Макрон се опитва да върви по следите на де Гол

Макрон се опитва да върви по следите на де Гол
  • Автор:  Поглед Инфо
  • Дата:  
    16.02.2019
  • Сподели:

Емануел Макрон провежда външната си политика, опирайки се на принципите на Шарл де Гол: суверенитет, независимост и самостоятелност на Франция. В същото време, както пише Foreign Policy, той се опитва да постави Франция над другите държави, проявявайки несговорчивост с Великобритания за брекзит и призовавайки за борба срещу "националистическата проказа" в Италия.

 

 

Преди две години Емануел Маркон бе заснет на снимка заедно с една книга - и въпреки че на снимката не е ясно що за произведение е това, той сам призна, че това са мемоарите на Шарл де Гол. И сега, както пише Foreign Policy, той се опитва да се изправи пред французите, както и пред европейците и целия свят със същата политика, която водеше де Гол. Отношенията му с Германия, Италия и Великобритания наскоро станаха по-активни и по-успешни.

В продължение на почти половин век всеки, който заема поста президент на Франция, трябва да определи съотношението на политиката си с линията на де Гол. И по-специално това се отнася до възгледите на основателя на Петата република за мястото, което Франция трябва да заема в международните отношения. Макрон също не пропусна да определи позицията си по този въпрос. Ако не броим голиста Франсоа Фийон, Макрон най-често споменаваше името на Де Голл по време на предизборната си кампания, твърдейки, че той напълно се съгласява с подхода на де Гол и Митеран към международните отношения.

Както привърженикът на традиционните ценности де Гол, така социалистът Митеран и дори консерваторът Жак Ширак смятаха, че външната политика на Франция трябва да се основава на суверенитет, независимост и стратегическа автономия. Въпреки това, както отбелязва авторът на статията, на такава стратегия дойде края с появата на Никола Саркози и Франсоа Оланд, които внесоха неоконсерватизъм във външната политика на Франция, обръщаха специално внимание на защитата на правата на човека и отстояваха правото на интервенция в държави, в които се нарушават правата на човека. Това е свързано с по-тясното сътрудничество със САЩ и западните страни чрез НАТО. Най-впечатляващото въплъщение на тази политика беше свалянето на режима в Либия, за което се обявяваше Саркози.

Макрон, от друга страна, винаги е давал приоритет на възгледите на де Гол пред проатлантическите позиции. „Демокрацията не може да бъде внесена отвън без участието на хората. Франция постъпи правилно като не участва в войната в Ирак и неправилно като се намеси в Либия”, привежда думите му авторът на статията.

И когато във вътрешната политика реформите на Макрон се натъкнаха на съпротивата на "жълтите жилетки", тогава той започна да действа по-енергично във външната политика. Така в отношенията с Германия Макрон продължава да говори от позицията на де Гол. Например, те, заедно с Ангела Меркел, отбелязаха годишнината от подписването на договора за сътрудничество между страните си, но Франция не се съгласи да прехвърли позицията си в Съвета за сигурност на ООН към Европейския съюз и се изказа против германско-руския проект "Северен поток - 2".

Около същия ключ Франция действа във връзка с брекзит, отбелязва авторът на статията. Така британският премиер Тереза Мей дойде при Макрон, за да подкрепи плана й за напускане на ЕС, но след срещата те дори не проведоха пресконференция. По подобен начин френският лидер не оправда надеждите на британския и след европейската среща на върха в Залцбург. Вместо това той заяви, че "тези, които са ви казали, че лесно можете да живеете без Европа, че всичко ще мине добре, че ще бъде просто и ще има много пари са лъжци".

Според автора на статията, Макрон възражда неприязънта към Великобритания, присъща на де Гол. Навремето той многократно се противопоставяше на опитите на Лондон да се присъедини към европейската общност, а Макрон сега, обсъждайки брекзит, "на всичко казва не", се оплакват британците.

Също така оплакванията на Лондон и пререканията на Макрон с италианците "биха затоплили сърцето на генерал", де Гол, пише авторът на статията. Така той заяви за разпространението на "националистическа проказа" скоро след създаването на италианското правителство. Оттогава италианските политици аплодират „жълтите жилетки“ и призовават французите да сменят своя „много лош президент“. Освен това вицепремиерът на Италия Луиджи ди Майо, без да се консултира с френските власти, отива във Франция, за да се срещне с „жълтите жилетки“. Макрон е възмутен, извикал е италианският посланик на обяснение, и в резултат на това ситуацията се превърна в пълномащабна дипломатическа криза.

Впрочем, по времето на де Гол, Франция също има конфликт с Италия, която по онова време все още е под контрола на фашистите. Освен това Франция е свикнала да третира Италия като второстепенна държава.

И макар хората и проблемите на европейския континент да се промениха през тези половин век, Макрон, както и де Гол, смята, че именно Франция трябва да играе водеща роля в борбата срещу популизма и нелиберализма. Впрочем, има още една книга на масата на Макрон - "Червено и черно" на Стендал, а там главният герой първо се изкачи по стълбите на властта, но след това болезнено падна от нея, напомня Foreign Policy.

 

Превод: М.Желязкова

 

01аа

Прочетена 311 пъти

Станете почитател на Класа