Какво всъщност е Северна Корея?

Какво всъщност е Северна Корея?
  • Автор:  Автор: Ендрю Салмън, Asia Time Превод: Николай Николаев, A-specto.bg
  • Дата:  
    13.06.2018
  • Сподели:

Забравете повърхностните медийни заглавия – по-голямата част от това, което знаете за Северна Корея, е грешно. Да се даде определение за страната и нейната икономика в преход обаче не е лесна задача

 

 

Светът ще наблюдава с притаен дъх как във вторник в Сингапур най-известният човек на планетата, президентът на САЩ Доналд Тръмп ще се поздрави и ще се срещне с може би най-мистериозния държавен глава в света, лидера на Северна Корея Ким Чен Ун. Северна Корея е толкова мистериозна, колкото и нейния държавен ръководител. За Тръмп, а вероятно и за самия Ким, може да се окаже трудно да определи що за страна всъщност е Северна Корея. Комунистическа или монархична е изолираната, отделена и тежко милитаризирана 25-милионна нация? Планова социалистическа икономика ли е или страна с развиваща се капиталистическа пазарна икономика? Слаба или силна държава е? В действителност Северна Корея е сбор от противоречия, които не се поддават на категоризация или на опростени медийни определения.

 

Необявената тоталитарна монархия

 

Това, което Северна Корея със сигурност не е, е една ирационална или дори лунатична страна – етикети, които често се поставят от медии и дори от някои политически кръгове. „Ким Чен Ун не е луд, той е много умен, много рационален”, твърди Го Мун Хун от Института „Асан” в Сеул. „Възможно е той да използва репутацията си на луд и непредсказуем като свой собствен похват, подобно на Тръмп.” „Когато тази теза се оспори, хората, които я поддържат, са склонни да дадат отбой поради аргументите за брутални действия като заточенията в лагерите, убийството на чичото на Ким и неспиращите ракетни и ядрени опити”, добавя Роб Йорк, наблюдател на процесите в Северна Корея и докторант в Университета на Хавай. „Това обаче са доказателства за порочния характер на Ким, а не за неговата ирационалност.”

 

 

Обичайна медийна заблуда за Северна Корея е, че тя е „комунистическа” държава. Тя не е такава нито де факто, нито де юре: комунизмът отпадна от конституцията на страната през 2009 г. Днес Северна Корея е объркващ микс от множество, понякога противоречиви, идеи и концепции. „Това е наследствена посткомунистическа диктатура”, твърди Андрей Ланков, руски експерт по Северна Корея, който е завършил в Пхенян, а днес преподава в университета „Кукмин” в Сеул. Макар Северна Корея да е еволюирала след комунизма, наследствените черти от миналото не са отмрели – подобно на „твърдата и ефективна система за социален контрол”, която прави режима толкова добре отговарящ на определението за тоталитарен.

 

„Едно от наследствата на комунизма е способността за контрол над всеки човек в страната, от това с кого спи, до това какво яде”, казва Ланков. „В този смисъл Северна Корея е една сталинистка държава.” Култът към личността на фамилията Ким може да се окаже, че отива далеч отвъд почитта към Сталин, или към който и да е диктатор. Северна Корея е първата комунистическа държава, която е институционализирала принципа на наследственост на властта – бащата на Ким Чен Ун – Ким Чен Ир – наследява като втори представител на династията основателя на страната Ким Ир Сен, който умира през 1994 г. Това дава на Ланков основание да въведе още една дефиниция: „необявена монархия”. Го Мун Хун е съгласен. „Северна Корея е абсолютна монархия по различни критерии – тя има всички елементи на една династична система”, смята той.

 

Ким I, Ким II, Kим III

 

На първо място, вероятно Северна Корея никога не е била истинска комунистическа държава. За разлика от комунизма, който е интернационалистка концепция – „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” – най-ярката идеология на КНДР, тясно свързана с митовете за Ким I, Ким II и Ким III, е национализмът. „Легитимността на режима идва от основателя Ким Ир Сен, който черпи властта си, изхождайки от националистически позиции”, смята Го.

