За какво послужи освобождението на жената, ако сме все така безпомощни в една двусмислена любовна игра, в която доминиращият мъжкар може да бъде и женска?

Защо носеха траур тези холивудски дами на церемонията по връчването на Златните глобуси миналата неделя, всички облечени в черно, с разголени гърди, рамене и гърбове за всеки, който иска да ги види? Гротескни тоалети.

Човек веднага се сеща за “Лизистрата” (411 г.пр.Хр.), където жените се бунтуват срещу мъжкото господство, или за “Жените в Народното събрание” (също от Аристофан, 391 г.пр.Хр.), чийто лозунг е: “За да спрете войната, откажете на вашите мъже”, където жените управляват и правят всичко наобратно на мъжете.

Колко беше трогателна тази лицемерна солидарност между лица от един пол, това изявление за превземане на властта “към града и към света” (Опра Уинфри, медийната кралица отвъд Атлантика дори направи декларация за бъдещото американско президентство и Лейди Гага ентусиазирано се провикна: “Ще гласувам за нея”). Мини-Нюрнберг за мръсни хищници! Трябва да знаем, че ако разумът няма секс, неговото отсъствие също няма.

Бедният Спейси

Признайте, че Уайнстийн е идеалният виновник, самото лице на циничния манипулативен похотливец, с няколко чудесни филма в актива си все пак. Ах, как бихме искали да ни тормози Джордж Клуни или Ален Делон от златната си епоха!

Вчера англосаксонската преса изрази съмнения относно Уди Алън. Не минава и ден без някоя свиня да е издадена тук и там във всеобщата истерия. И все пак каузата, ако има е такава, е и кауза на мъжете, както показва емблематичният случай с Кевин Спейси, грубо изхвърлен от сериала “Къща от карти”, заради това, че е злоупотребил с юноши и други красиви младежи в други времена.

Днес не смеем да си помислим какво би се случило с френския писател нобелист Андре Жид, любител на “малките араби”, педофил и колониалист не на думи, а в действителност!

Жените преживяват регрес

Някога прощаваха много на артистите, защото смятаха, че техният живот се изплъзва на общата съдба. Или изобщо не ги извиняваха, като дори ги отлъчваха и погребваха извън християнската земя. Времената станаха тъжни. Времената са зловещи. В превзетите жени няма нищо безценно, просто са нелепи. Imbecillitas sexus! (Слабост на пола).

Въпреки привидностите, днешните жени преживяват регрес. Те бяха смятани за много важни и господарки на живота си. А ето, че се признават за малодушни, платили скъпо цената на т.нар. “успех”. И воплите идват от една привилегирована среда, тази на звездите от екрана, преди да се разпространи почти навсякъде, изобличение след изобличение.

Ако изнасилването е престъпление, което трябва да се наказва с изключителна строгост, най-малкият нежелан жест не може да бъде обвиняван в агресия или изнасилване. Всяка човешка връзка съдържа силово измерение, включително интимните отношения между мъжете и жените. За какво послужи освобождението на жената, ако сме все така безпомощни в една двусмислена любовна игра, в която доминиращият мъжкар може да бъде и женска?

Често се противопоставя американският пуританизъм на латинската разпуснатост. В нашата европейска култура, и особено френската, съществува традиция на куртоазната любов, дух на маниерност, който се поддава на най-изтънчените любовни упражнения, игрива реч, в която всеки прави любов на думи. Всичко това е пометено от  крясъците, които могат и да имат сериозни основания, но невинаги. Пеги Састре, Катрин Деньов, Елизабет Леви и останалите подписали петицията, публикувана във в. “Монд”, имат право да не смесват полето на съблазняването и това на властта.

А Кьолн?

Най-лошото е, че онези, които крещят сега, за да не им се противоречи, са същите, които си замълчаха за изнасилванията в Кьолн, и същите, които приемат унизителното положение на мюсюлманската жена, в името на зачитането на традиции, които дори не познават. Те отказват дори “солидарността” на мъжете в Холивуд: « Not enough guys ! Not enough » (Не е достатъчно, момчета! Не е достатъчно).

Както казваше Хенри Кисинджър: Никой няма да спечели войната между половете. Има твърде много побратимяване с врага*.

Ще се противопоставим на призива да замълчим и да се подчиним и ще прошепнем нежната песен на една свободна жена, Жюлиет Греко, “Съблечете ме” (1967 г.):

“… И първо погледът

През цялата прелюдия

Не трябва да бъде нито груб, нито див

Разкъсайте ме с очи

Но сдържано

С деликатност

Меко

И изкусно”.

*  Nobody will ever win the battle of sexes. There’s too much fraternizing with the enemy.

Със съкращения