Периодически в глобалните медии се публикуват политически оценки на Горбачов за управляващите в Москва и лично за Путин. Михаил Сергеевич няма задръжки, когато трябва да поучава Владимир Владимирович. Тези негови наставления предизвикват редовната „мексиканска вълна“ от коментари на множество публични личности от целия политически спектър в Русия.
На 19 февруари 2019 г. в EurAsia Daily личността на Горбачов бе отново коментирана от генерал-полковник Владимир Шаманов, герой на Русия, председател на Комитета по отбрана на Думата и бивш командващ Военно-десантните войски. Той се изказа остро по отношение на последния бивш генерален секретар на КПСС и първи, и последен президент на СССР: „Той трябва да отговаря. Горбачов трябва да бъде съден. Съдът ще определи степента на неговите деяния и на неговото обкръжение в лицето на Шеварнадзе, Яковлев и други подобни“.
Владимир Шаманов е правил подобни изказвания и преди. Той твърди през март 2017 г. в град Самара: „Комунистите, които бяха на власт, които ни водеха към светлото бъдеще, те ни предадоха, те развалиха страната! Вербовани са ръководителите на страната. Вече е доказано, че и Горбачов, и Яковлев са вербовани агенти на ЦРУ“.Генералът е цитиран и от радио „Ехото на Москва“, което нарича неговите изказвания „промиване на мозъци“.
Това, че Горбачов, Яковлев, Шеварднадзе и др. са продукт на възможно най-голямото разложение на комунистическата номенклатура е очевидно. Достатъчно е да се сравни кадровият потенциал на политбюро на ЦК на КПСС в края на 80-те с кадрите от другата страна на барикадата като Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински и др. В едно от своите късни интервюта след Беловежката пуща Михаил Горбачов с гордост заявява, че винаги се е стремял да развали СССР… и че винаги е бил антикомунист. Михаил Сергеевич не е личност от световен мащаб. Той просто се е оказал в подходящия момент на подходящото място.
За предателството на Горбачов стана особено модно да се говори непосредствено след като САЩ излязоха в едностранен порядък от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Нали Михаил Сергеевич подписа преди години въпросния договор. В Русия все още се спори по въпроса дали е бил неизбежен разпада на СССР. Палитрата от мнения е невероятно голяма. Но да се опитаме още веднъж да коментираме темата. На фона на изложените по-долу факти.
Индустриализацията на СССР след Втората световна война е неоспорим факт. Строят се заводи, откриват се научни институти, ракети летят в космоса. Заводи се строяха и в края на XIX и началото на XX век в Русия. Но няма как да не признаем, че от икономическа гледна точка дори съветската икономика да e билa съизмеримa с икономиките на основните европейски противници по време на Студената война, то съветската управленска система е абсолютно прогнила.Естествено, прилична материално-техническа база комбинирана с прогнило държавно управление може да доведе единствено до Беловежката пуща.
Освен прогнилата управленска система има и още един неоспорим факт. Ръководителите на Руската империя и на СССР си бяха завъртели главите и гледаха на Запад. Те желаеха да се интегрират в западната система. Да станат равноправна част от нея. Управленческият колапс на Руската империя в началото на XX век е в резултат на насищането на горните етажи на управление с британски и германски агенти за влияние.
Може да се направи и паралел със състоянието на съветските ръководни кадри в крайната фаза на перестройката. Отново управляващата върхушка, предимно комунистическата такава е наситена най-вече с американски и по-малко със западноевропейски агенти за влияние. Внимание! Става въпрос не за шпиони, а за агенти за влияние. Това са две различни категории хора. Според руския историк Андрей Фурсов, бившият президент на СССР Михаил Горбачов е бил германски агент №1. Противно на разпространеното мнение, че той е работил предимно за американците и англичаните.
За Андрей Фурсов най-парадоксалният факт по време на перестройката е обединението на Германия. Въпреки, че Михаил Сергеевич е страхлив, алчен и получава в изобилие пари от американците и англичаните, гледа в очите Рейгън и Тачър, а по-късно и Буш-старши, той не се подчинява на Вашингтон и Лондон и позволява ГДР да се обедини с ГФР. Буш се обажда на Горбачов по телефона и го предупреждава да не се съгласява за обединението на Германия. Тачър му говори абсолютно същото. Да не обединява германците. Тя му подчертава, че американците и англичаните няма да го разберат, ако постъпи противно на тяхното искане.
