Криза на неолибералния капитализъм и „завръщането на Маркс“

Криза на неолибералния капитализъм и „завръщането на Маркс“
  • Автор:  Васил Проданов Поглед Инфо
  • Дата:  
    17.12.2018
  • Сподели:

От времето, когато Маркс формулира своите идеи, до днес тяхното влияние и измененията, които претърпяват, преминават през различни етапи, свързани с промените на капитализма. Можем да разграничим

три големи цикъла на капитализма

Те са свързани с възходящо натрупване на капитала, с кризи, глобализация и деглобализация, мултиполярност и монополярност, технологични революции, доминиране на производствен или финансов капитал, стратегии на търсене и стратегии на предлагане на стоки и услуги.

 

https://2.bp.blogspot.com/-_Rd-ALzXPDI/W-0V7Lu5RbI/AAAAAAAAFhc/XNwti94TdCkvzij7a5MaxVBmmmiUfMDgQCLcBGAs/s1600/znakcom-775384-666x517.jpg

 

Първият от тях е на класическия патримонален и дикенсов капитализъмна класическата политикономия и викторианска Англия през XIX век. При този капитализъм се разгръщат описаните от Маркс тенденции на засилваща се експлоатация на работническата класа, увеличаване на нейния брой, антагонизмите, работническото движение.

 

https://www.monitor.bg/web/files/articles/98457/gallery/thumb_910x0_965202.jpg

 

Вторият етап е на фордисткия, социален и кейнсиански капитализъм в държавите от капиталистическия център, както и на съветския и китайския държавен социализъм в полупериферията и периферията на световната система. Появява се след две световни войни, резултат на силно изострените противоречия на капитализма през ХХ век. В капиталистическия център от тях се излиза с убийството на над 100 милиона души, засилването на преразпределителната функция на държавата и агрегатното стимулиране на потреблението. В двете най-големи страни от полупериферията и периферията на капитализма това става чрез форми на догонващо планово развитие и държавен социализъм, минимизиращ максимално ролята на пазара.

Третият етап е на неолибералния капитализъм, довел до рухване на източноевропейския социализъм, успешна догонваща модернизация чрез китайската конвергентна форма на развитие, наречена „социализъм с китайски характеристики“, и публичната смърт  на идеите на Маркс в Източна Европа и развитите западни страни. Този поврат в развитието на капитализма започва след кризата в него през 70-те години на ХХ век, от която той за пореден път излиза чрез технологична революция – този път с помощта на третата индустриална революция, глобализацията на капитала и ерозията на националната държава.

Рухването на източноевропейския социализъм изглеждаше като окончателна победа на капитализма, но всъщност се превърна в предпоставка за засилване на неговите противоречия в резултат на неолибералната глобализация и липсата на алтернативен образец. Това пролича в нарастваща степен след 2008 г. Така, скоро след като изглеждаше като че ли погребан, образът на Маркс се появи отново в световните медии и в публичното пространство.

Появиха се интелектуалци и групи, които все повече се радикализират в критиката си на капитализма. Двама от най-известните марксисти в света – Ален Бадиу и Славой Жижек, започнаxа да провеждат от 2009 г. насам големи международни конференции на тема „Идеята за комунизма“. Вече са проведени четири, съответно в Берлин, Лондон, Ню Йорк и Сеул, а дебелите томове с доклади от тях могат да се свалят свободно в интернет.

 Кои са противоречията, довели до системна криза днешния неолиберален капитализъм

и породили идейното „завръщане на Маркс“ като мислител, който обяснява какво става и накъде върви съвременният свят?

