Да разгледаме театъра на бойните действия преди и по време на последните удари на тройката западни играчи в Сирия.
Екипажите на B-1B «Lancer» с над повече от сто «красиви и умни» JASSM-ER в продължение на няколко дена очакваха заповед за изстрелване, както и британските «Торнадо GR.4» в авиобазата Акротири.
Десетки високоточни тактически ракети с голям радиус на действие «Storm Shadow» плюс британските «Трафалгар» и др. очакваха зелена светлина, за да изтрият буквално САР от лицето на земята.
Към тях трябва да добавим и миноносците «Donald Cook» и «Porter», снабдени с универсалните ВПУ Mk 41
с над сто крилати ракети «Томахоук».
Общият брой високоточно оръжие, с участието на израелските ВВС беше над 500-550 бр.
Всичко това подтикваше към мисълта, че сирийските средства за ПВО и ВКС на Русия няма да се справят с този рояк от ракети.
Но Пентагонът продължаваше да бави операцията, разглеждайки варианти за удара — колебаеше се около една или друга посока на удара, но главно размишляваше около разположението на обектите, в които вероятно има руски контингент.
Първата част от «загадката» се проясни още през деня в петък, на 13 април, когато «The New York Times», позовавайки се на източници от Вашингтон, съобщи, че по време на закрито заседания в Белия дом главата на отбранителното ведомство на САЩ Джеймс Матис обясни задържането на военната операция с търсенето на варианти, изключващи пряк сблъсък на силите на западната коалиция с ВКС на Русия и Иран, защото регионалният конфликт можел да прерасне в глобален.
В същото време ВКС на Русия обяви пълна бойна готовност.
Последва предупреждението на началник на ГЩ на ВС на РФ Валерий Герасимов, че ще бъдат прихванати ракетите, а след това ще бъдат унищожени техните носители, ако загинат руски военнослужещи.
Оттук следва и страхът на стратезите от Пентагона.
Но нещата не свършват дотук.
Централното командване на ВС на САЩ до последния ден нямаше достоверна информация в какви точно стратегически важни обекти в Сирия се намират руските военни, включително съветниците, специалистите в областта на ПВО, радиотехническото разузнаване и т.н.
Затова всеки масиран ракетно-въздушен удар можеше да доведе до гибелта на руски военни и в резултат сблъсъкът да се превърне за САЩ и НАТО в истинска катастрофа.
Истинска катастрофа означава буквалното изпаряване на контингента ВВС в Акротири на Великобритания и цялата корабна ударна групировка на НАТО в Средиземно море, а и в Червено.
А как така прехвалените западни играчи НЕ успяха да локализират руските военни в Сирия?
Първо, абсолютно неадекватното за лидер на свръхдържава психологическо състояние на президента на САЩ Тръмп.
Както знаем, той преди операция публикува в Туитър плановете си за предстоящата операция.
Това моментално доведе до следното: сирийската армия се предислоцира в неизвестен район.
Горното го съобщи изданието «Le Figaro».
Второ, в западните провинции на Сирия присъстват значителен брой средства за радиоелектронно противодействие на Русия, които създават такава «шумотевица» в ефира, с която Западът очевидно не е в състояние да се справи.
Това са 1Л248-4 СПН-4 и 1Л248-2 СПН-2…
Комплексите са рожби на високотехнологичния разработчик ОАО «Всероссийский научно-исследовательский институт «Градиент».
Характеристиките на 1Л248-4 СПН-4 и 1Л248-2 СПН-2…са уникални, но за това подробно ще разкажем друг път.
Две денонощия преди удара на ВВС и ВМС САЩ нееднократно се опитваха да изчислят местонахождението на предислоциралата се вече военната техника на руския контингент чрез стратегическите дронове за въздушно разузнаване RQ-4B, самолетите РЕР/РТР RC-135V/W «Rivet Joint» и самолетите против подводници P-8A «Poseidon», работещи във въздушното пространство на Израел и над акваторията на източната част на Средиземно море, югозападно от Тартус.
Всичко това можеше да се наблюдава без проблем чрез тактическата онлайн-карта syria.liveuamap.com.
Както виждаме, дори подобни уникални мерки не позволиха на обединеното командване на силите на коалицията да получат пълноценна стратегическа картина с координатите на дислокация на руския контингент.
СПН-4- това е само една от причините за «шумотевицата».
Именно по тази причина Пентагонът в продължение на целия период на подготовка за удар контактуваше с ГЩ на ВС на Русия по военните канали за връзка, опитвайки се да съгласува максимално възможните «точки на съприкосновение» с цел да се избегне пряк сблъсък с руския контингент.
Затова и ударът се оказа толкова ограничен, а и напълно несъответстващ на броя на използваните носители.
Продължаваме да «изследваме» случилото се.
Своевременно ще ви информираме за разбраното.
