Затъпяването на партийните елити е заложено в програмата на марксизма
Ако погледнем статии на западни журналисти през 70-те и 80-те години на ХХ век, се набива на очи недоумението им – защо Съветския съюз се управлява от стари, почти разложени дебили? Защо са толкова много? И защо всички живеят в Кремъл?
Тъпотата на партийните функционери накара една група от напълно порядъчни съветски интелигенти постепенно да се включат към дисидентите и да започнат да работят против правителството.
Идиотизмът на функционерите в Кремъл понякога ги влудяваше. Те цитираха глупавите реплики на „първия“ от типа „икономиката трябва да бъде икономична“ или на някой друг стар бърборко и не можеха да разберат защо подборът във висшето ръководство на страната не се извършва според ума и образоваността, а по линия на невежеството и тъпизма. И не им минаваше през ума, че затъпяването на съветския елит е следствие от програмата, заложена в марксизма. Този проблем засяга не толкова марксизма, колкото онова, в което го бяха превърнали.
Въпреки многото си заблуди, Владимир И. Ленин разбираше, че за да бъдеш партиен ръководител, познаването само на марксизма е недостатъчно. Оттук произлиза и неговото изказване: „Истински комунист може да бъде само онзи, който е обогатил ума си с всичките знания, с които разполага човечеството…“
Йосиф Висарионович справедливо смяташе, че неумният и необразованият въобще няма място в управлението. Затова той заставяше партийните ръководители както в провинцията, така и в Кремъл постоянно да учат. Но най-важното в неговата епоха беше, че той и неговите хора подбираха кадри за управлението не сред кресливите партийни активисти, а сред мислещите, умни хора. Ето това различаваше епохата на Сталин от царстването на Хрушчов и други наши „царчета“. Ако един човек знаеше малко и беше далеч от отрасъла, където беше назначен за ръководител, Сталин не виждаше в това голяма беда. По принцип той даваше възможност на този служител време и учители, които да му помогнат. Главното за вожда бяха природният ум и предаността към курса на партията и правителството. Никаква шуробаджанащина, никакви приятелски връзки Йосиф Висарионович не признаваше. За него главното беше делото. Ако човекът се справя, значи той справедливо заема поверения му пост. Ако не му се получава, значи трябва да му се помогне. Нека да се учи, главното е да има желание да расте. Затова в епохата на Сталин начело на съветските заводи, фабрики, начело на местните партийни органи – в обкомите, горкомите и дори в районните партийни организации, работеха хора, които по принцип не бяха глупаци. Глупаци, кресльовци и корупционери дълго време не се задържаха на власт. Дали цитираш или не цитираш Маркс, ако освен него нищо друго не знаеш, и при това не си талантлив и не си умен, не ставаш за управлението. Ако си започнал да крадеш и да вредиш, песента ти е изпята. Добре е да си в ГУЛАГ, че има и куршум.
Но с идването на Никита С. Хрушчов на власт, партийната кремълска номенклатура веднага разбра, че времето на подбора за властта на талантливи и знаещи е минало. Властта вече позволяваше „сладко да живееш“. Първата работа е да издигнеш във властта свои роднини, след това – приятели, добри познати, нужни хора и пр. За това не се иска кой знае какво – няколко престижни ВУЗ-а, плюс висша партийна школа. Що се отнася до таланта или ума, за партийната кариера те не са най-важните. В новите времена не те решават всичко, а роднинските връзки и познанствата.
Да се върнем отново към марксизма, защото именно него изучаваха във висшите партийни школи, но не и сталинското наследство. Много умни хора, както историци, така и философи, още в началото на ХХ век разбраха, че марксизмът е остарял. Той не отразява реалиите в новата епоха. Империалистическите отношения го зачертаха, а сега е нужна друга, по-дълбока идеология и стратегия. Марксизмът е само началото, но далеч не е догма. Но ортодоксалните комунисти се оказаха упорити догматици. За тях теорията на Маркс се превърна в своего рода религия, от която партийните ръководители, пък и обикновените комунисти нямаха намерение да се отказват. Защо? Защото тя дава възможност за кариера.
Трудовете на Йосиф Висарионович допълваха марксизма. Някои статии на Сталин направо го отричаха. Например статията за победата на социализма в отделно взета страна. Но не работите на Сталин бяха основополагащи, а остарялата философия и идеология на Маркс и Енгелс. И те плюеха на факта, че Сталин бил гениален теоретик и едновременно с това – практик. Че неговите теоретични обосновки бяха потвърдени от самия живот. Оказа се, че нито обкръжението на Хрушчов, нито обкръжението на Брежнев познаваха теоретичните трудове на Сталин и което е най-печално – не искаха да го знаят… Ясно е, че марксистко – ленинската философия в план на идеология и още повече на практика не можеше да даде нищо на тъпоглавия съветски елит. Оттам дойдоха всичките беди, не само крайното затъпяване на ръководството, но и неговата политическа и академична неграмотност.
„Защо академична? – може да попита читателят. – Нали вузовете бяха престижни? Например институтът за международни отношения и някои факултети в университетите…“
Там е работата, че тези вузове се намираха под внимателния поглед на Запада. В тях се преподаваха чужди езици, добре се подготвяха по математика и по други точни науки, но не научаваха нищо за истинската световна история, още повече за историята на руския народ. От такива вузове излизаха отлични интернационалисти, но не и патриоти на отечеството си. Ето в това е бедата.
Сега не е трудно да си представим какви хора управляваха нашата страна по времето на Брежнев, Андропов, Черненко и на последния секретар на ЦК на КПСС – Горбачов.
Иска ми се да отбележа, че съвременните комунисти начело със Зюганов не са отишли по-далеч от своите предшественици и от онези, които сътвориха перестройката. Те толкова фанатично цитират Маркс, Енгелс и Ленин. И забравиха, че Сталин има маса трудове, които действително са ценност. Особено в наше време, когато в света възникнаха гигантски корпорации и тече процесът на глобализация.
Дошло е времето не само нашите руски комунисти, но и образованите хора да намерят и да прочетат работите на Йосиф Висарионович. Именно те дават истинската картина на случващото се и най-ценното, което човечеството трябва да предприеме, за да оцелее. Именно човечеството, защото Сталин, макар че писа за проблемите на Съветския съюз, мислеше много по-мащабно.
Либийският лидер Муамар Кадафи изучаваше трудовете на Йосиф Висарионович и вероятно затова пустинна Либия при неговото управление се превърна в най-богатата африканска страна. В Либия Кадафи изгради такъв социализъм, какъвто нямаше и в Съветския съюз. На Сталин попречи войната, а след това никой в страната не строи социализъм. По тази причина Западът ликвидира либийския лидер.
