Ернесто Че Гевара е роден на 14 юни 1928 г. Неговият образ на героичен борец за свобода и справедливост и днес не помръква, а само се засилва.

 

Каква е причината за това?

 

През 1952 г. Ернесто и негов приятел обикалят Южна Америка на мотоциклет; след това той завършва медицина и става хирург; през 1959 г. заедно с Фидел Кастро извършват кубинската революция. В резултат на което той се превръща в команданте и кубински държавен деец. След това Ернесто Че Гевара се заема да „изнася революция“ извън Острова на Свободата и организира партизански войни в Африка и Л. Америка.

През 1962 г. Че има ключова роля в привличането на съветски ядрени ракети в Куба, с което има дял в Карибската криза. Скоро аржентинецът се превръща в радикален маоист.

 

 

Животът на Че завършва героично. Той е разстрелян, след като е пленен по времето на опита му да вдигне марксистко въстание в Боливия. Разказват, че той казал на палача си: „Стреляй, страхливецо, ти ще убиеш само един човек!“ Смисълът на фразата е, че революцията не може да бъде убита.

Едва ли има човек, от когото ЦРУ да се е страхувало повече отколкото от Че Гевара. Това признава един от агентите на специалната служба.

Самият Че нямал страх от никого и от нищо.

Икона с бунтарски стил

Че Гевара не е само символ на съпротивата и борбата за правата на потиснатите народи. Той е безсребреник, интелектуалец и поет, боец и полеви командир, пострадал заради идеята.

С една дума Че е икона за младите бунтари, които искат да променят света, „Дон Кихот на ХХ век“.

За онези, които го ненавиждат, Че е фанатичен убиец, готов да положи пред олтара на революцията всякакво количество човешки животи. Често в писмата си се подписвал с името „Сталин II“. Има доказателства, че след победата на въстаниците той екзекутирал пленените войници и всички, които поддържали режима на Батиста, изтезавал пленниците и лично ръководел разстрелите. На съвестта му според неговите хулители тежат десетки хиляди жертви.

Агентът на ЦРУ, който пленил команданте в Боливия, разказвал, че преди разстрела той признал, че е извършил „две хиляди“ екзекуции на „империалистически шпиони и агенти“, но не съжалявал за това.

Въпреки това Че Гевара и днес се смята за светец от боливийските селяни, на чиито земи той се опитал да разпали пожара на революцията. Те го споменават с името „Сан Ернесто“, молят му се и искат помощ от него. Неговите портрети висят в латиноамериканските храмове. Селяни, които видели трупа му след разстрела, разказвали: „Нито един мъртвец не приличаше толкова много на Христа колкото Че…“

Най-известният портрет на Че Гевара е изработен от кубинския фотограф Алберто Корди, който и днес се продава добре.

Снимката на пламенния революционер с барета със звезда била подарен на команданте от Кастро и е най-тиражираната в света. Тениски, бейсболки, значки и чанти, плакати, сувенири с неговите портрети и кафе ресторанти, които носят името му, са стабилен бизнес.

Търговците много ефективно използват протестните настроения на прогресивната младеж и с времето превърнаха образа на романтичния бунтар в добре тиражирана стока. По ирония на съдбата Че Гевара внася огромен дял в културата на потребителското общество, което презирал цял живот.

 

 

 

 

Изначално човекът има нужда от герои. Проблемът на днешните деца е, че им липсват герои. В соцвремето децата се възпитаваха в духа на героичното, а сега героите им са Мики Маус, Батман и др. Дори в детските книги с приказки отсъстват герои.

Затова на този фон героизацията на Че Гевара задоволява това търсене, което ние проявяваме още от деца. Така се обяснява фактът, че и досега Че се изобразява на тениски, плакати и пр., и символизира образа на безкористния човек, който не е служил на себе си, не на джоба си, а на идеята за промяна на света. Такива фигури липсват в днешното буржоазно общество и като контраст привличат особено младите хора.

Според историци тиражираният факт, че ръцете на Че са потопени в кръв е поредният мит. Той не е бил по-кръвожаден от други революционери.

За днешното младо поколение е важно, че Че не се е ръководил от користни цели. Идеята за революцията и бунта винаги е била притегателна за младостта.

