Европейската централна банка (ЕЦБ) изненада финансовите пазари миналата седмица с решението си да разхлаби паричната си политика. Възможностите за растеж в еврозоната все повече отслабват в последно време и политиките на финансовата институция така или иначе ще се наложи да бъдат променени в някакъв момент, освен ако темпът не се ускори.

Но промяната не се очакваше толкова скоро. Изглежда председателят на ЕЦБ Марио Драги и неговите колеги са притеснени.

И има защо. Но основният им проблем не е точното определяне на времето за парични корекции, като тези от миналата седмица. Това е по-скоро липсата на добри алтернативни възможности, ако ситуацията се влоши, посочва Bloomberg в редакционен материал.

Новите прогнози на финансовата институция показват, че растежът в блока на единната валута ще се забави през тази година до едва 1,1%, като през декември банката прогнозираше 1,7%. Това е приблизително в съответствие с други скорошни понижения на Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Картината варира спрямо отделните държави в рамките на еврозоната, като в сила са и редица еднократни ефекти, но навсякъде забавянето на световната търговия и увеличаващата се политическа несигурност взимат своите жертви. Така например ОИСР очаква растеж от едва 0,7% през тази година в Германия. Организацията също така смята, че италианското производство ще е по-слабо от тазгодишното и ще успее едва доловимо да се възстанови през 2020 г.

В отговор на това ЕЦБ заяви, че лихвените ѝ проценти ще останат без промяна поне до края на декември, удължавайки с няколко месеца срока на предишните си насоки. Тя също така обяви нов кръг от евтини дългосрочни заеми за банките. Но реалните стимули, предоставени от тези мерки, ще са в най-добрия случай малки. Всъщност комбинацията от даването на сигнал за притеснение по повод на прогнозите и въвеждането на нови мерки с ограничено действие може да се окаже, че ще спъне бъдещото търсене, а няма да го стимулира.

Но като се имат предвид правилата на самата ЕЦБ, то така или иначе банката няма какво друго още да направи. Лихвените проценти са на нула, а депозитната ставка е на негативна територия. Понижаването още повече на лихвите може допълнително да разстрои доверието и да дестабилизира финансовата система.

Паричните политики не са достатъчни и ако бавният растеж в еврозоната премине в рецесия, то Европа вече няма да е способна да избегне необходимостта от драстично преосмисляне на макроикономическата си политика.

Липсата на достатъчно мощни фискални инструменти вече дърпа назад блока. Последствията са висока безработица, бавен растеж и по-ниска от целевата инфлация. Ако ситуацията обаче се влоши още повече, единственият ефективен лек ще бъдат координирани данъчни съкращения и/или по-високи публични разходи.

Година след година Европа избягваше провеждането на тази необходима дискусия. Сега обаче не трябва да се толерира още забавяне.

Дори след понижаването на прогнозата си за растеж ЕЦБ посочи, че рисковете за икономиките на Стария континент клонят в негативна посока. Сблъсъците на търговския фронт може да се влошат, но не и да се подобрят. Политическите трусове могат да се увеличат, но не и да се успокоят. А Brexit – големият воденичен камък за всички правдоподобни прогнози за бъдещето на Европа, може да нанесе особено тежък удар на континента, ако не бъде постигнато споразумение между Лондон и Брюксел.

Според ЕЦБ пълната рецесия е малко вероятна. Ако обаче това твърдение се окаже невярно, ръководството на банката ще се окаже напълно безпомощно.

Междувременно огромната програма за изкупуване на облигации на банката, която беше спряна преди три месеца, е ограничена от правилата за състава на собствените си активи, като целта е да се предотврати непропорционалното финансиране на разходите на силно задлъжнели страни като Италия. Всичко това обаче означава, че ЕЦБ малко или много вече е изчерпала възможностите си за действие. Европа вече не може да рискува да бъде така силно неподготвена. Тя се нуждае от ефективни инструменти за фискална политика или най-малко от смел нов подход към фискалното координиране. И с увеличаването на рисковете проблемът изисква да му бъде обърнато незабавно внимание.