Митът, че Гагарин не е летял в космоса

Митът, че Гагарин не е летял в космоса
  • Автор:  Антон Первушин*
  • Дата:  
    14.04.2019
  • Сподели:

През 1990 г. почти едновременно в Унгария и Полша е публикувана книгата „Гагарин – космическата лъжа?” Неин автор е унгарският писател Ищван Немере, осмелил се да твърди, че Гагарин въобще не е обикалял около планетата на 12 април 1961 година. Той твърди, че в действителност корабът „Восток” излита в космоса няколко дни по-рано и на борда му се намира известният летец-изпитател Владимир Илюшин. Ако се вярва на написаното, след приземяването Илюшин е изглеждал толкова зле, че не е можело да бъде показан пред света. Затова за ролята на космонавт № 1 скоростно избират симпатичния младеж Юрий Гагарин, който има широка усмивка и хубава външност. По-късно, за да не се разкрие тази тайна, устройват катастрофата с Гагарин по време на тренировъчен полет на самолета МиГ-15УТИ.

 

 

Първият въпрос, който следва да се зададе е: кой е Ищван Немере? Един поглед върху неговата биография дава отговор – това е писател-дисидент, който дълги години живее в Полша и после се връща в Унгария, издал е повече от 60 фантастични и криминални романа. Заслужава ли си да се слуша човек, който няма никакво отношение към ракетно-космическия отрасъл, а цял живот пише романи с остри сюжети? И въпреки това го слушат. Защо? Вероятно защото хипотезата на Немере интригува със своята загадъчност и освен това, почива на мит, който се появява малко преди полета на Гагарин.

На 11 април 1961 г. във вестник „Дейли Уъркър” (Daily Worker) се появява информация от кореспондента на изданието в Москва Денис Огден. В нея се казва, че на 7 април космическият кораб „Русия” е извършил орбитален полет, пилотиран от съветския летец-изпитател Владимир Сергеевич Илюшин. Тъй като вестникът е собственост на американски комунисти, то публикацията се възприема както „изтичане на информация”, допуснато със съгласието на Москва. По-късно официални съветски лица излизат с опровержение, но няколко западни журналисти не са им повярвали. В резултат историята с космическия полет на Илюшин бързо се обогатява с нови подробности.

С времето интересът към нея замира и се възражда само заради усилията на Ищван Немере. В края на века своя страница в тази митология пише и някой си Елиът Хаймоф. Той е продуцент на „документалния” филм „Прикритието на космонавта” (The Cosmonaut Cover-Up, 1999), посветен на Владимир Илюшин. Създаването на филма отнема пет години. Похарчени са 100 000 долара, но те се възвръщат напълно, тъй като филмът е купен от известни кабелни канали. Съгласно новата версия, изложена във филма, Владимир Илюшин действително излита от космодрума Байконур на 7 април 1961 година. После с космическия кораб „Восток” прави три обиколки около Земята, но губи връзка с наземните служби. В резултат на това се налага да мине на ръчно управление. В края на краищата космонавтът извършва аварийно кацане в Китай, където е арестуван от местните власти. Една година по-късно Илюшин е предаден на Съветския Съюз по силата на секретно споразумение между страните.

В самия филм няма никакви документални свидетелства, които да послужат за потвърждаване на казаното в него. Всичко се основава на три интервюта: с автора на мита Денис Огден, с някой си Анатолий Грушченко, емигрирал в САЩ, който твърди, че е виждал филм за излитането на Илюшин, а така също и с репортера Гордън Фелер, който бил работил с документи за орбиталния полет на Илюшин, които се съхранявали в „Библиотеката на Кремъл”.

Руски изследователи предполагат, че повод за възникването на мита става авария на новата междуконтинентална ракета Р-9А, изстреляна на 9 април 1961 г. от полигона Тюратам. Конструкторът Борис Черток си спомня за това в своите три тома мемоари, издадени под заглавието „Ракети и хора”:

„Подготовката за първото изстрелване на ракетата стана с голямо закъснение. В наземната автоматика за управление се откриха грешки, които пречеха на зададената готовност. С петчасово закъснение накрая се стигна до петнадесетминутна готовност. Леонид Воскресенски, който стоеше на перископа, изведнъж обяви:
– На всички служби да се нареди петнадесетминутно забавяне.

