Побърка ли се светът или така им изнася?

Побърка ли се светът или така им изнася?
  • Автор:  Зорница Илиева Поглед Инфо
  • Дата:  
    19.03.2019
  • Сподели:

Едва ли вече има човек по света, който да не е съгласен, че живеем в невнятни времена. Кой би си помислил преди поне едно десетилетие, че европейските улици, площади, заведения ще станат места за ислямистки терор, а хиляди мюсюлмани от приети за екзотични страни ще търсят „по-добрия свят за живеене“ в стара християнска Европа? Според някои заради извоювани през вековете с доста жертви социални придобивки, а според други заради по-уредения и „лесен“ начин на живот. Но повечето наблюдатели, приети за експерти, предпочитат да твърдят, че е заради случващото се в собствените им земи след нахлуването на онези радикализирани ислямистки групировки, които имаха всеизвестната западна подкрепа, но постигнаха сриване на държави, цели региони и създадоха мита за „ново преселение на народите“.

 

http://www.haskovo.net/images/news_images/2016/10/11/15782764215441420.jpg

 

Преселение, което облагодетелствало икономики, гладни за работна ръка, но довело до религиозни и етнически противопоставяния, които разклатиха устоите на редица правителства, всяха страх сред обществата и поставиха началото на събития като това от града наречен „Християнска черква“ в далечна Нова Зеландия. Времената, в които водачи и политически дейци от една държава си позволяват да определят заемащи високи постове в друга държава с изрази като „синилен старец“, „убиец на малки деца“, „нацист“ или „побъркан диктатор“ не могат да бъдат приети за нормални. Времена, в които бивш наш посланик в няколко западни държави може да каже, че „ама няма такова нещо като спасяване на българските евреи“ и „документите говорят, че Борис ІІІ, е военнопрестъпник, който е щял да бъде съден след войната, ако не е бил умрял“ заради „предателствата“ спрямо евреите не са нищо друго освен поредно падение на всичко онова, което ни държеше над водата през годините, наречени преход. Една от малкото прояви на гордост, която изпитва народа ни след Освобождението беше спасяването на 48 хил евреи, живеещи от векове по земите ни, от изпращане в концентрационните нацистки лагери, нещо, което не са сторили така масово другите държави. По същия начин България е реагирала и за приютяването на онези арменци, които са потърсили убежище след геноцида от 1916г. Кому е изгодно да се посяга на спойката на българите, независимо от религия и етнос, за да се твърди със задна дата, че „историята със спасяването на евреите ни е измислица“? Защо сега, след като всяка година отбелязваме специално Деня на спасяването на българските евреи? Само Църквата ни била на висота! Ти да видиш! Тя наистина си е била на висота и то дори по време, когато е имало „османско присъствие“, както ни уверяват новите глашатаи на нова история, но дали е била в състояние да се справи сама със заплахата да се „натоварят на влак“ с посока газови камери нашите евреи? Защо родственикът на тази посланичка бил уволнен като евреин от пост в собствено застрахователно дружество, но продължавал да получава заплата и след това? Така, както България е била съюзник на Германия по време на войната, но единствено тя е имала дипломатически отношения със съветска Москва и дори нашият посланик там е получавал в последствие до края да дните си пенсия от руските власти?

 

0a

 

 

Дворецът не е знаел за ролята му, която включвала и задължението да защитава интересите на нацистка Германия по време на Втората световна в СССР? Историята е една, но днешните й тълкуватели определено нямат връзка с национални интереси и чувствата на народа ни. Как може главен мюфтия да ни плаши със „синдрома Косово“, за да оправдае съществуването на задължения към държавната хазна? Как може чужда държава да превежда средства на Главното мюфтийство, а власт и управленци години наред да си затварят очите? Защо мислите,че Белград е разтърсван от протести на опозиция и дори се посяга на журналистите от Националната телевизия в момент, когато Сърбия трябва да изпълни заръката да края на годината да се разбере с Косово за „взаимно признаване на независимостта“? Защо мислите, че Мелания Тръмп посещава училище на проповедника Фетуллах Гюлен в САЩ, когато Турция го е обявила за враг №1 като организатор на опита за преврат от 2016г в страната, а отношенията Анкара/Вашингтон са пред „скъсване на конеца“? Защо онзи убиец в Нова Зеландия, отнел живота на 50 мюсюлмани, е писал по пълнителите на оръжието си имената на исторически личности от Балканите, които са воювали срещу османския завоевател и са останали непримирими със заграбването на земите им и насилието над народите им? Защо е звучала националистическа песен от времето на Караджич в колата на непокаялия се „борец за християнска справедливост“ в държава на другия край на света, където също имало 28% увеличен наплив на мюсюлмани? Кой може да каже с ръка на сърцето „къде е зарито кучето“? Някои питат защо тези мюсюлмани не търсят спасение в богатите държави от Залива например, а с риск на живата си пътуват с дни по невероятни маршрути към Европа? Защо светът не се справи с избиването или прогонването на християните от страните, потърпевши от т.н. Арабска пролет? Защо и сега се заклеймява убиеца и се изказват съболезнования, но никой не вярва, че това ще спре? Самоубива ли се Европа или превърналите парите в единствен свой Бог люде не проумяват, че всяко действие има противодействие, което неминуемо води до взрив? Взрив, който ще разруши и техния свят. Няма как да се получи иначе. Нима богатите държави нямат сили да се справят с трафикантите, които изсмукват парите на мигрантите? Нима ще ни залъгват до безкрай с потупванията по раменете, допира на бузи, но ще съгласуват тайно смяна на неудобни правителства или лидери, които могат да „държат на каишка“? Защото са компрометирани и възпитани с техните „ценности“? На такива въпроси никой не отговаря. Дори и да растат като брой терористичните актове, да расте броя на жертвите и „жълтите жилетки“ да безчинстват из града, който доскоро наричаха „града на влюбените“? Странно, но може би отново в Париж ще са казва „обичай ме като по време на война“, защото нейният дъх се усеща все по-отчетливо. Поне така твърдят патили. Насаждането на страх също си има причини, но по-скоро трезви анализи и навлизане дълбоко в натрупаните проблеми ще бъде полезната позиция за изход от трагедии като тази в Нова Зеландия. Както и трайно противодействие срещу „бъркането в историята“, за да се остави народа ни на спокойствие с корени, обичани и ценени герои, със своите гордост и страдания. За да го има и в бъдеще, не трябва да се позволява историята ни да се чете „като Дявола евангелието“, а който го прави да избира друго място за живеене. Днес поне това не е проблем. Видя се.

Прочетена 395 пъти

Станете почитател на Класа