто ще остане разделена. Същевременно равновесието между двата лагера циментира конфликта и няма да доведе до споразумение, защото нито една страна не може да вземе превес над другата", смята експертът.

И Емра Кекили от Фондацията за политически, икономически и социални изследвания смята, че в Либия е възникнала патова ситуация. Според Кекили, генерал Хафтар е "водач на милиции, който не се придържа към действащите правни разпоредби". "Във всеки случай той е човекът, отговорен за безизходицата в Либия." Емра Кекили твърди, че суровото му отношение към Анкара се дължи на факта, че от месеци Хафтар не е отбелязал нито една победа. "Затова генералът се нуждае от изкупителна жертва."