Някой от войниците, които се присъединиха към търсенето, я намери на около двадесет метра от стартовата площадка, но Воскресенски не я сложи, а я носеше в ръката си, дори не се опитваше да я прибере в джоба си. На въпросителния ми поглед отговори:
– Трябва да се изпере.
От Осташев научихме подробности за импровизирания ремонт на кислородната линия. Скрил се зад най-близката стена от кислородни пари, Воскресенски сваля баретата, хвърля я на земята и… уринира. Осташев се присъединява и добавя влага. После Воскресенски бързо занася влажната барета при изпускащия фланец и с виртуозността на опитен хирург я слага точно върху теча. За няколко секунди твърда ледена коричка закърпва мястото, където изтича кислород от ракетата.
Вечерта се събрахме и не пропуснахме възможността да се позабавляваме и да поостроумничим по адрес на двамата майстори, извършили ремонта. Воскресенски беше посъветван в бъдеще да се запасява с тестове на уринага като доказателство, че не е взривоопасна. А баретата се изпра и след това се използваше само по предназначение.”

Както се вижда, епизодът е повече от забележителен. И всички участници в него са го запомнили добре, включително благодарение на изобретателността на конструктора Леонид Воскресенски. Първото изстрелване на Р-9 е описано подробно в разсекретените документи, така че няма причина да се подозира, че съветските специалисти крият истината за събитията от април 1961 година.

Въпреки това не само търсачите на сензации са виновни за широко разпространените слухове, че нещо не е наред с полета на Гагарин. Пред лицето на историята съветските власти, които десетилетия наред засекретяват информацията за проблемите на ракетната и космическата индустрия, трябва да поемат своя дял от отговорността.

За фалшифициране на резултатите от орбиталния полет на Юрий Гагарин западни експерти сигнализират още през април 1961 година. Тъй като Съветският съюз отказва да реагира на законните искания да публикува подробно описание на ракетата-носител и кораба, се предполага, че самият полет е фалшифициран. Кореспондентът на вестник „Ню Йорк Дейли Мирър“ пише:

„СССР не предоставиха никакви доказателства за последните си твърдения за изключително космическо постижение – полета на Юрий Гагарин в орбита около Земята. Той може и да е направил този полет в орбита, може и да не е. Някой трябва да поеме ролята на съмняващ се и ние с радост приемаме тази роля. Дайте ни доказателства.”

В отговор се сипят подигравки: ако някой наистина иска да изглежда като глупак, той ще изглежда като глупак. Ситуацията обаче е много по-сериозна, отколкото можем да си представим: въпросът дали Гагарин е излетял в космоса все още се повдига и е много трудно да се убедят съмняващите се.

В същото време западният политически елит веднага признава полета на Юрий Гагарин. Факт е, че в дните на първите спътници Агенцията за национална сигурност разполага две станции за наблюдение на изстрелването на съветските ракети в Аляска и Хавай. Прихващането на данни за „Восток” започва на 12 април в 9:26 московско време, когато полетът попада в зоната на видимост на американските станции.

Станцията на авиобазата на остров Шемя (Алеутски архипелаг, Аляска) успява да получи и бързо да дешифрира телесигнал с образа на астронавт, предаден от бордовата система на „Селигер”. 58 минути след началото на приемането на сигнала, отделни кадри от този телесигнал са препратени в централата на Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд. Те ясно показват как Гагарин лети и говори. Така, в първия час след старта, американското правителство получава доказателства от надежден източник и никога не поставя под съмнение полета на съветски космонавт.

Разбира се, кореспондентът на „Ню Йорк Дейл Мирър” не знае нищо за прихващането, тъй като Агенцията за национална сигурност също умее да пази тайни и не разкрива своите възможности.

Все пак президентът Джон Ф. Кенеди напълно се доверява на разузнаването и изпраща поздравителна телеграма на Никита Хрушчов.

Има едно важно съображение. Не съществуват независими доказателства за полета на Юрий Гагарин, освен потвърждението на Агенцията за национална сигурност, разсекретено сравнително наскоро. Полетът на кораба „Восток” продължава само 108 минути (а както показа анализът на документите, дори още по-малко – 106 минути); всички данни за него, предоставени на обществеността, идват само от СССР и те са внимателно дозирани и често изглеждат противоречиви.

