“С няколко изключения, като Южен Судан, Сомалия или Еритрея, които са страни в открит конфликт или с истински диктатури, основната част от мигрантите парадоксално идват от страни, които носят надежда на Африка – Сенегал, Гана, Кот д’Ивоар, Нигерия или Кения. “Развиваща се Африка” е тази, която мигрира, а не мизерстващата Африка”, изтъква американският журналист Стивън Смит в интервю за “Фигаро”. По думите му, африканската миграция към Европа е голямото предизвикателство на ХХI век. Мащабът на миграционния натиск ще подложи Стария континент на безпрецедентно изпитание, рискувайки да породи непоправим разрив между космополитните елити и народите, привързани към своята идентичност.
“С няколко изключения, като Южен Судан, Сомалия или Еритрея, които са страни в открит конфликт или с истински диктатури, основната част от мигрантите парадоксално идват от страни, които носят надежда на Африка – Сенегал, Гана, Кот д’Ивоар, Нигерия или Кения. “Развиваща се Африка” е тази, която мигрира, а не мизерстващата Африка; това са онези, които намират изход и могат да съберат първоначалната сума, 2000 до 3000 евро, т.е. годишният доход на глава от населението в доста страни на юг от Сахара. Те тръгват да търсят по-добър живот за себе си и за децата си. За разлика от тях, онези, които са заети да връзват двата края от ден за ден, почти нямат свободно време, за да се запознаят с хода на света, а още по-малко да съберат средствата, за да участват в него. Така че Африка губи живите си сили, отиват си най-динамичните млади хора, понякога дипломирани. Това е нетна загуба. Дори и да изпращат пари в родината си, тези членове на средната класа са незаменими и за укрепването на демокрацията. Не може да се развиваш, когато изнасяш своя елит”, подчертава американският журналист.
Стивън Смит обяснява че, в даден момент демографският натиск води до миграционен натиск: за малко по-малко от век насам Африка е преживяла най-бързия демографски растеж в историята на човечеството. Континентът е нараснал от около 150 млн. жители през 30-те г. на ХХ век до 1,3 милиарда днес и ще има 2,5 млрд. жители през 2050 г., срещу 450 млн. европейци, т.е. с 50 милиона по-малко отколкото днес, тъй като Европа застарява и се обезлюдява.
“В замяна на това, Африка продължава да се подмладява: в средата на века една четвърт от световното население – което се очаква да бъде 10 млрд. души – ще бъде африканско. Те ще бъдат младежта на света, която дотогава ще бъде с посивели коси навсякъде, включително Азия и Латинска Америка. Днес 40 на сто от африканското население е на възраст под… 15 години! До 2100 г. трима от всеки четирима новородени в света ще се раждат на юг от Сахара”, подчертава Стивън Смит.
Той посочва, че всички тези млади хора не намират възможности, и най-вече работа по родните си места, което ги кара първоначално да напускат селата, за да отидат в градовете, а после да се насочат към големите регионални центрове, като Абиджан, Лагос или Йоханесбург. Това масово изселване от селата и бързата урбанизация не се подчиняват обаче само на икономическа логика: младите напускат също, за да се отърват от опеката на старите, които ги командват на “принципа на старшинството”. Те търсят свобода и приключение – първо в града, после в “мегаградовете”, като Лагос, с над 20 млн. жители, и накрая в Европа.
Започналото “втурване към Европа” ще се случи същински, когато бъде преминат първият праг на просперитет, който позволява масова миграция и много африканци имат средства, за да пътуват. Според данните, които Стивън Смит цитира, от десетилетие насам годишно в Европа пристигат около 200 хил. жители на Африка на юг от Сахара. Те са били най-много през 2015 г., рекордна година за миграционния поток в Европа, който дойде главно от Сирия и Афганистан.
“Много добре разбирам африканския мигрант, който иска да влезе в този мирен и проспериращ пристан, какъвто е Европа: 7 на сто от населението на света се радва там на половината от разходите за социална сигурност в света! Но аз разбирам и европейския гражданин, който е замаян от скоростта на промените около него, и който, без никога да се е местил от квартала си, един ден вече не се чувства у дома си”, подчертава Стивън Смит.
Според него и единият, и другият имат право, или поне всеки е свободен да си създаде собствено мнение. Често обаче фактите не се зачитат в днешния дебат. Като пример за това американският журналист посочва смъртта на малкия Айлан през септември 2015 г. на турския бряг, която разтърси Европа и й създаде чувство за вина. Тогава не се каза обаче, че бащата на малкото кюрдско момче има стабилна работа в Турция, но е решил да извива ръцете на Австралия, страната, в която иска да се засели, въпреки че му е отказана виза.
“Според мен е нечестно да свеждаме ситуацията в Средиземноморието до “крепостта Европа”, която превръща Средиземно море в “гробище под открито небе”, дори в място на “мълчалив геноцид”. Африканските мигранти поемат пресметнат риск, още повече, че разчитат на спасителните операции в морето на хуманитарни организации, след като трафикантите ги натъпкват на все по-чупливи плавателни съдове, което увеличава риска”, заключава Стивън Смит.
Американски журналист франкофон, Стивън Смит е ръководел рубриката “Африка” на в. “Либерасион” в периода 1988-2000, после на в. “Монд” между 2000 и 2005 година. От 2007 г. той е професор в Университета “Дюк” в САЩ, където преподава африкански изследвания. Той току-що публикува книгата си La Ruée vers l’Europe (Втурването към Европа) във Франция.
