Навършват се 140 години (14 март 1879 г.) от рождението на видният, един от най-видните физици в човешката история – Алберт Айнщайн. Безспорно една от най-значимите личности в човешката история. Когато кажем или напишем името на Айнщайн всеки грамотен и прилично начетен човек се сеща за неговата „Обща теория на относителността“ и за присъждането му на Нобеловата награда за приноса му към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект.
Но Айнщайн е не просто учен. Той по думите на друг забележителен носител на Нобеловата награда по физика Жорес Алферов е „основоположник на физиката на XX век, извършил преврат в науката“ (4 октомври 2018 г.). За съвременните български ученици и студенти, за огромната част от грамотните българи Айнщайн като име със световна известност се свързва единството с науката и то най-вече с физиката. Но той е пряко свързан с обществения живот и той мисли, разсъждава и пише и по основните обществени проблеми. С тази си дейност си е спечелил името на неуморен пацифист (борец за мир), антифашист, публицист и социалист. С обществената си дейност доказва, че политиката не е само за политиците. Негова е мисълта, че „не би трябвало да приемаме, че само експертите са единствените, които имат правото да изказват мнение по въпроси, касаещи организацията на обществото“.
Но той, съдейки по написаното от него, е човек който много добре се ориентира в икономиката, социологията и политологията. Но този аспект на неговата дейност в съвременни условия е забравена или тенденциозно премълчавана тема. За нея не пише в учебниците, в списанията, вестниците, за нея няма телевизионни излъчвания. Само тук-там в интернет може да прочетеш някои негови цитати. Преди 70 години се появява в американското списание Monthly Review неговата забележителна малка статия „Защо социализъм?“ В това малко, но изключително съдържателно съчинение има редица ценни мисли, които са съотносими и днес с нашето ежедневие.
Първо.В него се прави безпощадна критика на капитализма, днес обикновено срамежливо наричан „Пазарна икономика“, „Свободен свят“, „Отворено общество“, „Евроатлантически ценности“ и т.н. В статията си Айнщайн бичува начина на формирането на сегашните богати западни общества. Той ясно посочва, че „повечето от главните държави в историята дължат своето съществуване на завоевания. Завоевателите се установяват, законово и икономически, като привилегирована класа в завладените страни“. Истинският източник на злото на капитализма той вижда в неговата „икономическа анархия“, при която производителите се борят „да отнемат един от друг плодовете на техния колективен труд“ чрез „подчинение на законоустановени правила“. И ако се замислим как действа съвременната капиталистическа икономическа система, ще видим че разпределението на новопроизведеното богатство чрез труда и капитала е в огромната си част законово присвоявано от капиталистите (пардон, от едрите, средните и други бизнесмени).
Главната причина Айнщайн вижда в това, че средствата за производство в „по-голямата си част са частна собственост на отделни индивиди“. А това води да неравноправен механизъм, при който бизнесът (владеещ средствата за производство), купува работната сила, чрез която се създават нови стоки, които са „собственост на капиталиста“, а работникът получава не „истинската стойност на стоките, които произвежда“, а минимално възнаграждение, определяно на основата на минималните му нужди и броя на безработните, които са потенциални кандидати за неговата работа, т.е. „заплащането на работника не се определя от стойността на продукта на неговия труд“. Сегашната българска действителност напълно потвърждава тази мисъл на Айнщайн. Българските наемни работници, специалисти и експерти често получават трудово възнаграждение, което не съответства на минималните му нужди за съществуване, за образование и развитие на децата и т.н. И това е главната причина за стесненото възпроизводство на работната сила и емиграцията от страната, за демографската катастрофа. Осакатявайки заплащането на труда българските „бизнесмени“ формират голямата икономическа емиграция и недостига на работна ръка.
Айнщайн ясно посочва и една от главните съвременни закономерности на капиталистическото развитие. Пой пише, че „Частният капитал има тенденция да се концентрира в ръцете на малко хора, отчасти заради конкуренцията между капиталистите, отчасти поради това, че технологичното развитие и нарастващото разделение на труда благоприятстват образуването на големи производствени единици за сметка на малките. Резултатът от това състояние е олигархия на частния капитал, чиято огромна власт не може да бъде контролирана дори от демократично организирано общество“. И 70 години по-късно сме свидетели на съсредоточаването на богатството в ръцете на все по-малко капиталисти (бизнесмени), създаваното и диктуването на правилата на икономическата игра в света от най-мощните Транснационални компании (ТНК). Това формира огромна не само икономическа, но и политическа и информационна власт. Това става чрез посочените и от Айнщайн механизми: чрез законодателните органи посредством финансиране на политически партии, които „практически винаги отделят електората от законодателната власт“, както и това, че „частните капиталисти неизбежно контролират пряко или косвено основните източници на информация (преса, радио, образование)“.
