Важно е напълно да осъзнаем, че руските чиновници и дипломати щателно премерват всяка дума, която произнасят. И това, че те постоянно повтарят, че Русия е готова за война значи, че именно това имат предвид.

Андрей Белоусов, заместник-ръководител на отдела по въпросите по наразпространението и контрола над въоръженията на руското МВнР, направи важно заявление, което трябва да се цитира напълно: „Тук наскоро на заседание САЩ заявиха, че Русия се готви за война. Да, Русия се готви за война, потвърждавам. Да, ние сме готови да защитим своята родина, своята териториална цялост, своите принципи, своите хора. Ние се готвим за тази война. Имаме сериозни разлики със Съединените американски щати. И в лингвистически план това също се заключва в една дума на руски и на английски език: Руската федерация се готви за война, а Съединените щати готвят война”.

Ние дотолкова сме свикнали, че западните дипломати говорят повече или по-малко всичко, което им е удобно. Като в шегата. „Въпрос: Как ще разберете, че един политик лъже?”. Отговор: „Когато му мърдат устните”. Затова и мнозина от нас отдавна вече са прекратили да обръщат внимание на това, което ни казват. „Ако утре Тръмп или някой конгресмен излезе в национален ефир и заяви: „Четете ми устните: горе е долу, сухото е мокро и да е не”, повечето просто ще си го пропуснат покрай ушите. Истината е такава, че бивайки подложени на този постоянен поток пусти, високопарни и винаги нечестни заявления, ние сме придобили и имунитет от устните предупреждения дори когато те излизат от незападни политически фигури”.

„Повечето американски военачалници трябва да осъзнават, че войната срещу Русия или Китай е предложение за извършване на самоубийство”.

Има, разбира се, ияколко души на Запад, които напълно осъзнават опасността и дълги години предупреждават за това. На първо място професор Стивън Коен и Пол Крейг Робъртс. Същото се старая да го правя и аз.

Веднъж писах: „Разбира се, Мей, Тръмп, Макрон и Меркел, както и техните похотливи проститутки и зомбирани последователи вярват в своята неуязвимост и превъзходство. Ужасяващата истина се заключва в това, че тези момчета си нямат и най-малката представа, с какво си имат работа. Как не разбират и последствията от твърде силния натиск срещу Русия. Да, на теория те знаят примерите с Наполеон и Хитлер. Но те смятат, че се намират в безопасност, че превъзхождат всички останали и просто не могат да разберат, че могат да загинат, а цялото им общество да изчезне.

За жалост, от момента на написването на тези редове положението само се е влошило. Затова и наскоро Путин с явно отвращение и разочарование заяви, че всеки „агресор трябва да знае, че възмездието е неизбежно, че той ще бъде унищожен. И ние, жертвите на агресията като мъченици ще попаднем в рая, а те просто ще загинат, защото няма да успеят дори да се разкаят”.

Нещо говори, че западните медии са разтълкували това предупреждение като признак на „руската агресивност”, а не като отчаян опит да се вразуми надменната империя, която в момента е в състояние на бълнуване.

Освен това, нещо подобно се случва и по отношение между САЩ и КНР. Огромното количество китайски чиновници говорят публично, че техните въоръжени сили трябва да се готвят за война.

За жалост всички предупреждения се игнорират. И това наистина внушава страх.

По време на карибската криза пресата по целия свят съобщава постоянно за конфронтацията и всички знаят, че опасността от война е наистина реална. За разлика от това днес едва ли някой сериозно е обмислям за опасността от война. Фактически изглежда, че ръководителите на англо-ционистката империя сериозно имат намерение на засилват своите антируски провокации – от големите учения право на границата с Русия до присъждането на освободен терорист на престижна награда на ЕС, а поляците, както винаги услужливи дори предлагат на Сенцов да се връчи Нобелова награда. ЕС също не забеляза акта на пиратство от страна на укронацистите в Азовско море, затова пък осъди Русия за това, че строго прокарва своите законни права и отговаря на действията на Киев.

Лицемерието на подобно равнище е отвратително, разбира се. Но то е също така много опасно.

Честно казано, предвид фантастичните и наистина героични усилия на Путин и Си по предотвратяването на голямата и ядрена война с империята, аз сериозно бих предложил Нобеловата награда за мир да се връчи на тях, а не на Сенцов.

В противоположност на западните корпоративни медии, руските средства за масова информация обсъждат вероятността за войната със САЩ и НАТО ежедневно. И дискусията винаги се върти около въпроса: „Те наистина ли са толкова безумни, за да ни нападнат, дори и ако навярно това ще означава собственото им унищожение?”. В името на справедливостта трябва да отбележим, че за руснаците, виждащи хората като Джон Болтън или Ники Хейли, въпросът „Те безумни ли са?” е напълно логичен. Но мисля, че този въпрос води до заблуда. Ето защо.

