Каква е същността на толстоизма
През 1880 г. Толстой издава няколко книги: „Изповед“, „Каква е вярата ми“ и „Възкресение“, в които разкрива своите духовни идеи. В резултат се появява ново религиозно течение не само в Русия, но и в Западна Европа, Индия и Япония – толстоизмът. Един от последователите на учението и приятел на Лев Н. Толстой е Махатма Ганди.
Основните принципи на толстоизма са: несъпротивление на злото с насилие, нравствено самоусъвършенстване и опрощение. За учението на граф Толстой е характерен синкретизмът и има връзка с даосизма, будизма, конфуцианството и други течения. Последователите на това религиозно течение се превръщат във вегетарианци и отказват алкохола и тютюна.
Светият синод смята толстоизма за религиозно-социална секта, която влияе негативно върху вярващите хора. На тази основа отношенията между Толстой и църквата се обтягат.
Синодът публично заявява, че отлъчва руския писател от православната църква. В текста на посланието той е наречен „лъжеучител“, отхвърлил най-важните догми на православието.
Лев Н. Толстой отрича Троичността на Бога, непорочното зачатие и че Христос е възкръснал, но не е анатемосан от църквата, защото процедурата отлъчване е прекратена през 1901 г.; последният отлъчен е хетман Мазепа през 18 век.
С развитието на толстоизма много църковни йерарси се опитват официално да отлъчат великия писател от църквата, но не успяват.
Толстой започва да получава критични писма, със заплахи и призиви за покаяние. Свещеник Кронщадски нарича писателя Юда и отявлен безбожник.
Философът В. Розанов смята, че Църквата не може да съди Толстой и нарича Синода „формално учреждение“. Д. Мережковски заявява, че ако отлъчат графа от Църквата, да отлъчат и онези, които вярват в учението му.
Полемиката по повод отлъчването на графа от Православната църква продължават до смъртта му.
Реакцията на Толстой на църковното послание
В началото на посланието отговаря София Андреевна – жената на писателя. По-късно тя изпраща писмото си във вестник „Определения“, в което изразява недоволството си от Синода за отказа му да опее Лев Николаевич, в случай на смъртта му; тя нарича служителите в Църквата „духовни палачи“.
След един месец граф Толстой пише „отговор на Синода“, който е отпечатан едва през 1901 г. с много поправки. Над 100 изречения в писмото били премахнати от цензурата заради „оскърбление на религиозните чувства“; забранили текстът да бъде препечатан в други издания.
Когато здравето на граф Толстой се влошава, жена му се опитва да изглади отношенията му с Църквата, затова между тях избухват конфликти.
Писателят гордо отхвърля връщането си в Църквата до края на живота си; в дневниците си той настоява да бъде погребан без църковни обреди.
