Германският канцлер Ангела Меркел ще отбележи стогодишнината от края на Първата световна война на френска територия, а германският президент Франк-Валтер Щайнмайер ще бъде в Лондон за церемония в Уестминстърското абатство с кралица Елизабет II. Но докато лидерите посещават столиците на враговете на Германия от военните времена, в родината им няма да има национални възпоменания за годишнината от сключеното на 11 ноември 1918 г. примирие, сложило край на четиригодишната война, в която са убити два милиона и са ранени четири милиона германски войници.
Тази седмица германският парламент ще направи комбинирано възпоменание за стогодишнината от провъзгласяването на първата германска република, 80-годишнината от нацисткия погром срещу евреи, известен като Кристалната нощ, и 29-годишнината от падането на Берлинската стена. Почти като добавка парламентът отбелязва, че във фоайето ще има и художествена изложба, озаглавена „1914/1918 – Не тогава, не сега, никога“.
Освен че е на губещата страна в Първата световна война, последвалите събития са истинската причина да няма възпоменателни прояви в Германия. Примирието от 11 ноември не е означавало за Германия мир, както е било за Франция и Великобритания. Краят на войната е донесъл надигане на революция и улични битки между крайнолеви и крайнодесни групировки. Донесъл е също край на монархията, години на хиперинфлация, масова бедност и глад, а също е помогнал за създаването на условия, извели нацистите на власт през 1933 г.
Ужасяващото наследство на Холокоста и огромните разрушения от Втората световна война просто засенчват всичко друго в Германия, казва Даниел Шонпфлуг, историк в Института „Фридрих Майнеке“ към Берлинския свободен университет. Неговата нова книга „Свят на ръба“ (Kometenjahre. 1918: Die Welt im Aufbruch, S. Fischer Verlag, 2018.) проучва преките последици от войната през лична гледна точка. „Човек не може да ограничи това до простия факт, че една страна е спечелила войната, а друга е загубила“, казва Шонпфлуг. По думите му „Германия е страна, която на практика извлича целия си национален наратив от поражението през 1945 г.“, но не и от поражението през 1918 г.
В Турция, която също е на губещата страна в Първата световна война, краят на войната произвежда подобен разпад на Османската империя и война за независимост, но донася и въздигането на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременната турска република.
Въпреки че краят на Първата световна война сега се възприема в Германия през призмата на Хитлер и Холокоста, периодът непосредствено след войната е бил период на утопизъм, в който всевъзможни движения са прокарвали идеалистичните си визии за мир и демокрация, казва Шонпфлуг. Наред с това, от другата страна на политическия спектър десният утопизъм е дал живот на фашизма, казва той.
Когато отшумява първоначалната еуфория заради края на войната, надеждите за бъдещето бързо отстъпват на чувство на негодувание заради репарациите и условията, наложени на Германия от страните победителки. Нацистите и десните националисти събират подкрепа чрез пропаганда на мита за „ножа в гърба“, тоест, че цивилните лидери на Германия са предали армията, съгласявайки се с капитулацията от 11 ноември. „Имало е война между мечти, сблъсък на утопии“ между десницата и левицата, казва Шонпфлуг.
Въпреки че в Германия няма да има на национално ниво възпоменателни прояви за годишнината от края на войната, планирани са отделни прояви, включително изложба в Германския исторически музей в Берлин. Епископалната конференция ще отслужи в Берлинската катедрала (Berliner Dom) специална литургия за войната.
Освен че германски представители ще участват в прояви в Лондон и Париж, външното министерство на Германия съобщи, че са работили с британските си колеги за координирано биене на църковни и светски камбани на 11 ноември по света, за да се отбележи годишнината. „Камбаните ще бият по пладне в памет на над 17-те милиона жертви на Първата световна война и като призив за разбирателство и помирение през границите“, заяви министерството.
БТА