 

Ким, партизанин, биещ се срещу Японската империя в Манджурия и северните части на Корея през 30-те години на XX век, e – най-малко според пропагандата – потомък на поредицата корейски бойци срещу Япония. „Неговите родители и дядовци са чисти националисти, които винаги са се биели срещу нашествениците и са били пазители на националния дух”, обяснява Го Мун Хун. „Така че Северна Корея е монархия, основана на твърда националистическа идеология.”

 

Даниъл Пинкстън, експерт по международни отношения в университета „Трой” в Сеул, е съгласен, че Северна Корея е смесица от различни системи. Севернокорейците твърдят, че тяхната държава е уникална, но „…тя всъщност е неназована амалгама от различни неща”. Елементите от предмодерната корейска култура са опора на системата. „Конфуцианството развива идеята за формулата, по която трябва да се изграждат отношенията в страната – крал и подчинен, съпруг и съпруга, за които са предписани роли по отношение на поведението”, твърди Пинкстън. „Така че властовата структура е наложена с помощта на традиционните културни ценности.”

 

Последното корейско кралство, Чосон, обаче не е милитаристично. Северна Корея е по начало такава. Най-емблематичните телевизионни кадри от затворената държава показват военните паради. Ключовата политическа линия от мандата на Ким Чен Ир се нарича „сонгун” или „армията на първо място”. Северна Корея поддържа мощна армия от 1,1 млн. души и изразходва оскъдните си ресурси за стратегическо развитие на оръжията си. Американската военна заплаха – крайъгълен камък на почти параноичната държавна пропаганда, е жизненоважна за режима, който твърди, че е защитник на своя народ.

 

Друг елемент, който трябва да разгледаме е престъпността, с която Пхенян е принуден да се ангажира, за да подкопае режима на санкциите след 2006 г. Престъпната деятелност в Северна Корея варира от фалшифициране на долари до киберпрестъпност. „Терминът, който използват някои от коментаторите, за да опишат способите за сдобиване с валута е „гангстерска държава” или „мафиотска държава”, твърди Йорк. „Постоянните усилия на Северна Корея да изнудва другите страни за всичко, което може да получи – от международна помощ и чуждестранни инвестиции до сметките за хотелски стаи – много точно пасва на това описание.”

 

Дори религиозните елементи намират своето място в Северна Корея. „Съществува религиозна част (от системата в Северна Корея, бел. прев.) – вярата; почти божественият статус на династията Ким, подобно на японското императорско семейство”, твърди Пинкстън. „Съществуват и атрибути от християнството като християнския символизъм.” Последният включва звездата, изгряла над рожденото място на лидера от второто поколение Ким Чен Ир, което е широко отразявано в държавната пропаганда.

 

Има ли модел за сравнение? Най-ярките елементи на севернокорейската държава – управляваща династия, агресивен национализъм, милитаризирано общество, контролиращ авторитаризъм – много наподобяват държавната система на нацията, към която Северна Корея изпитва страх и презрение – имперска Япония. Тази интерпретация е убедително защитена от писателя Браян Рейнолдс Майърс в неговата книга „Най-чистата раса”.

 

От планова икономика до квазипазарна икономика

 

Въпреки че мощната бюрократична машина за държавен контрол прави Северна Корея да изглежда сталинистка в политическо отношение, не така стоят нещата на икономическото поле. Плановата икономика на Северна Корея се срина през 90-те години, когато нейните комунистически партньори в Европа се насочиха към капитализма, а убийственият недоимък разтърси държавата, погребвайки стотици хиляди, а според някои изчисления дори близо милион души. С провала на държавната система за дистрибуция, отчаяните севернокорейци отговориха със създаването на черен пазар за основни продукти като храните и лекарствата.

 

Тези пазари обаче оцеляха въпреки серията опити да бъдат подчинени – особено с катастрофалната валутна преоценка през 2009 г. Днес те са съществен компонент в севернокорейската икономика, широко поддържан от гражданите навсякъде в страната. „Сталинистката държава насърчава централизирания контрол, силно централизираната планова икономика”, твърди Ланков. „При тях вече това го няма, те загубиха плановата икономика.”

