В текста на коалиционния договор на голяма коалиция в немския Бундестаг ХДС,ХСС и СДПГ записаха: “Ние се придържаме към мирогледната концепция на единното икономическо пространство от Лисабон до Владивосток“.
„Германия е силно заинтересована от добри отношения и тясно сътрудничество с Русия с цел запазване на мира и решаването на важни международни проблеми“.
За първи път в официален програмен документ и то в най-мощната държава на ЕС се случва подобен прецедент.
Незабавно последваха истерични реакции в контролираните медии и в Германия и англо-американския свят.
Проект от Лисабон до Владивосток бе обявен Владимир Путин в авторска статия през ноември 2010 год. в германския вестник “Зюддойче цайтунг”.
Планът, изложен от Путин, е стара континентална геополитика насочена към обединяването на пространството на Европа и Русия-Евразия в единна икономическа, стратегическа и ресурсна зона винаги е била под ударите на англосаксонското недоволство, а през последните стотина години на американското противодействие.
Факт е, че до скоро във Великобритания вървяха разговори за извеждане на окупационните английски войски от Германия, но внезапно преди дни обявиха, че корпусът им остава на германска земя.
Американците могат да бъдат изгонени от Германия само с шутове.
Интеграцията между Европа и Русия представлява проект за създаването на реален многополюсен модел противостоящ на абсолютно превъзходство на Китай, на американо-англосаксонския свят-САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия предизвикателства, като Индия, сили от ислямския свят и др.
Дали “колониална” Германия ще успее за единното икономическо пространство от Лисабон до Владивосток и за Европейска армия без САЩ и НАТО и без Великобритания, ще зависи до голяма степен от Франция, Италия, Австрия и Вишеградската четворка.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, подобна европолитика се опитва да провежда Наполеон, противопоставяйки континентална Европа на островната Англия.
През ХХ век към същото се стремят редица европейски политици (някои от които лансират идеята за „континентален блок” Берлин-Москва-Токио). През осемдесетте, аналогични идеи прокарваха белгиецът Жан Тириар за Империя от Владивосток.
Всички тези проекти, появили се в периода ХVІІІ – ХХІ век, се основават на идеята за обединението на индустриалния, стопанския и военно-стратегическия потенциал на цялата северна зона на Евразийския материк, от Атлантическия до Тихия океан.
В предишните исторически епохи, като основен опонент на този проект се изявява Великобритания и нейната морска империя, днес, през ХХІ век, тази роля отдавна вече е поета от САЩ, а напоследък и от Китай и поне две сили от ислямския свят.
Превратът в Украйна, разполагането на НАТО до границите на Русия се случи в един времеви интервал с опитите за преврат в Турция и войната в Сирия.
В Китай, интересите на Ротшилд и на международното банкерство са добре представени. Китай обаче играе основна роля в отстраняването на американския долар като международна резервна валута.
Точно Китай, а не полско-прибалтийските неврастеници, изнервените атлантици и Близкия изток може да бъде точка на раздора между САЩ на Тръмп и Русия на Путин.
Европа трябва да мисли. Не е готова за раздори, трябват и нови приятели различни от атлантическите.
Путин бе предложил преди повече от 7 години пет конкретни точки на „евроруска континентална програма” и последва истерично разширение на окупационното НАТО, арабски пролети, Майдан в Украйна и опити в много държави:
Ето накратко тогавашната идея:
1. Създаване на хармонична икономическа общност от Лисабон до Владивосток и многостепенна икономическа интеграция и създаване на нов икономически съюз: този път не само между държавите от Европа, а в рамките на огромното социално-политическо и икономическо пространство, включващо както самата Русия и Евразия.
2. Обща индустриална политика между Европейския съюз и Русия със съвместно развитие на високите технологии за създаването на евразийска иновационна икономика.
3. Необходимост от създаването на общ европейски енергиен комплекс.
4. Необходимост от координирано развитие на науката, образованието и научно-техническите иновационни центрове в пространството на Европа и Русия и Евразия.
5. Територията на Европа и Русия да стане напълно отворена и безвизова, за да може социалната интеграция да съдейства за интеграцията в икономическата, енергийната и академичната сфери.
В Германия подобни идеи се поддържат живи. Мюнхенският институт за икономически изследвания през февруари 2017 поиска общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток.
В проучване, проведено от авторитетните експерти на Мюнхенския институт за икономически изследвания ,се предлага Европа да се върне към старата идея за общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток, писа тогава Die Presse.
Идеята за “Голяма Европа” бе лансирана по-рано и от канцлера на Германия Ангела Меркел и от Владимир Путин и бе забравена след организирания от неоконите, Майдан в Киев и последвалите санкции и контрасанкции, които успешно обърнаха ЕС само към Атлантика, САЩ и НАТО.
Според автора на изследването професор Габриел Фелбермайер, в тази идея има две безспорни предимства.”На първо място, според нашите изчисления, такова споразумение ще бъде от полза на всички”, каза експерта в разговор с репортер. Факт е, че руската икономика, както и други бивши съветски републики, са силно зависима от износа на суровини, а европейците са износители автомобили, електроуреди и храна. Казано по-просто, “в някои енергия, а в други – ноу-хау.”
На второ място, обяснява професорът, такова споразумение ще улесни трудните отношения с Москва, “тъй като митата и тарифите между Русия и ЕС,все още са високи, има много работа”, се казва в статията.