Верен е и тезисът, че „Производството се извършва за печалба, а не за потребление“, както и че „човечеството днес представлява глобално общество на производство и потребление“. Изминалите 70 години се характеризираха с формирането на потребителско общество в най-развитите капиталистически страни. Но това е предимно потребление не за насъщните действителен жизнени и културни потребности на хората, а предимно като начин за индивидуална егоистична и егоцентрична самореклама чрез притежание на все по-нови, по-скъпи и по-луксозни вещи. А засиленото потребителско търсене неминуемо води до разширяване на производството и до повишаване на богатството на притежателите на средствата за производство.
Второ. Айнщайн е за социализъм. А социализмът е със „социално-етична насоченост“, неговите цели се определят от хора с „високи етични възгледи“ и се подемат и прокарват в живота от множество хора. Той определя, че „истинската цел на социализма е точно да преодолее и придвижи отвъд хищническата фаза на човешкото поведение…“. Социализмът трябва да се базира на „притежаването на средствата за производство“ от „цялото общество“ и използването им по план. Трябва да се създаде социалистическа икономика, която да има за цел постигането на обществените цели, а не целите на печалбата. По онова време (непосредствено след Втората световна война) обаче съществуващият социализъм страда от една основна опасност, едновременно и слабост, а именно – „всепоглъщащата бюрокрация“. Действително тогавашното социалистическо общество е прекомерно централизирано и бюрократизирано, но то е било такова поради необходимостта от защита на му от външната агресия след Октомврийската революция и интервенцията на почти всички големи държави в Съветска Русия и по време на Втората световна война, както и невъзможността да се реализира новата икономическа политика (НЕП), разработена от Ленин. За Айнщайн „плановата икономика все още не е социализъм“. Правата на човека трябва да бъдат защитени, за да се противодейства на бюрокрацията. За Айнщайн социализмът е свързан пряко и с възпитанието на хората в „чувство но отговорност за другите хора“, а не както при капитализма като „прослава на властта и успеха“, т.е. на егоизма.
Трето. Главна обща тема на Айнщайн в това кратко съчинение е човекът в обществото. Ето и един много дълг, но безкрайно ценен цитат: „Човекът е едновременно самостоятелно същество и социално същество. Като самостоятелно същество той се опитва да защитава своето съществуване и това на своите най-близки хора, да задоволи своите лични желания и да развие своите вродени способности. Като социално същество той се стреми да получи признанието и привързаността на околните, да сподели техните удоволствия, да ги утеши в тъгата им и да подобри условията на техния живот. Единствено съществуването на тези променливи и често конфликтни черти на характера на човека и техните специфични комбинации определят степента до която един индивид може да постигне вътрешно равновесие и да допринесе за благосъстоянието на обществото“. Това най-напред трябва да осмислят съвременните социолози и политолози.
За Айнщайн е очевидно,че„зависимостта на индивида от обществото е природен факт, който не може да бъде пренебрегнат“. Ето това е главното му противоречие с егоцентристката идеологема на неолибералното общество, че в центъра трябва да бъде единствено личността, че обществото и държавата трябва да създават условия за развитие на самоинициативата („предприемачеството“) на отделния човек, независимо от съдбата и проблемите на другите хора, че правата на личността са най-важното. Развитието на човека по хуманиста Айнщайн е отвъд „биологическата необходимост“, отвъд наследствените инстинкти. Паметта, говора и комбинативността формират гъвкаво и поддаващо се на промяна поведение. Вярно е твърдението му, че „човек може да повлияе на собствения си живот чрез собственото си поведение и че в този процес съзнателното мислене и желание може да играе роля“. Изкривяването на личността е „най-голямото зло на капитализма“.
На всички е ясно, че Айнщайн не е марксист, не е ленинист, не е сталинист, не е комунист. Той е брилянтен учен, не отвлечен, а пряко свързан с човешкото общество в които живее. Всяко ново прочитане на статията „Защо социализъм?“ ни дава ново разбиране на личността на гениалния Айнщайн, за преосмислянето на изкуственото възвеличаване на капитализма, афиширан като „свободен свят“, като „Демокрация“ и т.н. След 70 години от публикуването на статията остават верни основните ѝ тезиси и за капитализма, и редица от твърденията за социализма и за мястото на човека в обществото. По своите обществени възгледи Айнщайн е убеден социалист.