Наистина, някои неоконсеерватори са наистина безумни, но повечето от тях не са такива. Глупави, невежи, надменни, пълни с ненавист и злоба – да. Но не е задължително да са безумни. И заради това не смятам, че техните лидери ще започнат войната с Русия заради безумието си. Освен това, макар и американските политици наистина да са странно глупави и невежи, във въоръжените сили на САЩ има достатъчно хора, които помнят предупреждението на фелдмаршала и виконт Аламейнски Бърнард Монтгомъри, който произнася знаменитата фраза в Камарата на лордовете: „Правило №1 на страница №1 на книгата за войната: „Към Русия не се марширува”. Различни хора – Наполеон и Хитлер вече са пробвали и от това нищо хубаво не е излязло. Това е първо правило. Не знам дали на Ваши светлости е известно Правило №2 на войната. То гласи: „Но водете война със собствени сухопътни сили в Китай”. Това е огромна страна без ясно определена цел”. Повечето американски военачалници трябва да осъзнават, че войната против Русия и/или Китай е покана за самоубийство.

Но макар и безумните западни лидери едва ли да успеят да станат причина за война, се боя, че тяхното отчаяние може.

Помислете само:: САЩ са въвлечени в два паралелни процеса. От една страна в санкциите и в икономическата война против голяма част от планетата. А от друга – САЩ излизат от все повече и повече важни международни договори (включително и от такива за контрола на въоръженията). Задайте си простия въпрос: това поведение на силна или на слаба страна е? Какво означава тази политик на конфронтация и на самоизолация (защото излизането от толкова споразумения и договори означава изолация на САЩ) „по целия спектър”?. Това сигнализира ли за действията на уверена в себе си и силна държава или на страна, която се намира в състояние на отчаяние, затова спореща с целия свят?

Настоящата клика американски лидери са преди всичко група неудачници. Макар и те все още доста успешно успяват да показват пълни витрини и да размахват знамена, за тях става невъзможно да крият огромния размер на разгръщащия се на много равнища, като на забавен кадър, колапс на империята. Смята,че оркестърът на палубата на „Титаник” също е свирил все по-гръмко, но изходът на това шоу не буди никакви съмнения. Същото се случва и тук. И в това е заложена огромна опасност: колкото е по-трудно да се крие размерът на разгръщащата се катастрофа, толкова повече империята влиза в спорове с всички страни, все повече влошава ситуацията, заради което на свой ред става все по-трудно да се крият мащабите на катастрофата. Империята като цяло и САЩ в частност буквално се пукат на всички равнища и няма абсолютно никакъв разумен или поне половинчат начин тази тенденция да се обърне, защото единственото решение за оцеляването на САЩ е отказът от империя и превръщането им в „нормална държава”. Но американските лидери дори не искат да мислят за това. Неоконсерваторите особено, изглежда че поддържат почти религиозната вяра (а може би просто неконтролируем рефлекс) , че когато един от техните уж „талантливи” планове се провали, то най-правилно е усилията да се удвоят. Те изглежда са интернационализирали германския афоризъм „Ако нещо не може да се направи със сила, то може да се направи с още по-голяма сила”. Те забравят, че тази вяра не носи на немците нищо хубаво, когато я насочват срещу Русия. Що се отнася до западната общественост като цяло, то нея са у превърнали успешно в това, което аз наричам „идеологически автопилот”: автомати с промити мозъци, които ще размахват (своите направени в Китай) знамена, за да сподавят всички оставки от когнитивния дисонанс. А когато тяхната увереност в края на краищата рухне, те също ще се нахвърлят срещу всички в жалко отчаяние и безсилна ярост.

В момента САЩ и „глобалният Запад” поддържат курс към пряко противопоставяне с Русия ( и може би с Китай). Още сега забелязвам много малко признаци, че някой в западните елити може (или иска) да си признае, че в края на пътя се намират войната и унищожаването на щатите (а може би и на част от Европа). Още сега ръководителите на империя са се зарекли да настъпят панически напред, за да изострят кризата или бедствието. Смятам, че тази тъжна и трагична ирония се заключва във факта, че американските елити, по магьоснически начин изричайки въображаемата руска „намеса” (вътре в САЩ и в други страни) могат да доведат до реална руска намеса под формата на унищожителен ракетно-ядрен удар. Но това едва ли ще бъде утешение.

Доколко е вероятно цялото това предсказуемо бъдещи да се промени?

Боя се, че вероятността е наистина малка.

Ще успеят ли Путин и Си Дзинпин да предотвратят надигащата се война срещу Запада?

Може би. Но тогава всеки следващ ден ще носи единствено по-нататъшна ескалация на провокациите от страна на „глобалния Запад” и задачата им ще става все по-сложна.

Засега руските и китайските предупреждения се сблъскват с глухи. И честно казано не мисля, че новите предупреждения ще донесат каквато и да е полза.

Може би е дошло времето, когато Русия и Китай ще трябва сериозно да нанесат ответни удари. Всичко останало вече претърпя неуспех, в крайна сметка засега.

Превод: В.Сергеев