Първо. Неолибералната глобализация през последните години започна да възпроизвежда противоречия на капитализма, забелязани от Маркс още в Комунистическия манифест, когато се разгръща интернационализацията, или т. нар. „първа глобализация“. Капитализмът успя да излезе от тези противоречия с помощта на две световни войни, унищожаване и преразпределение на голяма част от световното богатство, самозатваряне и засилване на регулацията за стимулиране на потреблението на определен етап. При неолибералната глобализация от последните три десетилетия тези противоречия се разгръщат отново, но с неизмеримо по-голяма скорост и мащаби, което ги прави и неизмеримо по-непрогнозируеми. Затова и думите „хаос“, „разпад“, „несигурност“,„война“ започват да доминират в описанието на ставащото край нас.

Второ. Имаме завръщане към Марксовото понятие за капитализъм като обществено-икономическа формация след множеството опити през последните десетилетия то да бъде подменено с понятия като „информационно общество“, „постиндустриално общество“, „общество на третата вълна“, „рисково общество“, „общество на късната модерност“, „постмодерно общество“, „мрежово общество“ „демокрация“ и какво ли още е. Оказва се, че нарастващата роля на информацията и знанието не е достатъчна сама по себе си да промени същността на капитализма, както смятат нашумели автори от рода на Алвин Тофлър или Даниел Бел, а и наивни перестройчици и новопокръстени „демократи“ в Източна Европа.

Трето. Оказва се, че класите в Марксовия смисъл на думатане изчезват, въпреки че т. нар. индустриална работническа класа в развитите западни страни намалява, за сметка на работещите в сферата на услугите. Продължават да съществуват милиони наемни работници, макар в зависимост от квалификацията, от търсенето и предлагането на съответния вид труд техните доходи да са с огромни разлики. Те са неизмеримо повече, отколкото по времето на Маркс. Днес само в Южна Корея има повече наемни работници, отколкото в целият свят по времето, когато Маркс и Енгелс пишат „Комунистическия манифест“. Не е случайно, че днес дори Барак Обама, Джордж Сорос, Уорън Бъфет говорят за „класови разделения“ и „класова борба“ – термини, забравени от системните леви партии в Европейския съюз и у нас. Индустриалната работническа класа от времето на Марксовия капитализъм и средната класа от времето на капитализма на Кейнс в нарастваща степен са заменяни с прекариата на капитализма на Рейгън-Тачър-Тръмп-Юнкер. Показателно за  възхода на прекариата е изследване на Принстънския университет, качено на неговия сайт, от което се вижда, че 94% от около 9 милиона нови работни места, създадени за последното десетилетие в САЩ, са на временна заетост или на срочен трудов договор, а постоянната и устойчива заетост отива в миналото (1).

Четвърто. В тази ситуация отново придобиватвалидност Марксовите идеи за експлоатацията, а от тук и за абсолютното обедняване. Изглеждаше, че те като че ли са загубили значението си по време на социалната държава, когато се появява разрастваща се средна класа и доходите се преразпределят чрез прогресивно-подоходно облагане. Сега навсякъде в развитите страни средната по доходи класа намалява и голямата част от възрастното население смята, че децата му ще живеят по-зле от него. Това е характерно дори за силно социални държави като Канада. Там за 15 години – от 2002 до 2017 г., самоопределящите се като част от средната класа намаляват от 70% на 43 % (2).  Над три четвърти от американците живеят от заплата до заплата, а половината от тази група съобщава, че се сблъсква с материални трудности при осигуряването на храна или медицинско обслужване (3).

Не кой да е, а свързаното с едрия бизнес списание „Форчън“ в САЩ излезе със статия, озаглавена „Смъртта на средната класа е нещо по-лошо отколкото си мислите“. Тя започва с думите: „Ако има нещо, което сегашните събития ни показват от Брекзит до Доналд Тръмп, то е, че човекът на улицата е сърдит и иска промяна“. Там се цитира доклад на Глобалния институт „МакКинзи“, според който при 70% от домакинствата в 25-те най-развити икономики в десетилетието между 2005 и 2014 г. доходите са намалели, докато в предходните 10 години това е било валидно само за 2% от домакинствата. Броят на засегнатите и оттук – сърдитите, чиито доходи са отишли надолу е огромен – между 540 и 580 милиона (4).