Повече от половината от документалния филм „Първият полет до звездите”, създаден през 1961 г., се състои от режисирани сцени, сред които можете да видите с изненада и кадри от футуристичната лента на Павел Клушанцев „Пътят към звездите” (1957). Архивни документи, свързани с кораба, ракетата-носителя и др., се разсекретяват много дълго и неохотно; някои от тях остават недостъпни и до днес. По-лошото е, че Юрий Гагарин не е взел дори най-прост фотоапарат със себе си в орбита! Можем ли тогава да сме сигурни, че изобщо е излетял в космоса?

Можем! Въпросът дали е летял Гагарин, се свежда до това дали е имало техническа възможност за осъществяването на този полет през април 1961 година. Отговорът е недвусмислен: имало е. От 15 май 1960 г., когато в орбита е пуснат първият „най-прост” прототип на „Восток” (1КП), съветските инженери са изпратили шест образци на кораба в орбита (един 1КП, 2 1К и 2 3К).

Не всички тестове завършват успешно, но най-важното, че „репетициите” на 9 и 25 март 1961 г. са почти перфектни: оборудването и наземните служби са готови за полет на човек. И полетът се е състоял.

Привържениците на „антигагаринската“ версия на историята (да ги наречем така) би трябвало, като обвиняваща страна, да представят конкретни документи, които директно да показват, че на 12 април 1961 г. е организирана фалшификация на тренировъчния полигон Тюратам (космодрум Байконур).

Достатъчно би било например да се представи доказано автентична служебна бележка, в която Леонид Воскресенски информира Сергей Корольов, че „Обект ЮГ на продукт 3КА №3“ е заменен от манекен, поставен на самолет и изпратен на мястото на планираното кацане на спускаемото превозно средство.”

Ако няма какво да се покаже, тогава всяка аргументация на „антигагаринистите” е банална клевета.

И да обобщим. Претенции за достоверността на информацията за първия пилотиран космически полет имат западни журналисти, които са недоволни от секретността около програмата „Восток”. По-късно се появява фантастична конспирация за замяна на истинския космонавт Владимир Илюшин с „фалшив” Юрий Гагарин, но тя се опровергава при сравняването с архивни документи и свидетелства на авторитетни очевидци.

*Из подготвената за печат книга „Космическа митология” на руския журналист и писател Антон Первушин, посветена на митовете и различни конспиративни теории в тази област.

Когато се обърна към нас, той каза, че е забелязано изтичане на кислород от фланцовата връзка на стартовата площадка.
Той заяви, че ще отиде да види заедно с Аркадий Осташев.
Аз и Василий Мишин ги наблюдавахме през перископа. Двамата, без да бързат, тръгнаха към стартовата площадка. Воскресенски беше, както винаги, с традиционната си барета. След като проучиха връзката, двамата бавно се скриха зад най-близката стена на стартовото съоръжение. Две минути по-късно Воскресенски се появи отново, но без барета. Вървеше решително и бързо.
В протегнатата си ръка той носеше нещо и, като се качи на масата, сложи това „нещо“ на плаващия фланец. Осташев също се приближи и, съдейки по жестовете, и двамата бяха доволни от взетото решение.
Двамата постояха край масата, после се обърнаха и отидоха до бункера. Когато ходещите фигури се отдалечиха от ракетата, стана ясно, че течът е спрял: нямаше повече въртеливи бели пари. Връщайки се в бункера без барета, Воскресенски зае мястото си на перископа и, без да обясни нищо, отново обяви 15-минутна готовност.
В 12 часа и 15 минути ракетата беше изстреляна. Първият етап трая 155 секунди. Телеметристите от високоговорителя съобщиха: „Разделянето е преминало, преходното отделение е пренастроено”.
На 155-ата секунда се докладва: „Провал! Провал! Губи се стабилността!“
За първи старт и това не беше лошо. Провери се първата степен, нейният двигател, системата за управление, централното задвижване, стартирането на двигателя на втората степен, горещото разделяне, изпускането на втората опашка. Тогава пристига обичайният доклад, че филмът е занесен спешно в монтажно-изпитателния корпус, за да го проявят.
– Ще отида да си потърся баретата – някак неопределено каза Воскресенски, отправяйки се към „нулевия“ знак.

Прочетена 392 пъти

Станете почитател на Класа