Православният спор

Православният спор
  • Автор:  Ойген Тайзе
  • Дата:  
    18.01.2019
  • Сподели:

Москва и Киев политизират създаването на независима Украинска църква: Русия заплашва световното православие с разкол, а в Украйна раздават "ордени за патриотизъм". В този спор хората и вярата им останаха на заден план.

 

 

 

 

На 6 януари вселенският партиарх Вартоломей връчи на украинския митрополит Епифаний томос, с който обяви създаването на Украинска автокефална църква. Оттогава насам се водят разгорещени дискусии за тази крачка, която е доста смела от гледна точка на църковните канони. В Украйна поддръжниците на църковната независимост се надпреварват един друг в злорадството си. Те се радват на поражението на руския патриарх Кирил, който окончателно изпуска контрола върху Украйна. Това е и причината, поради която Руската православна църква в Москва заплаши световното православие с разкол, прекъсвайки евхаристичното общение с Константинопол. На този фон политическите наблюдатели в Москва се упражняват в геополитика и съзаклятнически теории и съзират в независимостта на Украинската православна църква дългата ръка на тайните служби на САЩ.

 

Mazedonien Orthodoxe Weihnachten Feier in Skope (Reuters/O. Teofilovski)

 

В тази ситуация не остана почти никакво място за един важен аспект: хората и тяхната вяра. В Украйна милиони православни християни изпитват голяма радост и облекчение. Става дума за онези вярващи, които преди десетки години се отделиха от вярната на Москва Украинска православна църква и сега се превърнаха в основата на новата обединена Украинска църква. Те са убедени, че наред с държавната независимост тяхната православна църква също трябва да бъде независима.

Изолацията като наказание

Дълго време "отстъпниците" бяха изолирани от световното православие. Това бе наказанието им. Години наред те биваха стигматизирани като "разколници". Тяхното кръщение не се признаваше и колкото и силно да вярваха - според каноните на православните църкви - те нямаха право да молят за спасение. А причастието им не беше възприемане като "свято", а като едно "нелегитимно събрание", на което се консумира хляб и вино.

Аз съм лутеранец и всичко това можеше и да ми е безразлично. В моите християнски представи за света нито папата, нито патриархът играят някаква роля. Все ми е едно дали другите признават моето кръщение и причастие. Това е МОЯТА вяра. Въпреки това много добре разбирам чувствата на тези "отхвърлени" хора. Знам, че при православните християни е друго. Освен Библията, за тях е важно и още нещо - легитимацията на техните свещеници, която, според тях, тръгва чак от апостолите.

И затова сега се радвам за православните украинци, които отново стават "легални християни". Вселенският партиарх Вартоломей заслужава уважение за това, че не игнорира тази църковна драма. Отлъчването на милиони вярващи в една страна от православното семейство беше непоносимо и безперспективно. Вселенският партиарх го разбра най-късно през 2008 година. Още тогава той водеше интензивни разговори с представители на всичките три православни клонове в Украйна. Тяхното обединение и провъзгласляването на независимстта на Украинската  православна църква тогава беше невъзможно - не само поради съпротивата на Москва, но и поради властовите амбиции на отделни украински висши духовници.

Критиците на Вартоломей не преценяват правилно реалността: най-късно след анексирането на Крим и началото на войната в Донбас, обединението на Православната църква в Украйна под контрола на Московския патриархат стана абсолютно невъзможно. Защо украинците трябваше да останат верни на една църква, която дори често отказваше да погребе падналите войници в източната част на страната според православния ритуал? Една църква, чиито свещеници наливаха още масло в огъня с проповедите си и приветстваха анексията на Крим. Както свидетелстват анкетите, мнозинството украинци вече не искат да бъдат част от едан империя, която е контролирана от Москва - нито в политическо, нито в църковно отношение.

Една рискована игра

В патриотичното си въодушевление обаче, украинците рискуват да прибегнат до същите високомерни и политизирани действия, както и руската страна. Те аплодират, когато техните политици се упражняват в евтин популизъм и се намесват грубо в църковните дела. Така например Украинската православна църква към Московския патриархат ще бъде задължена със закон да се прекръсти на Руска православна църква.

Главата на новата Украинска църква митрополит Епифаний пък участва в предизборната кампания на Петро Порошенко: ликът му грее на много от предизборните плакати. На тях той се усмихва заедно с президента. А свещениците от Московския патриархат, преминали към новата църква, получават ордени от държавния глава за своя "патриотизъм". Това е рискована игра, която показва как украинците политизират томоса. Хората и тяхната вяра, за които всъщност съществува църквата, остават на заден план. За съжаление!

Прочетена 468 пъти

Станете почитател на Класа