Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи

Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи
  • Автор:  АЕЖ
  • Дата:  
    12.03.2018
  • Сподели:

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) изготви позиция по отношение на противодействието на феномена „фалшиви новини“. Представяме ви анализ на Ирина Недева, основаващ се на общата позиция на АЕЖ относно проблема с фалшивите новини и механизмите за решаването му.

 

Критерии за определяне на фалшиви новини

АЕЖ подкрепя работната дефиниция, дадена от Европейската комисия, така че под феномена фалшиви новини имаме предвид “Преднамереното използване на фалшива или изкривена информация, за да се повлияе върху общественото мнение по вреден начин”.

 

Също така споделяме визията на анализа, направен от Клеър Уордъл (First Draft), че терминът фалшиви новини “не помага особено, но е без алтернатива” и трябва да “разграничим умишленото разпространение на дезинформацията от несъзнателното споделяне на дезинформацията”.

 

По-конкретно: феноменът на фалшивите новини включва фалшификации или атаки срещу репутацията с партийна, политическа или търговска цел, включително политически мотивирана дезинформация и материал, предназначен преди всичко за посяване на несъгласие, омраза или предразсъдъци и/или за причиняване на умишлена вреда върху обществото; също така – дезинформация, която води до посяване на съмнения, несигурност или объркване относно познати и проверими факти.

 

Вариантите включват клеветнически и фалшиви твърдения или фалшиви “факти” и „полуфакти“, които не могат да бъдат подкрепени от надеждни източници; полуистини или злонамерени смесвания, предназначени да подбуждат популистки изяви на гняв или агресия; произволни или злонамерени твърдения срещу физически или юридически лица, твърдения, представляващи тормоз, или заплахи, които могат да предизвикат директна вреда върху непълнолетните, към които са насочении – точно, когато тези лица, би трябвало особено внимателно да бъдат защитени от измама, унижение и всякакви форми на експлоатация.

 

Фалшивите новини също така приемат формата на сензация, било като сензационни заглавия (“Шок“, Бомба“ и.т.н.), или като цели материали или слухове, които са предназначени да предизвикат силни мнения или антипатия, но не могат да бъдат проверени фактически; твърдения, направени от политици, особено по време на избори или политическо напрежение, които са в разрез с обективно доказани факти; фотографии, които всъщност се отнасят до други времена или места, но които погрешно и преднамерено се приписват на текущите събития; изображения и видеоклипове, насочени към убеждаване на зрителите към конкретно заключение, за да измамят или да фалшифицират мнения или преценки; въображаеми или фантастични твърдения, направени така, че да дават основание на определен идеологически или политически разказ.

 

Проверката на фактите може да бъде важен инструмент за идентифициране на фалшивите новини и дезинформацията, както започнаха да правят една част от американските медии с изявленията на водещи политици (вкл.по отношение на американския президент Доналд Тръмп); но трябва да се положат много усилия, за да се идентифицират (и при определени условия да се премахнат) измами или други лъжи, без мерките в борбата с фалшивите новини да водят до ограничения на законното право на свобода на изразяване, което може да включва изявления и мнения, които обиждат, шокират или смущават.

 

Категории

Когато анализираме основните категории фалшиви новини, които биха могли да навредят на обществото, трябва да посочим, че умишлената дезинформация, предназначена да влияе върху решенията за гласуване на избори, върху политиките за околната среда и имиграционните политики, преобладава над умишлената дезинформация, насочена към сферите на икономиката и финансите. По този начин изглежда, че феноменът на т.нар. „фалшиви новини“ е в много по-голяма степен насочен към политическата и идеологическата, отколкото към икономическата област.

 

Според членовете на общността на АЕЖ, която се състои от 20 национални секции от цяла Европа, доверието в публичните институции очевидно е по-голямата цел за дезинформация, отколкото другата възможна цел - доверието в обществената сигурност. Това показва, че феноменът на т. нар. „фалшиви новини“ като цяло е насочен повече към самата концепция за демократичните свободи, а не толкова към аспектите на сигурността на държавата.

