Владимир Путин е добре запознат с политическата карта на планетата и основните характеристики на всяка страна. Срещу него стоят нищо неразбиращи от география западни лидери. Този умел стратег вероятно се забавлява с глупостта на конкурентите си, коментира във “Фигаро” Лоран Шалар, географ в Европейския център за международни отношения.
Каквото и да сме си мислели за руското ръководство, след нахлуването му в Грузия през 2008 г., Русия излезе победител не само там, а и в повечето международни геополитически конфликти, в които взе участие (Украйна, Сирия, Брекзит, американските избори). Теоретично, тя не би трябвало с такава лекота да печели, въпреки безспорните козове, които държи в ръцете си, като територия, природни ресурси и ядрено оръжие. На какво се дължи тази аномалия? Някои експерти, или по-точно тяхното русофобско малцинство, се опитват да омаловажат значимостта на руските успехи. Други, като русофилите и по-обективните от тях, често привеждат аргументи от рода на стабилността на властта, която в Русия не се променя на всеки четири или пет години, авторитарния характер на режима на Владимир Путин или липсата на обществени протести против външната политика на ръководството. И че всичко това протича в обстановката на всеобща носталгия по миналото величие на СССР, която оправдава експанзионизма, защото при тази ситуация той не се възприема като такъв, а като движение на махалото в обратна посока.
Независимо от всичко, което се говори обаче, съществува един много рядко споменаван фактор, който при това играе най-важната роля в международната политика. Става дума за качествата на лидера й в частност, за неговите познания в такава много важна дисциплина, като географията. Както казваше навремето Ив Лакост: „Винаги на първо място, поводът за война е географията“.
В същността си успехите на международната стратегия на Русия до голяма степен се дължат на прекрасното познаване на географията от Владимир Путин, който е добре запознат с политическата карта на планетата и основните характеристики на всяка страна. Поразителен за това пример видяхме през октомври 2017 г., когато президентът прекъсна министъра на селското стопанство Александр Ткачьов, който говореше за доставките на свинско месо в Индонезия. Путин с усмивка му обясни, че се е объркал, защото става дума за преимуществено мюсюлманска страна, където исляма изповядват 87 процента от населението.
Поради високото ниво на съветското образование, школата на КГБ, а без съмнение и неговият личен интерес към географската тематика, знак за което е фактът, че Путин е член на съвета на Руското географско общество, той се отличава с много ясна представа за света и манталитета на основните държави на нашата планета. За разлика от западните си колеги, той никога не се ръководи от принципа, че и другите лидери мислят така, както и той. Той добре осъзнава свързаните с културата разлики в образованието и нагласите на ума. Благодарение на вероятно най-голямата, разпространена по целия свят шпионска мрежа, Путин постоянно има преимущество в международната политическа игра.
Срещу този умел стратег, който, за съжаление, от минимум десет години вече не е наш приятел, стоят нищо неразбиращи от география западни лидери. Тяхната некомпетентност се дължи главно на две причини. Първата е лошото образование. Така например, географията като дисциплина не е част от задължителната учебна програма в САЩ, а във френските университети, където се обучава елитът, тя е забутана в най-тъмния ъгъл. Втората, и вероятно най-тревожна причина, е пълното отсъствие на интерес у мнозинството западни лидери към тази наука. Тях ги вълнуват само икономическите и финансови въпроси, или други още по-безполезни теми.
Само да напомним, че например Джордж Буш и Никола Саркози не знаеха разликата между шиити и сунити в началото на президентските си мандати, което като отчетем намесата им в Близкия Изток, доведе до катастрофални последствия в регионалната политика. Същото се отнася и за сегашното ръководство. Доналд Тръмп бърка страните Австрия и Австралия, а нашият очарователен Макрон нарича Гвиана остров, а Вилюрбан (предградие на Лион), предградие на Лил. Въобще не са от категорията на Владимир Путин, който вероятно се забавлява с глупостта на конкурентите си.
Слабите познания на западното ръководство по география го водят до тотално неразбиране на ключовите, международни геостратегически въпроси и неспособност да се противопостави на присъстващите във всяко министерство икономически лобита, каквито са нефтеното, ядреното, минното и т. н., които отстояват своите краткосрочни ползи, а не дългосрочните интереси на нацията. Често се случва интересите на едните лобита да противоречат на интересите на другите, още повече, че те варират в зависимост от различните региони в света. Така например в Мали ислямистите се причисляваха към противниците на френските интереси, но в Сирия те се приемаха за съюзници против режима на Башар Асад, който се възприемаше поради някаква „обективна причина“, като враг, който на всяка цена трябва да бъде унищожен.
В този смисъл Западът няма ясна, дългосрочна стратегия, която би определяла кои са враговете и кои приятелите му и равновесието на кои страни не трябва да се нарушава, за да може да се съхрани мира в целия свят. Също така да има възможност обективно да прецени какво е реалното, а не въображаемо съотношение на силите между държавите. Всичко това води до множество геополитически грешки, за които се налага да плащаме скъпо.
Тероризмът на “Ислямска държава” е паралелно следствие от разрушаването на Ирак от американците през 2003 г. и от подкрепата за въоръжените метежници в Сирия от французите и англосаксонците през 2011 г. Това незнание за териториалните реалности обяснява защо Русия с нейната ясна стратегия печели позиции в много от регионите на света макар, че ние определено сме по силни, в политически, икономически и военен план. Единствената ни слабост е демографията, но и в Русия нещата с демографията не изглеждат по-добре.