Идеите на Че намират отклик в сърцата на младите, колкото повече обезпечено и стабилно става обществото. И в това се заключава психологическият феномен: хората се уморяват от стабилността. Чрез привързаността към Че Гевара младите хора реализират своята потребност от свобода, включително и от свободата на парите.

ПЪЛНОТО МУ ИМЕ Е ЕРНЕСТО ГЕВАРА ДЕ ЛА СЕРНА ИНЧ ИЛИ ПО ИСПАНСКИ Ernesto Guevara de la Serna Linch.

Съратниците на Гевара го наричали Че, подчертавайки аржентинския му произход. Това междуметие е много разпространено обръщение сред аржентинците.

Интересни факти за Че Гевара

1. Далечен прадядо на майката на Ернесто бил генерал Хосе де ла Серна е Нохоса, вицекралят на Перу.

2. От четиригодишна възраст Ернесто обичал да чете. Вкъщи родителите му имали библиотека с няколко хиляди тома.

3. Ернесто обичал поезията и пишел стихотворения.

4. Бил силен в точните науки, особено в математиката, но предпочел професията на лекар.

5. Най-големият авторитет за Че бил Алберт Швайцер.

6. Не искал да служи в армията и след като взел ледена вана, се простудил и предизвикал пристъп на астма; признали го за негоден за военна служба.

7. След като получил диплома на лекар, Че Гевара лекувал бедни хора без пари.

8. Кастро споделил, че Ернесто бил по-добър революционер от него.

9. Че се научил да пуши пури в Куба, за да гони нахалните комари.

10. В Куба Че получил званието „команданте“, което се равнява на „майор“.

11. Убиецът на Че е сержантът от боливийската армия Марио Теран.

12. Образът на Че е изобразен на кубинската банкнота от три песос.

„Дон Кихот на ХХ век“ умира с думите: „Стреляй, страхливецо, ще убиеш един мъж!“

Ернесто Че Гевара е символ на самоотверженост и безкористие, на революцията и на борбата против лъжата и несправедливостта.

Главната задача в живота му е помощта на онеправданите и обезверените.

Че Гевара е роден на 14 юни 1928 г. в аржентинския град Росарио, в семейството на архитекта с ирландски корени Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна ла Льоса, която има испанска кръв. В семейството има четирима братя и сестри и родителите правят всичко възможно да ги отгледат като достойни хора; всички получават висше образование.

Бащата симпатизира на левите сили и общува с живеещи в Аржентина испанци-републиканци, напуснали страната след поражението в Гражданската война с франкистите. Политическите възгледи на малкия Ернесто започват да се формират още тогава.
Бъдещият революционер страда от бронхиална астма и е принуден да носи със себе си инхалатор.

Въпреки болестта той се занимава с футбол, ръгби, конен спорт и други видове спорт. Освен това обича да чете; започва с приключенски книги и завършва с трудовете на Маркс, Енгелс, Ленин, Бакунин, Кропоткин. Ернесто обиква и шахмата; когато е 11-годишен, в Аржентина пристига световният ексшампион кубинецът Хосе Капабланка.

На младини бъдещият команданте знае вече, че иска да помага на хората. През 1946 г. той постъпва в медицинския факултет в националния университет в Буенос Айрес. Едновременно с обучението пътешества, стремейки се да научи за света повече. През 1950 г. като матрос на нефтен кораб посещава Тринидад и Британска Гвиана. През 1952 и 1954 г. Гевара обикаля Латинска Америка, която неофициално се нарича „задният двор на САЩ“.

След като се дипломира като лекар, Че Гевара се включва в екипа на президента на Гватемала Хакобо Арбенс, който води независима от Щатите политика, но е свален чрез преврат, организиран от ЦРУ.

Следващите две години Ернесто работи като лекар в Института по кардиология в Мексико и там се запознава с Фидел Кастро, който подготвя революция в Куба. По-късно Кастро признава, че младият аржентинец му направил много силно впечатление. По това време той вече е убеден марксист.

Че Гевара изоставя спокойната си кариера на лекар и се посвещава на подготовката на революцията в Куба.

Първият опит за десант в Куба през 1956 г. завършва с провал. Голяма част от въстаниците на яхтата „Гранма“ се разболяват от морска болест, а на мястото на десанта ги чакат войските на диктатора Батиста, с танкове, кораби, авиация и брегова охрана.

В боевете загива половината група кубински въстаници; оцелелите се изтеглят в планината Сиера Маестра; сред тях се оказва и Гевара.