 

За да очертаем обхвата на феномена “фалшиви новини”, трябва да анализираме основните икономически, социални и технологични фактори, които в глобалния медиен пейзаж допринасят за нарастващото разпространение на фалшиви новини. Също така трябва да имаме предвид поведението при четене, зависимостта на приходите от реклама от новия медиен жанр „infotainment“ и променящата се роля на журналистите, влиянието на спонсорираните статии и рекламодателите.

 

Новите характеристики, които оформят информационния пейзаж, идват от скоростта и мигновеното разпространение на информация в световната мрежа и по-конкретно чрез социалните платформи.


Ускорението в разпространението на фалшиви новини  засяга дълбоко начина на поглъщане на информация от аудиторията.

 

Ускорението в разпространението на фалшиви новини чрез използването на алгоритми, ботове и други технологични средства за споделяне на информация и създаване на „кликвания“ върху социалните медии, които увеличават и рекламните потоци, съответно и приходите към медийното съдържание, засяга дълбоко начина на поглъщане на информация от аудиторията.

 

Също така виждаме експлоатация на евтин труд за неетични цели във фабриките за тролове и същевременно използването на модела на публикуване на платени статии и прикрита политическа реклама.

 

Анонимността на много собственици на медии в някои части на Източна Европа, както и ефективните монополи в областта на медиите, които водят до концентрация на собственост и кръстосана собственост върху медийни, дистрибуторски компании и рекламни компании, правят цялата медийна сцена отворена и готова да бъде масово засегната/заразена с фалшиви новини.

 

Също така често виждаме провала на интернет посредниците и компаниите в социалните медии да полагат дължимата грижа, за да се противопоставят на фалшивите новини и незаконното съдържание.

 

Създаването на фалшиви новини е лесно, докато произвеждането на качествена журналистика е дейност трудна, скъпа и изискваща умения. Дигиталната дисплейна реклама и все по-комерсиализираният медиен пазар ускоряват феномена фалшиви новини.

 

Социалните медии вече са трансформирали медиите и журналистиката се нуждае от преструктуриране, а журналистите – от научаване на нови умения по отношение на данните, сигурността и разрастването на умишлената дезинформация.

 

Опасения

Виждаме опасна политическа инструментализация на фалшивите новини от политиците с цел да се самопромотират и по този начин, в своя полза, да използват ресурсите на публичната власт като дискриминират опонентите си, подкрепят ласкаещите ги медии и заглушават критичните гласове. Така те, на практика, използвайки стратегията на фалшивите новини, подкопават демократичните ценности, каквито са доверието и добросъвестността.

 

Борбата с фалшивите новини понякога (неправилно) се използва от авторитарни и популистки лидери за контрол и сплашване на пресата и разпространяване на пропаганда.

 

Борбата с фалшивите новини понякога (неправилно) се използва от авторитарни и популистки лидери за контрол и сплашване на пресата и разпространяване на пропаганда. Горните фактори трябва да бъдат разгледани при търсенето на средства за защита.Те трябва да включват усилия за осветяване на полу-истините или неверните твърдения, като отправят предизвикателства към пропагандаторите.

 

Популярните заглавия, които резонират с мненията на читателите, често укрепват фантазми и страхове и създават фанатизирани мнения. Грешките в медийното съдържание и съответно коригирането на подвеждащата информация би трябвало да има същата тежест и видимост като първоначалната лъжа, а точно това е трудно постижимо, защото лъжата изглежда по-съблазнителна и бърза.

 

Обществеността трябва да бъде насърчавана да разглежда разобличаването на фалшивите новини като въпрос от общ публичен интерес.

 

Децата в училище трябва да бъдат обучавани в критично мислене, да се преподават методи за дисекция на историите, да се научат как да проверяват фактите и да ги насърчават да разобличават без страх от репресивни мерки твърдения, които не съответстват на фактите, дори ако това противоречи на общите заблуди или традиционни вярвания на обществата, в които живеят. Тези образователни програми за критично мислене и медийна грамотност трябва да бъдат насочени както към младите, така и към възрастните хора и те ще допринесат за съвременното разбиране за употребата и злоупотребите с информацията в ерата на социалните медии и масовото „себе-публикуване“.

 

Механизми за разпространение

Най-често срещаме фалшиви новини в букет от различни канали - социалните медии и приложенията за съобщения разпространяват информация и дезинформация, споделяни от приятели, семейни или социални ехо камери, но също така можем да срещнем фалшиви новини в новинарски агрегатори, включително гиганти като Google News, Apple новини, Yahoo новини и платформи за видео споделяне (напр. YouTube, DailyMotion, Vimeo), онлайн блогове и онлайн медии.

