Затворът на Ерих Хонекер

Затворът на Ерих Хонекер
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    24.04.2019
  • Сподели:

Нацистите вкарват антифашиста Ерих Хонекер в затвора Бранденбург. След Втората световна война държавният и правителствен ръководител на ГДР вкарва в същия затвор противниците

на комунистическия режим.

 

 

 

"Не всичко в ГДР беше лошо". Това изречение разделя духовете и 30 години след падането на Берлинската стена. За бившия политически затворник Манфред Вилхелм то звучи като подигравка. Той много добре си спомня времето, прекарано в затвора Бранденбург. Много преди него в същия затвор е лежал и Ерих Хонекер. Няколко дена преди края на Втората световна война младият комунист Хонекер е освободен от войниците на Червената армия. А през 1971 година става най-влиятелната фигура в източногерманската диктатура.

Ерих Хонекер се отнася към политическите си противници точно така, както нацистите са се отнасяли към него. Той просто ги вкарва в затвора. Престъплението на Манфред Вилхелм се състои в това, че разказвал в тесен приятелски кръг и по кръчмите политически вицове за режима в ГДР. През 1981 година е осъден на осем и половина година затвор за "антидържавна пропаганда".

 

JVA Brandenburg an der Havel (picture-alliance/akg-images)

 

Попада в същия затвор, в който навремето е лежал и Ерих Хонекер. През 1985 година Федералната република откупува Манфред Вилхелм от хуманитарни съображения и той е освободен. С тази масова форма на търговия с хора, режимът в ГДР години наред си докарва така необходимата западна валута. Съдбата на Вилхелм не е единствена. По време на 40-годишната диктатура в затворите на ГДР са вкарани най-малко 170 000 политически затворници.

 

Erich Mielke – Meister der Angst von Regisseur Jens Becker und Maarten van der Duin (BStU)

Шефът на ЩАЗИ Ерих Милке (дясно) е дългогодишен приятел на Ерих Хонекер (ляво)

 

Като по времето на нацизма

 

Затворът Бранденбург е един от най-големите. В него излежават присъди до 3500 затворници. Историкът Тобиас Вуншик е описал нечовешките условия и съдбите на много политически затворници в своето изследване "Затворът на Хонекер". Свидетелствата на 68-годишния Манфред Вилхелм също помагат на историка. Но лъвският дял информации той събира от досиетата на ЩАЗИ, която се разпорежда с политическите затворници. Тобиас Вуншик описва и методите в затвора Бранденбург. Затворниците неизменно биват насъсквани едни срещу други. Според Вуншик, до 12 процента от затворниците са били доносници на ЩАЗИ. Политическите затворници са били поставени в много по-лоши условия от криминалните престъпници. Недоверието между затворниците е било голямо. Манфред Вилхелм си спомня, че е било много трудно да говори за лични проблеми с криминалните престъпници. За да преодолее ежедневната монотонност, враждите и подозренията, той си налага стратегията на положителното мислене. "Какво си преживял?", "Какво си мечтаеш за в бъдеще?".

 

Manfred Wilhelm (DW/M. Fürstenau)

"Не всичко в ГДР беше лошо" - за бившия политически затворник Манфред Вилхелм това изречение звучи като подигравка

 

За да получат поне някаква представа за живота извън затвора, политическите затворници слушат чрез саморъчно направени миниатюрни радиопарати новините от Запада. Много затворници в затвора Бранденбург не издържат. Най-малко 500 затворници се самоубиват. Затворническият пастор Йоханес Древс е бил свидетел на душевните страдания на много затворници. От 1988 година му разрешават да води църковна служба един път в месеца в затвора Бранденбург. Личните разговори със затворниците са забранени. Той обаче не се съобразява с тази забрана. Пасторът е бил мотивиран и по лични причини. Съветските окупатори са вкарали неговия дядо в бившия нацистки концлегер Заксенхаузен, където той лежи от 1945 до 1948 година. Тоест пасторът е имал представа за методите на подтисничество по времето на ГДР. Методи, които не се отличават много от тези на СССР и на националсоциалистите. За да облекчи поне малко изолацията на затворниците, по време на църковните служби той ги поздравява с ръкостискане и им разказва за промените в страната. 

Пресконференция на затворниците

След падането на Берлинската стена на 9 ноември вече нищо не може да спре народа. Смелостта надвива страха. Също и в затвора Бранденбург. Четири седмици по-късно, на 5 декември, затворниците предизвикват пресконференция. Пастор Йоханес Древс казва, че това е бил "един незабравим ден". Затворниците му показват своите килии, където често съжителствали по десет и повече души. Двуетажните легла, няколкото стола и тоалетната без преградна стена.

"Ние забравяме толкова бързо и лесно", казва Древс, визирайки своите преживявания в затвора Бранденбург. А Манфред Вилхелм допълва: "Те привнесоха в ГДР собствения си опит от нацистко време", казва той, като има предвид и Ерих Хонекер, който от жертва на нацизма по-късно се превръща в извършител.

 

 

Прочетена 438 пъти

Станете почитател на Класа