 

„Севернокорейската икономика е смесена икономика, която е излязла далеч отвъд пределите на плановата икономика”, смята Андрей Абрахамян, изследовател в американския тинк-танк Center for Strategic and International Studies. „По-добре е да бъде разглеждана като пазарна икономика с голям държавен сектор, който в някои отношения е интегриран в тази икономика, а в други е отделен”, продължава Абрахамян, който усилено преподава умения за бизнес на севернокорейци с протекциите на сингапурската неправителствена организация Chosun Exchange. „Така че големите държавни предприятия трябва да използват пазарните принципи, общо взето, за да оцелеят и процъфтяват. В същото време се създадоха много малки предприятия. Въпреки че те все още не признават частната собственост, повечето събития се случват в сивия сектор.”

 

Законната сива зона, която функционира открито и не може да бъде разглеждана като „черна”, съществува и дава възможност на държавата да извлича ползи, какъвто пример е продажбата на права за поставяне на щандове, система, която Институтът „Асан” на Го Мун Хун нарича „рентистка”. Тя работи по два начина – държавата, в типичен социалистически стил, официално притежава средствата за производство, а много граждани боравят с тези активи за своя лична полза – подобно на риболовния флот на североизток, чийто екипаж продава улова си на Китай.

 

Повечето стоки на пазара идват от Китай, което създава още една квазилегална сфера – трансгранични контрабандни търговско-разпределителни мрежи, в които, според информациите, граничарите са активни играчи. Благодарение на подобни сиви зони подкупничеството и корупцията се превръщат в необуздано явление, но държавата все още иска да контролира процесите.

 

„Северна Корея не е страна на капитализма, а на „пазарния социализъм”, твърди Чой Джин Уок, севернокорейски експерт в японския университет „Рицумейкан”. „Те искат да контролират икономическата система, те все още искат да планират, да имат влияние чрез държавата.” На фона на тази нелека динамика пазарите, които вече предлагат всичко от храни до модни дрехи и електроуреди, помогнаха за смекчаването на удара върху Северна Корея от международните санкции, като направиха икономиката по-ефективна и устойчива, отколкото е при държавен контрол.

 

„Господарите на парите”

 

Учени, между които Ланков, вярват, че БВП на Северна Корея – която не публикува данни за икономиката си, расте с темп от около 3% годишно. Това предполага, че обикновените севернокорейци днес са много по-проспериращи, отколкото когато и да било след 60-те години на миналия век в разцвета на плановата икономика – това е последният случай, в който брутният вътрешен продукт на Северна Корея е бил по-голям от този на Южна Корея.

 

Иронията е в това, че докато пазарите отнемат ценообразуването и разпространението от ръцете на държавата, режимът може да ги използва, за да укрепи властта си. „Интересният аспект от политическата икономия е, че близки до режима получават специалните права за извършване на операции на пазара”, твърди Пинкстън. „Независимо кой държи бизнеса с мобилни телефони или контрабандата на коли втора ръка и печели от това, държавата може да контролира разрешителните за тези дейности.”

В тази ситуация се появиха силовите играчи – „донджу” или „господарите на парите”. Мнозина участват в проекти за публично-частно партньорство. Според информациите съпругата на Ким Ри Сол Джу е една от тях и затова не е изненадващо, че голяма част от водещите икономически проекти на Ким са места за забавление на богатите като ски курорти или комплекси на първа линия на морето. Това обяснява очевидно пропазарната позиция на Ким Чен Ун. „Ким Чен Ун изглежда се чувства по-комфортно в ангажирането с пазарни дейности, отколкото неговия баща”, добавя Пинкстън. „Той изглежда е вещ в това кой трябва да получи правото да продава и купува. Независимо кой получава тези доходоносни възможности, едно е сигурно – той няма да бъде дисидент.”

 

 

Прочетена 306 пъти