Нямат край турските неволи: инфлацията достигна най-високата си стойност от 15 години насам. Цените растат, мерките на правителството са повече от неефективни, а експертите бият тревога:

ще става още по-лошо.

Инфлацията не е нов проблем за Турция. През 1990-те години тя възлизаше на почти 90%. Тогава говореха за „инфлационно чудовище". Строгата програма за икономии след икономическата криза от 2001, помощта на МВФ и политическата стабилност, която настъпи с управлението на религиозно-консервативната Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, доведоха до снижаване на инфлацията. Но след 16-те години, в които ПСР е на власт, старите проблеми се завърнаха обратно: нестабилна икономика и висока инфлация.

Според турската статистическа служба, инфлацията през октомври е достигнала най-високото си ниво за последните 15 години – 25,2%. Най-силно са поскъпнали облеклото и обувките /12,7 на сто/. Отбелязано е поскъпване и на недвижимите имоти – с 4,1%, на мебелите – с 3,4%, на хранителните продукти и безалкохолните напитки – с 3,2 на сто. С това Турция влиза в първата десятка на страните с най-висока инфлация от общо 180 страни, за които МВФ оповестява данни.

Финансовият министър Берат Албайрак обяви наскоро, че нивото на инфлацията ще спадне през ноември и декември. Икономистите обаче смятат това за малко вероятно.

"Инфлацията ще продължи да расте"

Професорът по инженерна икономика Йонер Гюнчавдъ от Техническия университет в Истанбул е убеден, че корените на основния турски проблем в момента се намират в реалната икономика: „Фирмите не могат сами да определят цените на произведените продукти. Тези цени вече не отразяват реалните разходи за производството им, което обаче е задължително. Докато цените продължават да растат, инфлацията също ще се повишава", казва той и критикува мерките на правителството, приети през септември.

Пакетът от мерки предвиждаше замразяване на цените на тока и газа, десетпроцентно поевтиняване на продуктите, произвеждани от фирмите и включени в правителствената програма, както и 10% отстъпка върху лихвите на големите банкови кредити. Властите дори правеха редовни проверки из супермаркетите, за да видят дали се спазват мерките.

Неефективни мерки

Икономистът Угур Гюрсес критикува правителствените мерки: „Явно са очаквали, че цените ще спаднат. Всъщност още отначало беше ясно, че - ако въобще се стигне до някакво понижаване на цените - то ще бъде символично. По всичко личи, че инфлацията продължава да се увеличава с бързи темпове", посочва той.

Повишаването на цените е и резултат от слабата турска лира. Турската валута се обезцени сериозно покрай спречкването със САЩ около ареста на американския пастор Ендрю Брънсън. Слабостта на лирата оскъпи целия внос и подкара нагоре цените на всички потребителски стоки. След като Турция през миналия месец освободи Брънсън, американското правителство вдигна някои от санкциите срещу страната. Въпреки съпротивата на президента Ердоган, Централната банка на Турция през септември повиши основния лихвен процент на 24 на сто. Тези две развития доведоха до леко облекчаване на ситуацията.

Икономисти като Гюрсес обаче предполагат, че това е временен ефект, който няма да успее да окаже сериозно влияние на инфлацията: „Изглежда, че се забавя темпът на поскъпване на стоките, но пък се забелязва отчетливо повишаване в цените на енергията – с близо 80% на годишна база. А това постепенно ще се отрази и върху цените на дребно", предупреждава Гюрсес.

Икономистът е на мнение, че правителствените мерки за намаляване на инфлацията не са ефективни, защото се опитват да повлияят само на симптомите на кризата, но не лекуват причините. „Беше ясно, че така нищо няма да се постигне", казва икономистът.