 

Когато разглеждаме механизмите за разпространение, виждаме, че най-голямо въздействие върху разпространяването на фалшиви новини в ЕС има онлайн споделянето от страна на влиятелни хора / автори на мнения или ботове (автоматизирани социални медийни профили), но особено в Източна Европа, виждаме и редакционни решения и публикации в определени медии, които се основават на фалшифицирани или непроверени факти и твърдения. Старият тип пропаганда се смесва с новия феномен “Фалшиви новини”.

 

Що се отнася до анти-европейската дезинформация, виждаме разликата между стария тип анти-западна пропаганда, когато Западът беше обвиняван за корумпиран и загниващ, но алтернативата беше посочвана в социализма от съветски тип и в опонентите на т.нар. Запад, докато в днешно време, алтернативата може и да липсва, но основното внушение, че Западът „загнива/загива“ все още се използва.

 

Допълнителна категория към дефиницията за умишлена дезинформация, насочена към демократичните структури на обществото е умишлената дезинформация, насочена към промяна на геополитическата реалност.

 

Ето защо бихме искали да предложим три допълнителни категории към дефиницията за умишлена дезинформация, насочена към демократичните структури на обществото, а именно - умишлена дезинформация, насочена към промяна на геополитическата реалност, както и т.нар. “Активни мероприятия” за политическа подривни действия или масови нападки от страна на държавни агенти или техни заместители срещу репутацията на неудобните на властта, с използването на публични твърдения, които почиват на полу-истини или не почиват на факти, с цел да се атакуват критичните гласове на разследващата, „watch-dog” тип, журналистика.

 

През последните две години виждаме, че общественото мнение е повлияно от фалшиви новини повече в областта на политическите въпроси (напр. избори), имиграционните политики (напр. бежанците), малцинствата (например религиозните, етническите, или малцинствата на база на сексуална ориентация) и по-малко в области на личния живот на обществените личности, политиците, шоубизнеса и развлеченията, банковите и финансовите услуги.

 

Оценка на вече предприетите мерки, за противопоставяне на разпространението на дезинформацията онлайн

Ако анализираме мерките, които вече са предприети от онлайн платформите, медийните организации и организациите на гражданското общество виждаме, че изскачащите (pop-up) съобщения в социалните медии, насърчаващи читателите да проверяват новини и източници, играят все още незначителна роля в противодействие на борбата с фалшиви новини. Този модел по-често не работи и човек трудно може да осъзнае, че изобщо се прилага, независимо от факта, че социалните мрежи или медиите твърдят, че го правят.

 

Проверката на фактите чрез независими новинарски организации и организации на гражданското общество (които обясняват защо дадена публикация може да бъде подвеждаща) досега е най-добрият механизъм за посочване на фалшиви новини, но не достига до същата аудитория, отнема време и ресурси.

 

Закриването на фалшиви профили и автоматизираното им премахване от социалните платформи (въз основа на кодексите за поведение на платформите), както и механизмите, които позволяват на читателите да обозначават заблуждаващо и/или фалшиво съдържание, могат да бъдат контра-продуктивни и подвеждащи, тъй като те зависят от същият принцип на click-bite натрупването и така са в пряка зависимост от мобилизацията на профили, броя на троловете или ботовете, които могат да докладват съдържание или на феновете на една или друга група за натиск, които се опитват чрез многобройността си да влияят върху решенията на платформите, като например масово подават сигнал за един или друг профил в социалните мрежи.

 

Тези мерки на практика се оказват контра-продуктивни или водят до нелепости като например премахването на профилите на анти-расистки активисти, защото са били докладвани от организирани нео-нацисти. Също така в Източна Европа виждаме мобилизирането на групи, които са насочени към представители на определени политически движения, на гражданското общество или малцинствата, като те биват докладвани на Facebook или другите социални мрежи от техните опоненти или от обикновени хейтъри, и водят до грешни решения, взети от страна на социалните мрежи.

 

 

Виж целия текст на сайта на АЕЖ

Прочетена 450 пъти