Не е случайно също, че не къде да е, а на корицата на юнския брой от 2014 г. на списанието на американските консерватори „The Spectator“ може да се види картина на ядосани граждани, гледащи разярено към изцапана с кръв гилотина, към която водят буржоа с монокъл на очите. Надписът под рисунката е „Новата класова война“. Статията под това заглавие е написана от Джеймс Пирсън, който предупреждава, че революцията е близко и 99% от населението носят в себе си ненавист и желание да накажат богатите (5).  Образът на гилотината се появи наскоро и по улиците на Париж, където се бунтуват „жълтите жилетки“, а в социалните мрежи у нас се призовава за нов Народен съд.

Пето.В резултат на експлоатациятарастат неравенствата, като днес има  характеристики, които не присъстват по този начин в Марксовата епоха. Те са: скоростта на нарастване на неравенството, намаляване на средната класа и възход на бедността в държавите от капиталистическия център, както и неговите мащаби. Неравенството в момента е стигнало екстремумите от преди голямата депресия през 1929-1933 г., когато в много страни доведе на власт фашизма. Преди един век, през 1918 г., най-богатият човек в света е Джон Рокфелер. Неговото богатство от 1,2 милиарда долара тогава се равнява днес на 340 млн. Сто години по-късно, през 2018 г., Джеф Безос, най-богатият човек в света, притежава около 160 млрд. долара, т.е. стотици пъти повече от най-богатите през през последните два века. Тримата най-богати американци – Джеф Безос, Бил Гейтс и Уорън Бъфет, имат заедно повече богатство, отколкото 50-те процента от по-бедната част на цялото население на САЩ (6).  Според доклада на „Оксфам“ пред Световния икономически форум в Давос от януари 2018 г. през 2017 г. 82% от създаденото богатство е отишло у най-богатия 1% от населението, другите 18% – в различни пропорции у останалите 49% от по-богатата половина на света, а 3,7 милиарда души, или 50-те % по-бедни, не са получили нищо от него и дори са обеднели допълнително.

Шесто. Развихрянето на глобалния капитализъм и даването на приоритет на пазара убива либералната демокрация като инструмент за стабилизацията на капитализма по време на социалната държава.  Екип от изследователи от Принстънския университет публикува през 2014 г. проучване, в което на базата на голям емпиричен материал доказа, че САЩ са олигархия. Това признава дори Франсис Фукуяма, който  заяви, че в САЩ Републиканската партия обслужва олигархията, а Обама – 1-ия % най-богати.

Седмо. Повече от всякога се потвърждават марксистките идеи за идеологията, господството на идеологията на господстващата класа, идейната хегемония и идеологическите апарати днес. Те осигуриха стабилизацията на капитализма за дълъг период, но в момента доверието към водещите медии навсякъде в развитите страни е минимизирано, върви истерията за постистината и фалшивите новини, а американският президент громи основните вестници и телевизии като лъжливи и манипулативни. Либералното маскиране на капитализма като „демокрация“ и замяната на борбата срещу социално-икономическото неравенство с борба за джендър равенство вече не работят. Социалните медии играят ролята днес на това, което Ленин нарича „вестника като колективен организатор на партията“. Нарастват критиката и недоверието към псевдоекспертността на такива идеологически апарати като неолибералните тинк-танкове, прогонват така нар. соросоиди от различни страни, което води до отслабване на глобалната идеологическа хегемония на САЩ.

Осмо. Имаме криза на националната държава като стабилизатор на капитализма. Тя рязко намали регулацията на капитала, приватизира собственост, намали преразпределителната политика, вкара в пазарна конкуренция основните социални системи, които не могат да компенсират нарастващата бедност и неравенство. Държавата, дори в изглеждащата благополучно в сравнение с други страни Франция, се мята като риба на сухо между политиките на остеритет и нарастващия публичен дълг. Губи автономия спрямо най-богатите капиталистически субекти, което засилва неефективността ѝ за голямото число хора. Поради това и Фукуяма говори, че „китайските политици вземат по-рационални решения от американските“.

