"Десни" ли са "десните" в България? Лошо ли е да си "националист"? И защо популистите имат леко просташки език? Седмичникът "Ди Цайт" предлага преглед на няколко популярни политически понятия.
Нека ги разгледаме:
"Дясно" – като политическо обозначение произлиза от следреволюционна Франция в началото на 19 век. В тогавашния френски парламент привържениците на абсолютизма седели вдясно, а тези на революцията – вляво. Днес за „десни" се смятат онези политически позиции, които са срещу големи обществени промени. Мирогледът на десните изхожда от принципа за различията между хората, а не за равенството помежду им. В Германия политическото понятие „дясно" често пъти звучи осъдително. Ето защо десните партии предпочитат да се наричат „консервативни" или „дясноцентристки".
"Популизъм" – това понятие напоследък се използва все по-често като етикет за политиката на лесните решения и на леко просташкия език. Всъщност обаче учените твърдят, че в същината си популизмът е обратното на плурализма. Популистите се представят като говорители на някакъв „народ", за който внушават, че е „хомогенен". „Враг" на този народ, според тях, са предполагаемо или реално корумпираните елити. Теоретически популизмът може да бъде както ляв, така и десен. В днешна Европа редица леви популисти като гръцката СИРИЗА или испанската „Подемос" не подлагат на съмнение институциите на правовата държава и обществения плурализъм, докато десните популисти правят точно това.
"Екстремизъм" – според германската Служба за защита на конституцията, в екстремизъм може да бъде обвинено всяко движение или организация, които атакуват демократичния конституционен ред в страната. Екстремизмът обикновено се загнездва в периферията на политическото пространство. В Унгария и в Полша обаче в момента демократично избраните правителства са тези, които демонтират конституционни органи. Тъй че понятието „екстремизъм" не ни помага особено, когато враждебността към демократичния конституционен ред произтича директно от сърцевината на обществото, когато за нея масово се гласува на избори.
"Реакционно" – произхожда от „реакция", една дума, която всъщност звучи съвсем безобидно. Френските якобинци обаче я превръщат в оръжие срещу всички критици на революцията. Днес „реакционер" наричаме онзи човек, които се придържа към вече надживени обществени представи или пък иска тяхното възстановяване. В дясната периферия обаче има редица фактически реакционери, които се предсдтавят за „революционери" и се заканват да „съборят стария ред и да разчистят терена".
"Националисти" – навремето това бяха хората, които се идентифицираха с националната си държава и се бореха за нейната еманципация. Днес обаче национализмът се проявява другояче: като агресивна идеология, според която собствената нация е по-ценна от всички останали. Днешните националисти мразят всички различни етнически групи и се обявяват против глобализацията. Австрийската партия на свободата пропагандира „Австрия над всичко", а последователите на Марин Льо Пен във Франция смятат, че французите трябва да се ползват с предимства пред другите нации. През последните десетилетия определението „националист" звучеше по-скоро отрицателно. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обаче е на друго мнение, заявявайки: „Окей, аз съм националист".