По това време Михаил Горбачов е в остър конфликт с Борис Елцин. Той си дава сметка, че ако скърши хатъра на англосаксонците, то те ще го пометат от властта в Москва. И въпреки това той се съгласява Германия да се обедини. Логично възниква въпросът: Какво са имали германците за Михаил Сергеевич, та той е бил принуден да постъпи така? Според Фурсов те са имали унищожителен компромат за Горбачов. Неговата хипотеза в този план е следната. По време на Втората световна война германците имат специална програма, която изпълняват на окупираните съветски територии. Тя е особено активно изпълнявана в Ставрополския и Краснодарския край. Михаил Сергеевич е роден през 1931 г. в село Приволное, близо до Ставропол. Неговите дядо и баба по времето на Сталин са депортирани като „кулаци“. Въпросната програма се изпълнява от полевата джандармерия (Feldgendarmerie) на германския окупатор. Интересен е фактът, че когато червеноармейците вземат в плен на германски офицери и СС офицери, те ги третират като военнопленници. А когато пленените са от Feldgendarmerie, ги разстрелват. Защо? Каква е причината за различното отношение? Служителите на Feldgendarmerie са цивилно облечени. Те ходят по окупираните територии и изграждат агентурни мрежи на базата на перспективна агентура. Не за незабавна употреба, а за активиране в далечно бъдеще. Feldgendarmerie има и специална програма за деца от 12 до 16 годишна възраст. И точно в Ставрополския край, където живее малкият Михаил Горбачов, те работят най-активно. Разбира се, няма преки доказателства, че Михаил Сергеевич е включен във въпросната програма. Но някои анализатори считат, че това е „единственото обяснение“ защо Горбачов е постъпил така при това с ясното съзнание, че ще заплати със своя пост. До този момент англосаксонците само оглеждат и оценяват Борис Елцин, но не разчитат на него. Историята с обединението на Германия е една от най-сериозните загадки на ХХ век.
Разпадането на СССР е много интересно от практическа, теоретическа и конспирологична гледна точка. Според Андрей Фурсов във втората половина на ХХ век се появява нов социален слой наречен корпоратокрация, който се превръща в гробокопач на традиционната западна буржоазия и на СССР. Корпоратокрацията е съставена от чиновници, мениджъри, бизнесмени и служители на специалните служби, които са свързани с транснационалните корпорации.
Този социален слой се осветява ясно след 1953 г., когато са свалени две правителства: това на Мохамед Мосадък през 1953 г. в Иран и на Хакобо Арбенс Гусман в Гатемала през 1954 г. И двата преврата са режисирани от ЦРУ. Но не това е най-важното. Новото е, че ЦРУ извършва двата преврата не в полза на американската държава, а в полза на някои транснационални корпорации. Държавно-монополистическата буржоазия е съгласна в глобален мащаб да съжителства със СССР. Но корпоратокрацията не е била готова за това. За да съществува корпоратокрацията, трябва да бъде глобална, а СССР определено пречи. И точно корпоратокрацията взема решение да бъде разрушен Съветския съюз.
С разширяването на търговията на СССР с нефт и скъпоценни метали в страната се оформя клъстер на интереси, тясно свързан с персоналните интереси на съветската номенклатура. Комунистическата номенклатура желае да се интегрира в капиталистическата система. По-късно към въпросния клъстер се включват и тези новосъздадени партийни функционери и корупционери, които се занимават с „братската помощ“ на СССР за социалистическите страни по света. По този начин в Съветския съюз е изграден сегмент на руската корпоратокрация, която въпреки Студената война става част от протоглобалната общност.
Именно нея днес наричат „пета колона“ в Руската федерация. Представители на руския сегмент на корпоратокрацията са фигури като Анатолий Чубайс, Алексей Кудрин и други известни руски „герои“ либерали. След Беловежката пуща тези личности са щедро възнаградени, защото са взели активно участие в разрушаването на СССР.
Маргарет Тачър казва две важни фрази, които могат да изяснят много. Първата фраза е през 1991 г.: „Ние направихме Горбачов генерален секретар“. Тя малко преувеличава. Истина е, че Западът помага за издигането на Михаил Сергеевич, но Андропов е основната кариерна ракета носител на партийния кадър от село Приволное, Ставрополски край. Втората по-важна фраза е произнесена през 1994 г. в Хюстън в Института по нефт: „СССР през 80-те не представляваше за Запада военна заплаха, защото разполагахме с адекватен отговор. Но икономически СССР представляваше заплаха“. Ситуацията е била критична в глобален план. Световната война е предотвратена с разпадането на СССР. Самата фигура на Горбачов е незначителна. Просто Михаил Сергеевич е издигнат от тази част на съветската номенклатура и съветските специални служби, която е решила да се превърне в общност на собственици. Западът и преди всичко американците само са ускорили този процес с понижаването на цените на суровия нефт.
Днес най-големият проблем, който стои пред Владимир Путин, не е Западът, а остатъците от създадената по съветско време корпоратокрация, която днес е на ключови позиции в руската икономика и властовите структури. Без нейното неутрализиране няма как да се получи сериозно икономическото развитие на Русия. Да не говорим, че една немалка част от руската корпоратокрация е все още в дълбока сянка. Нейни роднини и представители са на ключови позиции в руското външно министерство. Те са селекционирани и промотирани от Андрей Козирев, бивш руски външен министър, известен като мистър yes. Кадровото наследство от 90-те години дърпа назад руската дипломация.
