Всички да плащат магистрални такси в Германия, само германците не? Що за абсурд! Добре, че бяха австрийците, за да ни избавят от това безумие, пише в своя коментар Феликс Щайнер.

Малко са нещата, за които германците има защо да са благодарни на Австрия: човек се сеща най-вече за виенския валс или тортата "Сахер", за ябълковия щрудел и някои други тамошни вкуснотии. Но вчерашният ден несъмнено даде на всеки обикновен германец истински важен повод да се радва, че австрийците са негови съседи. Причината: Австрия спаси Германия от един бюрократичен абсурд. А именно: от магистралните такси. След като Австрия подаде жалба срещу германското решение, Европейският съд в Люксембург оповести във вторник (18.06.), че избраният от Германия модел за събиране на пари противоречи на европейското право, защото дискриминира чужденците.

Всъщност, според Германския автомобилен клуб (ADAC), изобщо не беше сигурно, че Германия ще постигне целта, заради която трябваше да се въведе тол-таксата по германските аутобани. А тя гласеше: да се напълни държавната хазна. В проекта за пътните такси германците станаха жертва на онова, в което са просто ненадминати: те са надарени с невероятната способност да решават и най-малкия проблем по особено задълбочен и безумно сложен начин.

Една спонтанна баварска идея

Идеята за магистралните такси се роди преди шест години в южната част на Германия и по-точно в Бавария. Тамошният бюргер отдавна се гневеше, че когато пътува из всички съседни на Германия държави, баварецът е длъжен да плаща тол-такси, докато чужденците свободно си карали по хубавите германски аутобани, без да вадят от джоба си и стотинка. И тъй като управляващият в Бавария Християнсоциален съюз (ХСС) е популистка партия в пълния смисъл на тази дума, магистралните такси за чужденци моментално се превърнаха в политическа програма.

"Докато аз съм канцлер, няма да има магистрални такси", обеща Ангела Меркел в кампанията преди парламентарните избори през 2013 година, но малко след тях, "желязната" уж канцлерка се отметна от думите си, а искането на ХСС стана част от коалиционното споразумение на предишното федерално правителство. Оттогава насам това малоумие занимава безброй щабове от експерти и работни групи в ръководеното от ХСС министерство на транспорта.

Всъщност, още тогава можеше да се намери лесно решение за всички - без значение дали са германци или чужденци. Шофьорите просто можеха да си купуват стикери за платената такса и да ги лепят на предното стъкло на колите си. В Австрия, Швейцария и Чехия от години действат именно по този начин.

Дори и за приятелите на по-модерните технически решения имаше логична опция: съществуващата система за тол-такси, въведена за товарните камиони, можеше чисто и просто да бъде разширена, така че да обхване и леките автомобили. Съответната чип-карта тогава би отчитала съвсем точно изминатите километри, така че този, който пътува много, да плаща и повече от онзи, който само еднократно преминава през Германия. 

Чиста проба дискриминация

Да, ама не. И нали сме уж супер европейци, дето все се даваме за пример на останалите в ЕС, решихме, че можем да извъртим нещата - така че тъкмо ние, германците, да не плащаме пътните такси. Понеже хем сме си били платили за аутобаните, хем сме имали най-високите цени на бензина, а и най-високите данъци за автомобилите в Европа.

А пък и първоначалната идея всъщност беше да плащат само глупавите чужденци, които ни бъркат в портмонетата, когато ние, германците, преминаваме през техните страни.

Пълна загадка е защо никой в Берлин, в Еврокомисията или дори в Европейския съд не успя да забележи, че решение, според което, ще плащат само чужденците, но не и германците, е чиста проба дискриминация. По споменатите инстанции навярно са смятали, че екологичният камуфлаж на мярката (колите с по-ниски емисии на вредни газове щяха на практика да са изцяло освободени от плащането на тол-таксите) ще успее да прикрие недодялания и дискриминиращ бартер.

След шест дълги години най-сетне се слага край на това безумие и това е добре! Благодарение на Австрия!