Девето. Поставено е началото на нова милитаризация и войни, с които капитализмът се опитва да излезе от кризата. Според доклад на Стокхолмския международен институт за изследвания на проблемите на мира (СИПРИ), глобалните военни разходи са се повишили през 2017 г. до най-високото си равнище след Студената война. При това, ако по време на Първата и Втората световна война основното средство за заличаване е свързано с това, че бизнесът в капиталистическите държави печели от нарастващите военни доставки и се формират съответни военно-промишлени комплекси, сега към това се добавя и фактът, че нарастваща част от войните се водят чрез частни военни формирования, които създават мощни лобита за извличане на средства от държавата. Така например до 2017 г. частни военни компании са получили от американското правителство 138 милиарда долара, за да участват във войната срещу Ирак (7).  Ускорено капитализмът се опитва да се съхрани чрез нова ремилитаризация и опити да вкара света във всякакви войни – религиозни, хибридни, кибер, робо, ядрени, икономически, информационни.

В капиталистическият център ври и кипи. Според известния американски специалист по клиометрика Питър Турчин,  автор на книга,  прогнозираща разпада на САЩ, нашето десетилетие е време на нарастваща нестабилност в държавите от капиталистическия център – САЩ и Западна Европа (8).

Това именно направи Маркс отново актуален

И то не къде да е, а във водещите западни медии, които по ориентацията си съвсем не са марксистки.

През 2011 г. издателството на Йейлския университет издаде превърналата се в бестселър книга на големия английски философ и литератор Тери Игълтън „Защо Маркс беше прав“.

На 4 юли 2011 английският вестник „Гардиън“ публикува статия на Стюарт Джефрис под знаменателното заглавие „Защо марксизмът е във възход отново“. Статията завършва със заключителната фраза на „Комунистическия манифест“: „Нека управляващите класи да треперят от комунистическата революция. Пролетариите няма какво да губят, освен оковите си“.

На 25 март 2013 г. Майкъл Шуман излезе в списание „Тайм“ със своята статия „Отмъщението на Маркс: как класовата борба оформя света“, преведена след това на десетки езици. „Все още революцията на Маркс предстои да се материализира“, казва той. И още: „Маркс е диагностицирал не само болестите на капитализма, но също и изхода от тях.“ (9).

На 3 май т.г. списание „Икономист“, бастион на икономическата мисъл на капитализма през последните два века, излезе със статия, озаглавена „Управляващи света: четете Карл Маркс“, с подзаглавие „Във времето, когато навършва 200 години, диагнозата на Маркс за недостатъците на капитализма изглежда изненадващо релевантна“. И след това предупреждава: „Либералните реформатори трябва да използват 200-годишнината от рождението на Маркс, за да се запознаят с великия човек – не само да се запознаят със сериозните недостатъци на системата, които той блестящо идентифицира, но и за да им напомни за бедствието, което предстои, ако не успеят да се справят с тях.“ (10)

Според Имануил Уолърстейн, създател на центъра „Фернан Бродел“ в Ню Йорк,  върви  „класова борба“  между това, което той нарича „Глобално ляво“, представляващо подоходно 80% от световното население, и „Глобалното дясно“, представящо 1% от това население. Борбата е за другите 19%, за привличането им на своя или противниковата страна (11).

 През следващите години разпадните процеси в най-висока степен
ще се определят от пет фактора

Първият е засилващата се геополитическа конкуренция, конфликти, войни в един „фрагментиращ се“ свят, както бе наречен на Световния икономически форум в Давос през януари 2018 г., или в един свят на „ръба“ на пропастта, като бе наречен на Световната конференция по сигурност в Мюнхен скоро след това.

Вторият  е свързан с надпреварата в новите технологии и особено изкуствения интелект и роботиката.

