Президентът на Русия Владимир Путин предложи да се приеме революционно решение по проблема с мирния договор с Япония и той да се сключи още в края на тази година с отлагане на решението по Курилските острови. При това в документа могат да бъдат фиксирани разногласията на страните по териториалния въпрос и намерението той да се реши по мирен начин. Какви са шансовете това наистина да се осъществи.

„Шиндзо заяви: „Хайде да променим подхода”. Хайде. И ето каква идея ми дойде на ум: хайде да сключим мирния договор, не сега, а до края на годината, без всякакви предварителни условия. Разбира се, струва ми се, че това би облекчило решаването на всички проблеми, с които не можем да се справим в течение на 70 години”, заяви Владимир Путин, изказвайки се по време на Източния икономически форум.

Шиндзо е министър-председателят на Япония Шиндзо Абе. Пресата и на двете страни нееднократно е писала, че между двамата политици са се наложили прекрасни лични отношения и те се обръщат помежду си на малки имена. Въпреки това японският премиер, който също присъства на Форума не побърза да се съгласява с руското предложение. Но и не го отклони, съгласявайки се, че отсъствието на мирен договор е ненормална ситуация, с която трябва да се направи нещо.

„Нека продължим напред, задавайки си въпроса: „Ако не направим това днес, то кога? „ Ако това не го направим ние, то кой вместо нас? Ние носим отговорността за това, че напълно да премахнем от Североизточна Азия целия следвоенен пейзаж и да променим бъдещето, изпълвайки го с надежда”, красиво го формулира той.

В МВнР на Япония се изказаха значително по-малко красноречиво. Там напомниха, че Токио е готово да води преговори с Москва за сключването на мирен договор едва след решаването на териториалния спор едва след решаването на териториалния въпрос, тоест принадлежността на трите Курилски острова и архипелага Хабомай.

„В това отношение нашата позиция е неизменна”, пише в заявлението на японското външнополитическо ведомство. От една страна можем да разберем японците. Като правило мирните договори между страни се сключват при отсъствието на териториални претенции един към друг. А Токио настоява за принципа „сутринта парите, вечерта стола, може наопаки, но първо парите” от 1956 г.

От друга страна и в Европа, и в другите части на света има немалко примери как формално решените териториални проблеми всъщност не са решени. Турция както и преди не е съгласна с резултатите от Лозанския мирен договор от 1923 г., с който е лишена от островите в Егейско море. Унгария вече почти сто години чака подходящ момент за преразглеждане на Трианонския мирен договор от 1920 г. и потвърдилия териториалните загуби на Будапеща Парижки договор от 1947 г. Дори немците, идвайки в Страсбург го наричат „наш град”.

Затова официалното решение на териториалния проблем не е равно на реално, а сключването на мирен договор не е равно на признаването на отсъствие на териториални и всякакви други проблеми.

В случая с Япония идеята за „размяна на територии срещу мирен договор” се поддържа активно не само от реваншистите вътре в страна, но и от американците, които и досега влияят на политиката на Токио. При това влиянието е както икономическо (ненапразно Доналд Тръмп нееднократно е изказвал недоволство от ситуацията с американския дефицит в търговията с Япония, който достига почти 70 милиарда долара годишно), но и военно.

В Страната на изгряващото слънце са разположени около 50 хил. японски войници, а общото число на американските обекти (включително тези за съвместно ползване) приближават до сто. Най-голямото им съсредоточаване е на остров Окинава, и въпреки протестите на местните жители, за момента няма никакви предпоставки за извеждането на войниците.

Именно с това се обяснява с категоричния отказ да се обсъжда предаването на поне два от островите на Япония „без предварителни условия” за което настояват реваншистите в Токио. Неизбежно в такъв случай ще е появата на американска военна база на островите, което на практика ще е същото като появата на американска военна база в Харков.

Затова и предложението на Владимир Путин за предварителното сключване на мирен договор е всъщност добро пожелание към Токио да възстанови своя суверенитет и самостоятелно да приема въпросите по отбраната си

Както по-рано отбелязва вестник „Взгляд” в Токио В момента има сериозни опасения по повод експанзията на Китай, но в случая с Пекин опасенията са взаимни.

Основното тук е, че мирното съвместно съществуване на Далечния изток изобщо не е в интерес на САЩ. Напротив – на Вашингтон му е изгодно да стимулира противоречията между Япония и Русия, между Япония и Китай, между Япония и двете Кореи, за да поеме ролята на външен арбитър и „защитник” на Токио от „страшните” руснаци, китайци и корейци.

Всъщност, именно американците някога торпилират инициативата на Никита Хрушвом да предаде два от четирите острова в замяна на сключване на договора. Те се страхуват, че това значително ще подобри отношенията между съветска Москва и Токио. Шансовете за това японците да успеят да постигнат разрешение от американците за мирен договор с руснаците (още повече в края на годината) изглеждат призрачни за момента.

Но като цяло този мирен договор не е самоцел за нас. Русия няма такъв с много страни по света, включително и с Германия – само указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 25 януари 1955 г. „За прекратяването на състояние на война…” Така предложението на Путин е демонстрация на готовността на Русия към нестандартни решения, към разделянето на териториалния въпрос от всички останали.

Ако Япония не е готова за сключването на договора при такива условия, както заради собствените си реваншисти, така и заради натиска на САЩ, може би нейният суверенитет и добрата роля на Шиндзо ще са достатъчно поне за засилването на икономическото сътрудничество.

Огромният мост от континента към Сахалин, строителството на който се обсъжда в момента мое да се изгради значително по-бързо в случай на издигането на мост (или прокопаването на тунел) през пролива Лаперуз, който отделя Сахалин от Хокайдо. Ако Япония поеме финансирането на подобен проект, това ще бъде по-важно от който и да е политически договор.

Русия е готова да се договаря, готова е да взима нестандартни решения, готова е да си сътрудничи с Япония в различни сфери – ето за какво говори предложението на Владимир Путин да се сключи договор до края на годината.

Топката е на японска страна и в Токио разбират това отлично.