Исторически САЩ са участвали в интервенции, войни или преврати в различни страни. Всеки американски президент има дял в импулсиране на конфликт от такова естество в историята си.

По време на мандата на Бил Клинтън, президент от 1993 до 2001 г., например, САЩ се намесват военно в Сомалия, Хаити, Босна и Херцеговина, Судан, Афганистан и Югославия.

По време на мандата на Джордж Буш, от 2001 до 2009 г., Вашингтон участва в интервенции и преврати в Афганистан, Венецуела, Филипините, Ирак, Хаити и Сомалия.

През мандата на Барак Обама, който управлява от 2009 до 2017 г. и получи Нобелова награда за мир, имаше нашествия и сваляния в Хондурас, Либия, Йемен, Пакистан, Сомалия, Сирия и Ирак.

Сегашният президент на САЩ Доналд Тръмп загуби малко интерес към Сирия и Ирак, където се борят с Ислямска държава и се фокусира върху три страни в Латинска Америка и Карибите: Венецуела, Никарагуа и Куба, които неговият съветник по националната сигурност Джон Болтън нарича "тройката на тиранията".

"Краят на социализма достигна нашето полукълбо", каза на 18 февруари Тръмп по време на реч в Международния университет във Флорида, където каза, че "когато Никарагуа, Куба и Венецуела са свободни, Америка ще бъде първият свободен континент на света".

"Сега имаме работа с Венецуела, но другите два крака на тройката на тиранията (Никарагуа и Куба) остават в нашите умове", каза Болтън в началото на февруари в интервю за консервативната радиопрограма на Хю Хюит.

Това изявление разкрива програмата, която САЩ имат по отношение на тези три страни. В момента по-голям акцент е поставен върху Венецуела, върху която те са концентрирани от 23 януари.

В този ден в южноамериканската страна депутатът от Народното събрание Хуан Гуайдо се обяви за „временен президент". Американското правителство първо го призна за "легитимен президент".

Оттогава Вашингтон инициира международен натиск за признаването на Гуайдо с изявления на Тръмп, Болтън, както и на вицепрезидента Майк Пенс и държавния секретар Майк Помпео.
В допълнение, САЩ въведоха санкции срещу Каракас, замразиха около 7 000 милиона долара активи на държавната Petroleos de Venezuela S.A. (PDVSA); Освен това те предадоха на Гуайдо контрола върху активите на венецуелското правителство в банките в Съединените щати.

Тръмп каза, че търсят "мирен преход, но всички възможности за Венецуела са отворени".

Следващата стъпка на Вашингтон във Венецуела бе да изпрати т.н. "хуманитарна помощ", поискана от Гуайдо.

Понастоящем помощта се складира в колумбийската община Кукута, граничеща с Венецуела, а депутатът посочи, че ще се опита да влязат на територията на Венецуела в събота, на 23 февруари.

В речта си миналия понеделник Тръмп заяви, че военните "могат да изберат да приемат щедрата оферта за амнистия от Гуайдо и не трябва да следват заповедите на Мадуро и да блокират хуманитарната помощ, защото в противен случай, те ще загубят всичко ".

Каракас описва въпроса за хуманитарната помощ като "шоу", което е част от действията за оправдаване на военна намеса във Венецуела и свалянето на Мадуро.

На 20 февруари, в съобщение в Twitter, Болтън каза, че "дните на (президента на Никарагуа, Даниел) Ортега са преброени и хората от Никарагуа скоро ще бъдат свободни."

В реч в началото на ноември миналата година в Маями, Болтън обвини правителството на Никарагуа, че насилствено потиска протестите. Той посочи, че искането на САЩ към Ортега е провеждането на нови избори за "възстановяване на демокрацията" в тази страна. Той съобщи, че санкциите, предприети срещу PDVSA, засягат и компанията Alba de Nicaragua S.A. (ALBANISA), която нарича "кално дъно на корумпирания режим на Даниел Ортега".

Когато Обама предаде властта на Тръмп, той му остави, наред с други неща, започнатия път за нормализиране на отношенията между САЩ. и Куба през 2014 г. Петнадесет месеца след първата стъпка се състоя среща между Обама и тогавашния му кубински колега Раул Кастро в Хавана.

Но Тръмп реши да разруши този напредък. Решението на Вашингтон да наложи стъпка назад в политиката на САЩ към Куба, се присъедини към ескалация на декларации и действия, които засилват блокадата и удвояват враждебността срещу Хавана.

В речта си в началото на ноември 2018 г. в Маями Болтън каза, че новият режим на Мигел Диас-Канел, който пое президентството на Куба през април миналата година, е "брутална диктатура под фасадата на нова фигура, която продължава да подкопава демократичните институции и да затваря и измъчва опонентите".

"Ще правим сделки само с кубинско правителство, което е готово да извърши необходимите и осезаеми реформи, правителство, което зачита интересите на кубинския народ", каза той.

Остава да видим дали наистина Венецуела, Никарагуа и Куба ще са поредните трофеи на агресията на САЩ, които ще тежат на съвестта на Тръмп.