Само преди две седмици републикански сенатор обвини Китай, че се подготвя за нова екуменическа конфронтация: "Сякаш се готви за Третата световна война", каза сенаторът от Оклахома Джеймс Инхофе на изслушване в Сената за предизвикателствата от Китай и Русия. - Говорим с нашите съюзници и се питаме на чия страна ще бъдат - добави той.
Въпреки това, както в повечето изявления на Вашингтон относно Китай, ролята на САЩ в създаването на такъв сценарий е напълно пренебрегната, казва Дариус Шахтамасеби, адвокат и политически анализатор от Нова Зеландия, в своя статия.
Според специалиста, изявлението на Инхофе създава впечатлението, че САЩ само наблюдават как Китай увеличава военното си присъствие в Южнокитайско море, превръщайки изкуствените острови в техни платформи за изстрелване на потенциални ракети. Това е смешна идея, казва Шахтамасеби, като взема предвид „списъка на постиженията" на САЩ.
Разширяването на НАТО по границите на Русия и заплахите за война на съюзници близо до Китай - включително Иран и Северна Корея - са само част от тях. Венецуела присъства и в този списък като един от основните съюзници на Пекин в Иберо-Америка.
В епохата на Уго Чавес, от 1999 до 2009 г., китайско-венецуелската търговия нарастна с впечатляващи темпове, увеличавайки се до 15 пъти и превръщайки тази латиноамериканска държава във втория по големина търговски партньор на азиатския гигант. Също така по това време Венецуела стана най-голямата инвестиционна дестинация на континента и до днес остава един от основните политически съюзници на Пекин.
"Ако сте малка нация без ядрени доставки или без подкрепата на голяма ядрена сила, ще откриете, че американската армия е на прага ви", казва анализаторът, припомняйки нахлуването на САЩ в Ирак, Сирия, Либия и Йемен. Афганистан, Пакистан, Сомалия и Филипините. "Но ако имате влияние върху световната сцена, както в случая с азиатския гигант, ще откриете, че американската армия е точно до вас, гледайки през прозореца, докато американските санкции опустошават икономиката ви."
Така, САЩ понастоящем използват антикитайските мита, изявления на дипломати и разузнавателни агенти срещу Китай, за необходимостта Китай да се държи "като нормална държава в търговията" и обвинения за предполагаема кражба на интелектуална собственост и шпионаж, твърди той.
И въпреки че САЩ се оплакват, че "не са в състояние да направят всичко, което трябва в Европа и Тихия океан, за да се изправят пред китайската заплаха", заслужава да се спомене, че при една китайска военна база в чужбина (намираща се в Джибути, Рога на Африка), Вашингтон има около 800 такива, разположени по цялата планета и не показва признаци на намален военен капацитет или ядрени доставки, казва Шахтамасеби. Също така си струва да се спомене и новата стратегия на САЩ за противоракетна отбрана. която практически се основава на концепции за геополитическа конфронтация с Китай и Русия.
Ако Вашингтон отказва да приеме претенциите на Пекин за островите от Южнокитайско море, поради страх от военното си присъствие в океана, "тогава трябва да отхвърли и собствените си претенции за водните пътища на голяма част от планетата и да върне всички свои военни бази у дома", заключава експертът.