Независимо от провала, с тази група започва Кубинската революция.

От юни 1957 г. Ернесто Че Гевара е командир на едно от съединенията на революционната армия. Бойците отбелязват, че командирът им правилно въздейства на войниците в трудни минути, понякога е жесток в думите, но никога не унижава подчинените си.

Въпреки пристъпите на болестта, Че извършва големи преходи наравно с останалите и оказва медицинска помощна ранените.

Прозвището „Че“ дават на Гевара в Куба въз основа на навика да използва тази дума в разговорната реч; според една от версиите на аржентински език „Че“ означава „приятелю“. С нея Ернесто се обръща към часовите, когато обхожда постовете.

Така Ернесто Гевара влиза в историята като команданте Че Гевара.

След победата на революцията в Куба Че Гевара става президент на Националната банка, след това – министър на промишлеността.

Ернесто Че не смята да живее спокоен живот, а се стреми да продължи революционната борба в други кътчета на света.

През 1965 г. известният и популярен в целия свят кубински политик напуска всичките си постове, пише прощално писмо и заминава в Африка, където се включва в революционната борба в Конго. Заради разногласия с местни революционери и заради неблагоприятната обстановка, скоро заминава за Боливия; там през 1966 годена оглавява отряд партизани и се включва в борбата с проамериканския режим.

Една от грешките на команданте е, че за разлика от кубинците, местното население в Боливия не поддържа революционерите. Освен това боливийските власти, наплашени от появата на Че, искат и получават помощ от САЩ.

В страната са сформирани специални отряди едва ли не от всичките тогавашни диктаторски режими в Латинска Америка. Спецагенти на ЦРУ издирват местата където се укрива Армията за национално освобождение на Боливия – така се нарича отрядът на Че.

През август-септември 1967 г. партизаните понасят сериозни загуби. Въпреки пристъпите на астмата, Че ободрява другарите си, оказва медицинска помощ, освобождава пленените от боливийската армия партизани.

През октомври информаторът Сиро Бустоса издава на правителствените войски къде се намира отрядът на Че Гевара.

На 8 октомври 1967 г. спецчастите обкръжават и атакуват лагера в района на клисурата Юро. В кръвопролитния бой Че е ранен, пушката му е разбита на парчета, но е заловен когато свършват патроните в пистолета му.

Раненият команданте е закаран в селското училище в Ла Игера.

В нощта на 8 срещу 9 октомври е получена заповед революционерът да бъде разстрелян. Зелена светлина дава и американското правителство.

Когато палачът сержант Марио Теран влиза в помещението, където се намира, Че разбира участта си. Спокойно застава пред палача, чиито ръце треперят, и изрича думите:

– «Стреляй, страхливецо, ще убиеш един мъж!»

Прогърмява изстрел, който отнема живота на революционера.

Ръцете до китките му са ампутирани като веществено доказателство за убийството. Тялото е изложено на показ в село Валиегранде.
Но се случва нещо неочаквано; отнасялите се с предпазливост досега към Че боливийски селяни виждат в трупа му разпънатия Христос. След време местните жители го обявяват за светец, към когото се обръщат с молитви за помощ.

Лявото движение в Боливия получава тласък в развитието си; Армията за освобождение на Боливия продължава борбата и след смъртта на команданте Че до 1978 г., когато нейните дейци се легализират.

Тялото на Че Гевара е тайно погребано; през 1997 г. участникът в екзекуцията на революционера генерал Марио Варгас Салинас разказва, че останките му се намират край летището във Валиегранде.

През октомври останките на Че са пренесени в Куба и са погребани в мавзолея в град Санта Клара, където отрядът му удържа една от най-големите си победи в годините на Кубинската революция.

 

Издателство PACПEP

”Все още не съм намерил нито един надежден източник, който посочва случай, в който Че да е убил невинен. Тези, екзекутирани от Гевара, лично или по негова заповед, са осъдени за престъпления, които обикновено се наказват със смърт по време на война или непосредствено след нея: дезертьорство, предателство, изнасилване, мъчения или убийство. Трябва да отбележа, че моите изследвания продължиха пет години и включваха кубинци в изгнание, живеещи в Маями и други места по света, които са настроени против властта на Кастро.”

Джон Лий Андерсън, автор на Che Guevara: A Revolutionary Life.