Иде ли дясно управление за Испания

Иде ли дясно управление за Испания
  • Автор:  Барикада
  • Дата:  
    16.02.2019
  • Сподели:

Сондажи предричат на социалистите на Педро Санчес най-много проценти на предстоящите предсрочни избори, но вариантите за коалиция едва ли ще им позволят връщане във властта. „Трите десници” са убедени в по-добрите си шансове. Как ще се включи в битката сянката на Франко?

 

 

Педро Санчес при обявяването на предсрочни избори за 28април. Снимка: El Pais

Педро Санчес при Обявяването на предсрочни избори за 28април. Снимка: El Pais

 

Испания вече може да претендира за запазена марка в бързото срутване на правителства. Също както и при предишното управление на дясната Народна партия начело с премиера Мариано Рахой, който падна миналото лято след светкавично сформирано мнозинство, гласувало вот на недоверие, така и сега само в рамките на една седмица ескалира криза, съборила премиера социалист Педро Санчес.

Причината този път е остра политическа конфронтация, пламнала миналия четвъртък около несекващата каталунска криза. Бързата ескалация доведе до отхвърляне на внесения в парламента от правителството проектобюджет тази сряда. Това блокиране на кабинета тласна премиера Санчес да обяви свикване на предсрочни избори на 28 април. За цялото развитие „Барикада” вече подробно писа, като предрекохме дори и точната дата на изборите.

Припомняме, че те ще състоят един месец преди насрочените за 26 май избори за Европейски парламент, както и за кметове и местни органи на властта в Испания.

Какви перспективи се очертават за вота пред водещите политически сили? Вестник „Ел Паис” публикува още вчера данни от свои сондажи, които дават най-много проценти на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) на Санчес – 24%. Това обаче изобщо не гарантира, че партията ще се върне във властта. Защото подобни проценти няма как да ѝ осигурят необходимото абсолютно мнозинство в 350-членния парламент. Тя ще се нуждае от съюзници, както беше в досегашното управляваше с правителство на малцинството. Тези съюзници бяха левицата в лицето на Unidos Podemos (съюз между партиите „Подемос” и Обединена левица”), както и повечето националистически партии, представени в Конгреса на депутатите в Мадрид.

Именно от втория сегмент обаче дойде ударът в гръб за Санчес, който го свали от власт, проваляйки бюджета. Каталунските националисти гласуваха против бюджета, защото не получиха от правителството отстъпките, които изискваха по казуса със самоопределението. Страстите бяха допълнително нажежени и от започналия тази седмица съдебен процес в Мадрид срещу дейци на каталунското правителство, които са в затвора от година и половина по обвинение в противоконституционни действия заради проведения референдум за независимост на Каталуня на 1 октомври 2017 г.

От другия полюс Санчес бе атакуван от обединените „три десници” – Народната партия, „Сюдаданос” и ултрадясната Vox, които свикаха общ митинг миналата неделя в центъра на Мадрид, искайки Санчес да си ходи и да се организират предсрочни избори. Те обвиниха премиера, че прави прекалени отстъпки на каталунските сепаратисти и така сам погазва конституцията. Реално трите формации дадоха заявки, че вероятно ще вървят заедно и към властта – така, както вече го направиха на автономните избори в Андалусия през януари, където съвместно подсигуриха управлението да отиде при кандидата на Народната партия.

При това разположение на силите дори социалистите и да вземат предричаните им 24% на изборите на 28 април, те ще бъдат с вързани ръце за осигуряване на необходимата им парламентарна подкрепа. С националистите очевидно повече няма да играят. Даже и да продължат условния си съюз с Unidos Podemos, на които сондажите на „Ел Паис” дават 15%, това няма да им е достатъчно, превърнато в броеве депутатски места.

Отделен е въпросът и как де факто Unidos Podemos ще се представят на вота, защото особено в редиците на „Подемос” тече доста дълбока вътрешна криза, съпроводена със спорове за политическия курс, така че няма никаква гаранция какъв обем от избирателите си ще съумее да запази тази формация.

Санчес очевидно е наясно отдавна с проблемите на тези свои досегашни „патерици”, поради което много се надяваше някак да осъществи една своя стара мечта – да постигне съюз с либералите от „Сюдаданос”. През 2016-та той дори успя да сключи с тях един половинчат пакт за сътрудничество, който до нищо не доведе – просто тогава Санчес имаше нереализуемата амбиция да присъедини към онзи пакт и „Подемос”, въпреки взаимоизключващите се платформи на двете формации.

Няма съмнение, че сега, след видимото издишане на „Подемос” и след номерата на каталунските националисти, Санчес вече се беше преориентирал твърдо към спечелване на „Сюдаданос”. Част от усилие точно в тази посока, от старанието му да ги ухажва, бе и апломбът, с който премиерът социалист се хвърли да признае самообявилия се за „временен президент” на Венесуела Хуан Гуайдо. Санчес така „повлече крак” и за по-голямата част от ЕС. Лидерът на „Сюдаданос” Алберт Ривера е един от най-пламенните защитници на венесуелската опозиция на испански и европейски терен. Очевидно Санчес много искаше да спечели Ривера като съюзник именно за бъдещи избори, подкрепяйки любимеца му Гуайдо.

Само че този проблематичен сам по себе си план (защото Ривера нееднократно беше показал вече, че предпочита пред Санчес дори ултрадясната Vox, както направи и в Андалусия), бе с трясък провален от новото бързо разпалване на конфронтацията около каталунския казус. Ривера, който е каталунец интегрист, скочи срещу Санчес с не по-малко плам от радикализиращия се лидер на Народната партия Пабло Касадо и крайнодесния водач на Vox Сантяго Абаскал. Именно тяхната компания предпочита сега Ривера, който публично и категорично уверява, че никакви пактове повече няма да сключва със Санчес.

А ето какво вещаят сондажите за „трите десници” – 21% за Народната партия, 18% за „Сюдаданос” и 11% за Vox, която несъмнено ще влезе в парламента. Трите партии заедно напълно са в състояние да дадат живот на твърдо дясно управление за Испания. Заради скрупули пред европейските партньори, с Vox едва ли ще се сключи открит съюз и няма да ѝ се дадат министерски постове. Но е достатъчно депутатите ѝ да гласуват „въздържал” се, за да получи шанс ново дясно правителство – също като в Андалусия. Въпросът е как ще се разберат Касадо и Ривера – дали правителството ще е на Народната партия или на „Сюдаданос”, или пък ще договорят „експертен” кабинет. Впрочем, последното е много слабо вероятно с оглед на силните лични амбиции и на Касадо, и на Ривера. Засега само противоречията, които може да възникнат между тях на тази основа, подхранват надеждите, че още може да се получи обрат във вота, който да даде по-достоверен шанс на социалистите отново да претендират за властта. На това се базира и заглавието на един от коментарите в „Ел Паис” – „Избори, които са по-несигурни, отколкото изглежда”.

В оставащото до вота време все още ще управлява сегашното правителство на Санчес. Много от плановете на този кабинет сега увисват „във въздуха“, включително и проваленият бюджет, който е най-социалният в историята на демократична Испания.  Но очевидно правителството е решено да успее поне още едно нещо – да извади останките на покойния диктатор Франко от мемориала в Долината на падналите и да ги препогребе на друго място. Решение за това бе взето още през август м.г. Форсирането на осъществяването му беше обявено днес практически едновременно с оповестяването на датата на предсрочните избори. Тепърва ще проличи как тази операция ще повлияе на вота, но Франко неизбежно ще хвърли сянката си върху урните.

 

0101

Прочетена 296 пъти

Станете почитател на Класа