Как се живее на Мавриций?

Как се живее на Мавриций?
  • Автор:  Даниел Пелц
  • Дата:  
    13.03.2018
  • Сподели:

Мирен, демократичен, с добри икономически показатели: на 50-ия си рожден ден райският остров Мавриций се представя пред света като една африканска история на успеха. Така ли е наистина? Как се живее на Мавриций?

 

 

 

 

 

Мавриций, наричан "райски остров", отбелязва на 12 март националния си празник. Но тази година островната държава с население от 1,2 милиона души има още един повод да празнува - навършват се 50 години от нейната независимост. За празника островът край източното африканско крайбрежие се показва откъм хубавата си страна - Мавриций е мирна и политически стабилна държава с добри икономически показатели.

 

Плаж на Мавриций

 

"Мавриций е истинска история на успеха на африканския континент", посочва Алекс Вайнс, ръководител на отдела за Африка в британския мозъчен тръст Chatham House. В индекса Mo-Ibrahim, който оценява работата на африканските правителства, от пет години насам Мавриций заема все първото място. Добри оценки дава и американската неправителствена организация Freedom House: пълна единица (най-високата оценка) за политическите права и двойка за гражданските свободи. Държавният глава на Мавриций е жена - единственото изключение в цяла Африка. Но президентката на страната е обвинявана в злоупотреби с държавни средства, поради което е застрашена от импийчмънт.

 

От 16 век до днес

 

Откакто през 1968 година получава независимост, Мавриций се развива наистина успешно - за разлика от много от съседите си, като Мадагаскар например, преживели военни преврати, диктатури и продължителни периоди на насилие. "В миналото правителствата се сменяха сравнително често, а различните политически партии често образуваха алианси. Затова в Мавриций никога не се прояви феноменът "Big Man", който познаваме от много други африкански държави", казва Вайнс в интервю за Дойче Веле.

 

Това определено е постижение, като се има предвид, че Мавриций е мултиетническа страна. Преди през 16 век да бъде открит от португалски мореплаватели, островът е необитаван. В началото на 19 век британските колонизатори заселват там роби и работници от други страни и континенти, повечето от които работят на местните захарни плантации. Техните потомци остават на острова и така Мавриций е трайно заселен. Днес хората с индийски корени представляват мнозинство: близо 70 процента от населението на Мавриций са именно от индомаврицийската етническа група. Останалите 30 процента са креоли - потомци на хора с африкански и индийски корени. Повечето маврицийци изповядват индуизма, около 30% се определят като християни.

 

Столицата Порт Луи през 1955 година


Столицата Порт Луи през 1955 година

 

По улиците на столицата Порт Луи през 1955 година, когато Мавриций още е британска колония

 

Публицистката Кристина Мето от Университета на Мавриций вижда в миналото една от ключовите причини за положителното развитие на островната държава: "Предците на днешните жители на острова са дошли навремето от други континенти. Именно оттам идва убеждението, че всички ние сме тук, за да изградим заедно нещо ново", обяснява Мето.

 

Но културното многообразие крие и конфликтен потенциал, признава публицистката. А британският ѝ колега Алекс Вайнс добавя, че се засилват най-вече напреженията между индомаврицийското мнозинство и мюсюлманското малцинство. "Мавриций обаче се справя с това предизвикателство много по-добре, отколкото редица други африкански държави", твърди експертът.

 

С доход от 7800 евро на глава от населението Мавриций се нарежда сред водещите страни в Африка. Докато много други африкански държави все още попадат в групата на развиващите се страни, Мавриций е смятан за държава със средновисоки доходи. При това островът отдавна вече не изкарва парите си със захар: туризмът процъфтява, финансовите услуги - също. Островната държава е сред най-предпочитаните данъчни оазиси.

 

Обратната страна на медала

 

Но далеч не всички усещат предимствата от това развитие. "Страната постига добър ръст, от който мнозина печелят. Но има и немалко губещи. Под натиск е най-вече средната класа", посочва Вайнс и добавя, че много млади маврицийци са безработни.

 

В същото време на държавата ѝ става все по-трудно да помага на нуждаещите се - в резултат от икономическите проблеми в предишни години Мавриций е с висока задлъжнялост. "Имаме безплатно образование, имаме безплатно здравеопазване и непременно искаме да съхраним нашата социална система. Въпросът е как да го постигнем, след като държавата не разполага с достатъчно средства", казва Кристина Мето.

 

Ако не успее да реши тази дилема, Мавриций може да се окаже застрашен от сериозен проблем: мнозина млади хора се присъединяват към различни радикални организации, като например "Ислямска държава", посочва британският експерт Алекс Вайнс и добавя: "Това показва, че и островна държава като Мавриций не може да избяга от глобалните предизвикателства".

Прочетена 423 пъти