Звучи почти като ултиматум. Иран заплашва, че няма да спазва вече част от задълженията си по ядреното споразумение и поставя на ЕС едно конкретно искане. Какво означава това?

Ако в рамките на два месеца ЕС не извади Иран от икономическата изолация, наложена от САЩ, Техеран смята частично да прекрати изпълнението на свои задължения по ядреното споразумение. Как се стигна дотук? За Доналд Тръмп нещата изглеждат съвсем прости: всеки, който търгува с Иран, ще бъде наказан от САЩ. През 2018 американският президент извади САЩ от ядреното споразумение с Иран, което беше договаряно в продължение на години. 

Едновременно с това Вашингтон наложи на Иран икономически санкции, които се отнасят както до американските фирми, така и до компаниите в останалия свят. Година по-късно американското правителството отмени и действието на приетите изключения, отнасящи се до иранската ядрена програма за граждански цели. Тези изключения позволяваха на Иран да изпраща излишъка от нискообогатен уран в Русия и да изнася тежка вода за Оман. 

Първоначално Иран почти не реагира на огромния натиск от страна на Вашингтон, твърди Амир Ализаде. Бившият заместник-управител на германско-иранската търговско-индустриална камара каза пред ДВ следното: "Иран информира останалите страни по договора, че вече не може да спазва някои от договореностите на подписаната през 2015 г. ядрена сделка. В случая няма никакъв ултиматум. В рамките на 60 дни Иран автоматично ще разполага с повече нискообогатен уран и тежка вода, отколкото му е разрешено по силата на ядреното споразумение, защото никой няма да има право да купува излишъка".

Дилемата на Иран

Така че Иран е принуден или напълно да се откаже от ядрената си програма, включително и за граждански цели, или да задържа излишъка от обогатен уран, което би означавало частично да прекрати задълженията си по ядрената сделка. Иранският президент Рохани призова останалите страни по договора в рамките на два месеца да открият пред Иран възможности за заобикаляне на финансовите и петролни санкции срещу страната. Ако това не станело, Иран щял да преразгледа ограничението, по силата на което има право да обогатява уран само до 3,5% и навярно щял да започне да надхвърля това ниво, което би отворило възможности за военната му употреба. 

„ЕС прави всичко възможно, за да запази ядрената сделка с Иран“, каза върховната представителка на ЕС въпросите по външната политика и сигурността Федерика Могерини. Според нея, никой не желае иранското правителство да се сдобие с атомна бомба. Германия, Франция и Великобритания полагат максимални усилия, така че създаденото в края на януари дружество INSTEX да заработи. Така нареченият Instrument in Support of Trade Exchanges (Инструмент в подкрепа на търговския обмен) си поставя за цел да улесни търговията с Иран чрез разплащания, които не се извършват по обичайните финансови пътища, а чрез бартерни сделки. По този начин Иран би имал възможност да заобиколи санкциите на САЩ.

"Ако INSTEX действително заработи, той първо ще бъде използван в търговията с фармацевтични продукти, медицински изделия и храни. Но по-важен за Иран ще е неговият дългосрочен ефект", продължава Амир Ализаде и добавя: "В дългосрочен план този инструмент за разплащания ще бъде достъпен и за икономически субекти от трети страни". Такива са например Турция, Индия или Ирак, които са сред  основните икономически партньори на Иран.

Най-важният сектор на иранската икономика безспорно е производството на нефт и газ, но страната разполага също и с важни производства на текстил, стомана и строителни материали. Иран изнася още мед, желязо и алуминий за много страни, включително за Индия и Китай. В началото на май САЩ наложиха допълнителни санкции на Иран, които засегнаха най-вече металообработващата промишленост – а именно тя е вторият по значимост източник на приходи за страната.

INSTEX - само лоша шега?

Не всички вярват, че INSTEX ще стане ефективно оръжие срещу американските санкции. "От иранска гледна точка, INSTEX е като лоша шега", казва икономическият журналист Навид Джамшиди и обяснява: "От месеци насам ЕС говори за един вид "разменна борса", която би позволила на иранските и европейски износители да осъществяват бартерни сделки. С други думи: Иран ще доставя петрол, а ЕС после ще решава каква е стойността на тези доставки и какви продукти ще му предлага в замяна. ЕС обаче няма как да осъществява този механизъм, защото европейските износители не участват в него от страх пред американските санкции.“

Джамшиди по-скоро вярва, че със своето искане Иран се опитва да печели време: "Иранското ръководство знае, че Европа не може да заобиколи санкциите на САЩ. Но Европейският съюз е най-важният партньор на САЩ и би могъл да играе ключова роля в евентуални преговори между САЩ и Иран.“