Третия фактор е Китай – конкурентът на намиращия се в криза световен капиталистически хегемон САЩ. Китай, който много по-отчетливо днес говори, че ще следва Маркс в  специфичните условия, в които се намира, изучава неговите съчинения на всички равнища на образование, ръководи се от около 90-милионна Китайска комунистическа партия, създаваща партийни организации от работещите във всички международни корпорации в Китай, а така също и сред китайците в чужбина.

Четвъртият фактор е високата вероятност от глобални епидемии. Световната здравна организация вече публикува немалко материали, в които се вижда, че изчерпването на възможностите на антибиотиците вече завръща редица от старите болести и е предпоставка за убийствени епидемии. Бил Гейтс изтъкна, че за шест месеца една епидемия вероятно ще убие поне 30 милиона души и трябва да сме готови за това през идващото десетилетие (12).

Пети фактор са неочаквани събития, свързани с бързо влошаване на екологическата ситуация и екологическите бедствия, с десетки милиони екологически бежанци, за което бият тревога през последните години по най-различен начин, включително и с открити писма, хиляди учени по света.

През януари 2018 г. темата на Световния икономически форум в Давос беше

„Да създадем общо бъдеще в един разпадащ се свят“

Малко по-късно в Мюнхен, на годишната среща по сигурността, събираща държавни глави и световния елит, бе представен доклад на тема „На крачка от пропастта и назад“. Нагласите, че сме на крачка от пропастта, са глобални. В Давос бе представен доклад за глобалните рискове, според който огромната част от хората виждат света като все по-рисков, опасен, страшен:

Затова имаме засилваща се вълна от протести и бунтове. Последните години се смятат от редица изследователи като време на необичайни по размерите си протести. Някои говорят даже, че живеем в „най-революционните времена в историята“ и че условията за бунт са така значими днес, както през ХІХ век (13).  Ако пресметнем протестите и бунтовете през периода 2006-2014 г., според специален доклад за световните протести се оказва, че живеем в по-интензивен период на масови вълнения в историята, отколкото всякога преди в последните два века. За две години имаме 843 големи протеста в различни страни в света (14).

В България през последните години почти всекидневни протести по най-различни поводи тресат страната. В ЕС, който се смяташе за най-мирната, социална и развита част на съвременния капитализъм, в момента масовите протести и бунтове вървят както в периферни държави, като Гърция и България, така и в европейския капиталистически център – Франция, Германия, Великобритания. При това експоненциалния характер на промените днес, свързани с технологиите на четвъртата индустриална революция и огромната взаимосвързаност чрез виртуалното пространство, правят все по-трудно прогнозируеми процесите и изключително бързи промените на масовите нагласи. Това се вижда особено ясно от ставащото във Франция, където само година и половина след като бе избран, Еманюел Макрон стана омразен на 80% от хората, подкрепящи бунтовете там.

Противоречията нарастват, скоростта на промени е огромна и тресе глобалния капитализъм в различни части на планетата. Затова и все по-непрогнозируем става точният момент, когато могат да се разгърнат верижни разпадни процеси или голяма война.

В деня, в който започва февруарският бунт в Русия през 1917 г., Протопопов – министърът на вътрешните работи  в правителството на Николай II, който би трябвало да бъде в течение на всичко, заплашващо сигурността, записва в своя дневник: „Не се е случило нищо особено“. Много от днешните управляващи мислят по същия начин – „нищо особено“, „стабилни сме“,  а всъщност утре може би идва краят им.

93% очакват повече политическа и икономическа конфронтация между големите сили;

79% – че ще има повече военни конфликти и нападения между държавите;

78% – че ще има повече регионални конфликти, в които ще бъдат въвлечени и големите сили;

73% – че ще имаме допълнителна ерозия на многостранните търговски споразумения,

67% – че ще има загуба на доверие между съюзниците в колективни военни съюзи от типа на НАТО.

Прочетена 499 пъти