Вчера публикувахме в Infacto коментар за програмната реч на военния министър Гавин Уилямсън, произнесена на 11 февруари в Кралския институт за отбранителни изследвания в Лондон. Незабавно на следващия ден в авторитетния британски вестник Guardian бе публикуван критичен текст на политическия коментатор Саймън Дженкинс. Материалът е написан в подигравателен тон. Според Саймън Дженкинс най-вероятно военният министър е направил тези изказвания с адресат поданниците на Нейно Величество за вътрешнополитическа консумация. Коментаторът счита тези гръмки изказвания в Кралския институт за отбранителни изследвания за желание на министъра публично да заяви за неговите намерения да оглави торите (консерваторите).
Заглавието на коментара в Guardian e: „British ‘lethality’? Gavin Williamson’s brain has gone absent without leavе“. Или по-ясно казано, министърът на отбраната е описан като „човек с изгубен мозък и човек загубил връзка с реалността“. В своята реч Гавин Уилямсън обявява своето намерение да изпрати новия британски самолетоносач Queen Elizabeth с ескадрила изстребители F-35 да обикалят света и да доплават до Южнокитайско море. Саймън Дженкинс иронично подхвърля, че „въпросният самолетоносач може да излезе в открито море едва през 2021 година“. И обръща внимание, че Queen Elizabeth няма какво да търси в Южнокитайско море, защото е неповратлив и слабо маневрен кораб, който за един час може за бъде потопен от китайците.
Guardian критикува и идеята за създаване на две британски военни бази в Карибския басейн и на изток от Суец. Коментатърът счита, че освен изключително финансово бреме, изразяващо се в милиарди лири, базите ще се окажат и „покана за терористите“.Дженкинс саркастично напомня на младия британски военен министър, че британското военно ведомство вече три пъти прави опити за борба с „нарушителите на международното право“: Афганистан, Ирак и Либия. Според коментатора това е „най-глупавото военно фиаско“ в последно време. Материалът в Guardian завършва с констатацията, че „отбранителни поръчки направени от суета подтикват чиновниците към безразсъдни намеси, след което те горчиво съжаляват“.
Речта на Гавин Уилямсън е оприличена с „високомерието на торите през 50-те“ и се счита, че „не е съгласувана с военни специалисти, да не говорим за министерството на финансите“. Саймън Дженкинс завършва с думите: „Най-добре да се забрави“ (тази реч на Гавин Уилямсън).
